Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Осъм“ АД, седалище и адрес на управление гр. Л., кв. „Северна индустриална зона“ срещу решение №102 от 18. 06. 2012г. на Административен съд, гр. Л., постановено по административно дело №151/2011г.

С обжалваното решение съдът отменил акт за установяване на задължения по декларация №17 от 26. 01. 2011г. на орган по приходите в община Л., с който на „Осъм“ АД е определено задължение за лихви в размер над 1 064, 15 лв. за задължение за такса битови отпадъци за 2009г. в размер на 13 990, 44 лв. и отхвърлил жалбата в останалата й част.

Касационният жалбоподател – „Осъм“ АД, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Необосновано съдът приел, че в случая разпоредбата на чл. 71, т. 2 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) е неприложима. Съдът не отчел, че за да прецени дали собственикът на имота дължи такса битови отпадъци относно поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е необходимо да се установи попада ли имота в район на съответното населено място, в който услугата се предоставя и осъществена ли е реално услугата. Съдът не отчел, че само от принадлежността на имота към територията на дадена община не следва дължимостта на таксата. Сочи, че доказателствата по делото установили, че услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване не се предоставя на територията, на която имотът на жалбоподателя е разположен. Подробно излага факти относно местоположението на имота и връзката му с бул. „Мизия“, за който е установено предоставяне на услугата. Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което отмени оспорения акт за определяне на задължения по декларация. Касаторът се представлява от адв. Ф. Ф., Адвокатска колегия, гр. Л..

Ответникът по касационната жалба – директорът на дирекция „Местни данъци и такси“ в община Л., счита същата за неоснователна. Съдът правилно установил фактите по делото и приложил материалния закон. Безспорно по делото е, че имотът на „Осъм“ АД попада в границите на регулацията на гр. Л. и за периода общината е предоставяла услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Подробно излага фактите относно местоположението на имота на касатора по отношение на бул. „Мизия“ и сочи, че в този район предоставянето на услугата е надлежно доказано. Сочи, че предложеното от касатора твърде ограничително тълкуване на чл. 66, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 71, ал. 1 ЗМДТ не съответства на смисъла и целта на закона. Моли съда да остави в сила обжалваното решение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. По делото не е доказано, че услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване за районна по местонахождението на имота на касатора реално е била предоставяна. Предоставянето на услугата по бул. „Мизия“, който не граничи с имота на дружеството, а е успореден на улицата, преминаваща покрай имота, не доказва предоставяне на услугата. Общината не е доказала с писмени доказателства, че дейността е извършена на конкретната територия за обществено ползване около имота на касатора. При тези данни съдът, като преценил оспорения акт като законосъобразен и го потвърдил постановил неправилно съдебно решение.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е частично основателна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. „Осъм“ АД е собственик на недвижими имоти, за които подал декларация

по реда на чл. 17, ал. 1 отм. ЗМДТ, вх. №11010472 от 30. 12. 2003г. В декларацията е посочен данъчен адрес на дружеството – гр. Л., Северна индустриална зона. Посочено е местонахождение на имота гр. Л., Северна индустриална зона, кв. 286, парцел ХІ и начин на придобиване – акт №3348 от 05. 10. 1993г. В резултат на подадени коригиращи декларации отчетната стойност на имотите е декларирана на 3 497 610, 97 лв.

2. С декларация, вх. №МДТ1236 от 15. 12. 2008г., „Осъм“ АД декларирал количество на битови отпадъци определени чрез един брой пластмасов съд с вместимост 120 л., извозван 52 пъти годишно. Поради по-късно предоставяне на съда между дружеството и общината бил подписан протокол за определяне на такса сметосъбиране и сметоизвозване в размер на 150, 68 лв., вместо годишния размер от 191, 10лв.

3. Със заповед №1656 от 28. 10. 2008г. кметът на общината, на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, определил вида на предлаганите услуги, границите на районите и честотата на извършване на услугата. За услугите сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане на отпадъци в депа и поддържане на територии за обществено ползване били определени четири района за имоти, „находящи се в регулацията на града“. Във втори район били включени територии за общественообслужващи, производствени и складови функции на различни юридически лица, в т. ч. на „Осъм“ АД.

4. С решение №217 от 29. 01. 2009г. общинският съвет определил размера на такса битови отпадъци като за услугата сметосъбиране и сметоизвозване при заявен един брой пластмасов съд от 120 л и 52 пъти годишно сметоизвозване таксата била 191, 10лв., а за услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване – 4, 0 на хиляда върху данъчната оценка на имота.

5. На 14. 07. 2009г. „Осъм“ АД превел по банков път на община Л., за погасяване на задължения по такса битови отпадъци за първо и второ тримесечие на 2009г. сумата от 7 090, 00 лв.

