Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационните жалби на Министерския съвет, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Василев, на министъра на вътрешните работи, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Люнчева и на министъра на околната среда и водите, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Петков, срещу решение № 9028/22. 06. 2012 г. на Върховния административен съд, първо отделение, постановено по адм. д. № 1951/2012 г., с което е отменен чл. 2, ал. 8 от Наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса за продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, приета с ПМС № 120 от 30. 05. 2008 г., обн. ДВ бр. 53/10. 06. 08 г. в частта му : „3 на сто от приходите, постъпващи в организациите по оползотворяване на отпадъци от МПС от техните членове, се превеждат по сметка на Министерството на вътрешните работи за административно обслужване до 15 – то число на текущия месец въз основа на постъпленията за предходния месец”.

В касационните жалби се навеждат доводи за незаконосъобразност на решението, поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, които се свеждат до следното: 1. Неправилно съдът е приел, че материалната компетентност, очертана в чл. 36, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ не включва правомощието на органа на изпълнителната власт да разпределя вторично приходите от продуктова такса, нито предвижда при условията на оперативна самостоятелност МС да конкретизира начина на тяхното разходване. 2. Съдът не е съобразил, че разпоредбата на чл. 2, ал. 8 следва систематично да се тълкува във връзка с чл. 9 от наредбата и с оглед това тълкуване продуктовата такса, заплащана от лицата, пускащи на пазара МПС, включва два компонента – първият по чл....