Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от "Б"ЕООД, гр. С., срещу решение №2565/17. 04. 2013 г. по адм. д. №3132/2012 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата срещу ревизионен акт № 20001105646/08. 09. 2011 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП-София, мълчаливо потвърден от ДД"ОДОП"-София, в частта му относно допълнително определените задължения по ЗДДС за данъчен период м. 01. 2010 г. в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 276 000 лв. по фактури, издадени от "А. Т."ЕООД и "Т"ЕООД.

В касационната жалба се поддържат твърдения, че решението е необосновано, неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че решението противоречи не само на националния ЗДДС, но и на задължителната практика на СЕС, касаещи прилагането на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на ДДС и по-специално на решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11.

Ответникът – директорът на Дирекция "О"ЕООД с предмет авансово плащане и по фактури от "Т"ЕООД с предмет – "услуги".

За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е изследвал предпоставките по чл. 25, ал. 6, т. 1 и ал. 7 ЗДДС, във връзка с чл. 68 и чл. 69 ЗДДС и е обосновавал изводи за неосъществена доставка по Договор от 28. 01. 2010 г., за което ползваното право на данъчен кредит в размер на 276 000 лв. по фактури от "А. Т."ЕООД за авансови плащания за периоди м. 01 и м. 02. 2010 г., е незаконосъобразно упражнено, за което отказът с РА е законосъобразен. По отношение на ползвано право на данъчен кредит в размер на 40 000 лв. през д. п. м. 01. 2010 г. по издадена от "Т"ЕООД фактура съдът е приел, че представените доказателства не установяват...