6. С акт за установяване на задължения по декларация №17 от 26. 01. 2011г. на „Осъм“ АД били определени за периода 01. 01. 2009г. – 31. 12. 2009г. задължения за такса поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване – 13 990, 44лв., както и лихви в размер на 2 179, 48 лв. или общо 16 169, 92 лв.

7. Актът бил обжалван от „Балкан“ АД пред директора на дирекция „Местни данъци и такси“ в община Л., който с решение №7 от 25. 05. 2011г. го потвърдил като законосъобразен.

8. По делото са представени договор за предоставяне на концесия на дейност „сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци“ на територията на община Л.; договор с „Еко“ ЕАД за „поддържане на уличната мрежа и обществените площи за 2009г.“; протоколи за установяване на извършването и за заплащането на натурални видове работи с „Еко“ ЕАД;

9. В съдебно заседание били приети две съдебно-счетоводни експертизи, които дали заключение относно дължимостта на начислените лихви с оглед на извършеното от задълженото лице плащане, което органа по приходите отнесъл към стари задължения, както и съдебно-техническа експертиза, която дала заключение, че имотът попада в границите на регулацията на гр. Л., бул. „Мизия“ не преминава непосредствено пред имота на дружеството; имотът попада в трета зона на заповед №1656.

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че имотът на дружеството попада във втори район, в който общината предоставя услугата поддържане на честотата на териториите за обществено ползване. Приел, че териториите за обществено ползване по законово определение – чл. 2 от Закона за общинската собственост (ЗОС), са публична общинска собственост и тежестта на таксата следва да се поеме и разпредели между всички собственици. Поради това и с оглед на доказаното предоставяне на услугата приел, че таксата е дължима и размерът й е определен правилно. Приел, че неправилно органа по приходите приложил разпоредбата на чл. 169, ал. 3 във вр. с ал. 5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и отнесъл направеното от дружеството плащане, въпреки изрично посочено предназначение на плащането, за погасяване на стари задължения. С оглед на това приел, че определената лихва в размер над 1 064, 15 лв. е недължима. Въз основа на това направил извод за законосъобразност на оспорения акт в частта за определената такса битови отпадъци в размер на 13 990, 44 лв. и за дължимата лихва в размер до 1 064, 15лв. и за незаконосъобразен в частта за определената лихва в размер над 1 064, 15лв. Съдът отменил акта в незаконосъобразната част и го оставил в сила в законосъобразната.

Изводът на съда досежно дължимостта на такса битови отпадъци е правилен, но досежно размера на задължението частично неправилен.

По делото няма спор за факти. Съдът установил релевантните за предмета на спора факти и касационната инстанция ги приема за пълно и точно доказани така, както са изложени по-горе. Спорът по делото е за обосноваността на фактическите изводи на съда на основата на тези факти, както и за приложението на материалния закон. Доводите на касатора и мотивите на съда дават основание да се изведат два спорни въпроса – кога се дължи такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и правилно ли е изчислен размера на таксата.

Релевантни за предмета на спора са разпоредбите на чл. 71, т. 2 във вр. с чл. 62 във вр. с чл. 66, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 67, ал. 4 ЗМДТ. Съдът правилно определил и тълкувал приложимите правни норми. Подробно мотивирано съдът определил характера на услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и релевантните за нейната дължимост обстоятелства. Касационната инстанция счита даденото от съда тълкуване за правилно, не счита за необходимо да преповтаря обстоятелствените мотиви на съда и само с оглед на доводите на касатора счита за необходимо да добави следното:

Съвместното съжителство в рамките на едно населено място, за да бъде възможно и да отговаря на определени, приети от членовете на общността, от обществото и от държавата стандарти, не може да се осъществи без територии за обществено, т. е. достъпно за всички, ползване. Цялото устройствено планиране и изграждане на населените места е подчинено на изискването да гарантира устойчиво развитие и благоприятни условия за живеене, труд и отдих на населението – чл. 1 ЗУТ, което имплицитно означава осигуряване на територии за обществено ползване. Така съгласно чл. 61 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) в територията на общините се устройват озеленени площи (зелена система) като средство, inter alia, за подобряване на микроклимата и хигиенните условия. Основа на зелената система са озеленените площи за широко обществено ползване, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности като паркове, градини, улично озеленяване. Транспортната техническа инфраструктура и съоръженията към нея, по смисъла на чл. 64 ЗУТ, са отворени за обществено ползване по смисъла на чл. 9 от Закона за пътищата (ЗП) и са публична общинска собственост, съгласно чл. 8, ал. 3 от същия. А предназначението на публичната общинска собственост е да задоволява трайно обществени (не лични) потребности от местно значение, определени от общинския съвет – чл. 3 от Закона за общинската собственост (ЗОС).

