Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на началника на М. П., чрез юрк. Василева, срещу решение № 609/07. 05. 2009 г. по адм. дело № 1558 по описа за 2008 г. на Административен съд – гр. П., с което е отменено решение № 1-4412-0545/27. 06. 2008 г. на директора на РМД – Пловдив и потвърденото с него решение № 1037/27. 05. 2008 г. на началника на М. П., с което на „България К” АД, гр. К., е отказано издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител и

административната преписка е върната на началника на М. П. за издаване на административен акт по направеното от жалбоподателя искане, при съблюдаване на указанията, дадени в решението.

Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответникът – „България К” АД, гр. К. не се представлява и не ангажира становище по касационната жалба.

Ответникът – директорът на РМД – Пловдив не се представлява и не ангажира становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА:

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че в процесния случай е налице хипотезата на чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС за освобождаване от облагане с акциз на енергиен продукт, използван за цели различни от моторно гориво или гориво за отопление, поради което на жалбоподателя неправилно е отказано издаването на удостоверение за освободен от акциз краен потребител. Този извод съдът е направил въз основа на СТЕ, неоспорена от страните, от която става ясно, че основната функция на отделяната топлинна енергия при...