Образувано е по жалба на Р. Л. Б. срещу решение № 354/16. 04. 2008 г., постановено по адм. дело № 1065/2007 г. от Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 1561/08. 11. 2007 г. на Директор на ОДП Благоевград. Навеждат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд.
Ответникът, редовно призован не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд – Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218 ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения:
С обжалваното решение Административен съд гр. Б.д е отхвърлил жалбата на Бахтарлиев против заповед № 1561/08. 11. 2007 г. на Директора на ОДП Благоевград, с която на касатора е наложена принудителна административна мярка по чл. 75, т. 5 от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС), изразяваща се във забрана за напускане на страната и отказ за издаване на документ за задгранично пътуване поради наличие на непогасени задължения в размер над 5000 лв., установени с влязъл в сила акт, за което има образувано изпълнително дело и няма надлежно обезпечение. Заповедта била издадена въз основа на писмено искане на Агенцията за държавни вземания.
По същество съдът е приел, че административният акт е законосъобразен, тъй като е налице основанието по чл. 75, т. 5 от ЗБДС. Посочено е, че административния орган е действал при условия на обвързана компетентност, като към момента на издаване на заповедта по отношение на жалбоподателя са били налице материалноправните предпоставки за налагане на ограничителната мярка. Б. Б. в качеството му на едноличен търговец ЕТ „РВИЛ – Р. Б." гр. П. попада в категорията задължени лица, на които може да бъде наложена забрана по реда на чл. 182, ал. 2, т. 2, б. "а" и чл. 221, ал. 6, т. 1, б. "а" и "б" от ДОПК, което се установява от приложените ревизионен акт и актове на публичния изпълнител.
Едноличния търговец има публични задължения, установени по надлежния ред и е налице искане от публичния изпълнител за налагане на ПАМ.Правилно въз основа на представените доказателства съдът е установил, че вземането не е обезпечено, тъй като запорираните движими вещи и недвижими имоти са били отчуждени от Бахтарлиев.
Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно.
Първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон.
По безспорен начин по делото е установено, че жалбодателят, като едноличен търговец има публични задължения, като до органите на МВР съобразно разпоредбата на чл. 221, ал. 6, т. 1, б. "а" от ДОПК е направено писмено искане за налагане на ПАМ. Следователно към момента на издаване на заповедта са били налице всички материалноправни предпоставки за издаването й. Ето защо изводът на първоинстанционния съд, че по отношение на Р. Б. са осъществени материалноправните предпоставки на чл. 75, т. 5 ЗБДС за налагане на ограничителната мярка е законосъобразен.
Правилно съдът е приел, че в заповедта са изложени фактическите и правните основания за постановяване на ограничителната мярка, като при издаване на оспорения административен акт не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Заключението на съда, че в заповедта са изложени фактическите основания за налагане на ПАМ е законосъобразно. В хипотезата на чл. 75, т. 5 от ЗБДС фактическите основания са наличие на искане от компетентния орган по реда на чл. 182, ал. 2, т. 2, буква "а" и по чл. 221, ал. 6, т. 1, букви "а" и "б" от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс за налагане на ограничителната мярка, които обстоятелства подробно са описани в оспорената заповед.
Жалбоподателят е уведомен за започналото административно производство, което е установено от приложеното към административната преписка писмо рег.№ 36 635/19. 10. 2007 г. и обратната разписка за връчването му на 24. 10. 2007 г.
Неоснователни са доводите на касатора за необоснованост на съдебния акт. Съдът е достигнал до извода за законосъобразност на заповедта, с която е наложена ПАМ, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните. Искането на публичния изпълнител за налагане на ограничителната мярка, по отношение на Бахтарлиев в качеството му едноличен търговец и осъществяване на обстоятелствата по чл. 221, ал. 6, т. 1, буква "а" от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс са основанията, регламентирани в хипотезата на чл. 75, т. 5 от ЗБДС, при наличието на които директорът на ОДП е длъжен да наложи ПАМ.
Предвид изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 354 от 16. 04. 2008 г., постановено по адм. дело № 1065/2007 г. по описа на Административен съд гр. Б.д. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. И. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ И. Д./п/ И. С. И.С.