Следователно не личните, частни потребности, а общите потребности на всички живеещи в населеното място се задоволяват чрез изграждането и поддържането на територии за обществено ползване по смисъла на Закона за местните данъци и такси. Тази общност на интереса, която обуславя и общото ползване, изисква и общност на отговорността за поддържането на тези територии, в т. ч. и за поддържането на определен стандарт на чистота. Изхождайки от горното законодателят е приел, че общото ползване на териториите за обществено предназначение в общините налага обща на всички ползватели отговорност за поддържане на необходимата чистота и е обособил извършването на дейността като самостоятелен вид услуга предоставяна от общината, за която се дължи, при условията на закона, такса.

Законодателят е предоставил на общинския съвет правото да избере от две законови възможности начина на определяне на таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места – на ползвател или пропорционално върху определена от общинския съвет основа – чл. 67, ал. 4 ЗМДТ. В случая общинският съвет, със свое решение №227 от 29. 01. 2009г., т. 6, определил таксата пропорционално върху данъчната оценка на имотите – 4, 0 на хиляда.

Законодателят е предоставил на общинския съвет (чрез приемането на план-сметката) и на кмета на общината (чрез заповедта по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ) да определят и обема на услугата, т. е. да определят териториите за обществено ползване, които ще бъдат обект на услугата, точния вид на услугите, които се включват в обобщеното понятие поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, като почистване от отпадъци, извозване на отпадъци, миене, снегопочистване и други, и честотата, с която ще се извършва услугата.

За да е налице задължение за заплащане на такса поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, както правилно приел и съда, е необходимо общината да престира тази услуга. Тогава, когато услугата не се предоставя такса не се дължи – принцип, който не се нуждае от доказване с оглед на ноторния факт, че за да възникне задължение за плащане на услугата е необходимо да е осъществено престирането й, т. е да е налице възмездност, тъй като услугата не е данък. Законодателят изрично посочил - чл. 71, т. 2 ЗМДТ, че такса не се събира, когато услугата не се предоставя. За да е релевантно за целите на дължимостта на таксата предоставянето на услугата не следва да бъде осъществено точно на територия за обществено ползване, която е разположена непосредствено около имота на всяко едно задълженото лице. Безспорно, с оглед на разпоредбата на чл. 14, ал. 4 ЗУТ всеки урегулира поземлен имот има задължително лице (изход) към улица, към път или по изключение към алея в парк, всеки от които е по принцип (с изключение на частните улици по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗП) територия за обществено ползване. Но законът не обвързва дължимостта на таксата с предоставянето на услугата на конкретната територия за обществено ползване, която граничи с имота на задълженото лице. Разбира се, би било чудесно общината да предоставя услугата на всяка една територия за обществено ползване, още по-добре би било това да се извършва с такава честота, която да обезпечава исканото от всеки високо ниво на чистота. Но както бе посочено по-горе обема на предоставяната услуга е въпрос от компетентността на органа на местното самоуправление – на общинския съвет. Той е този, който като пряко избран от населението на общината е компетентен да прецени баланса между потребностите от услугата и възможностите за поемане от задължените лица на цената на услугата. Тогава, когато при спазване на законовите изисквания общинският съвет и кмета на общината са определили териториалния обхват на предоставяне на услугата, видовия обхват на услугата, честотата на нейното предоставяне за законосъобразността на дължимостта на таксата е необходимо да се докаже престирането на услугата в района, в който е разположен имота. Разбира се вида на услугата не позволява задължените лица предварително да декларират, че няма да я ползват, каквато възможност законът е предоставил за услугата сметосъбиране и сметоизвозване. Нонсенс е твърдение, че живеейки и осъществявайки стопанска дейност в населеното място териториите за обществено ползване, разположени в него няма да бъдат ползвани от съответния субект.

С оглед на гореизложеното и безспорно установените по делото факти, че имота на касатора се намира в район, който е включен в обхвата на предоставяне на услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, че това е станало при спазване на законовите изисквания, и че общината фактически е престирала услугата в района, обоснован и правилен е извода на съда за дължимост на таксата от страна на касатора. Доводите на касатора, че имотът не се намирал на бул. „Мизия“, където била престирана услугата, и не граничел с бул. „Мизия“, а на улица, която се пресича с бул. „Мизия“ през железопътен прелез, с оглед на изложеното досежно характера и дължимостта на таксата са неоснователни.

Неоснователни са и доводите, че имота попада в трета зона по заповед №1656. В заповед №1665 обособяването на териториите е не чрез индивидуализиране на имота (територията, на която се намира), а чрез посочване на юридическото лице, задължено за таксата по смисъла на чл. 64, ал. 1 ЗМДТ, т. е. собственик, ползвател, концесионер, управляващ държавен или общински имот. Видно от заповед №1656 в район втори, т. 1. 2.5 територии за общественообслужващи, производствени и складови функции, е включен „Осъм“ АД. Дружеството не фигурира в някой от останалите три района, а посочването му в район втори, с оглед на приетия от кмета начин на определяне на границите на районите означава, че за включването на процесния имот в рамките на район втори е достатъчно да се установи, че той е собствен на „Осъм“ АД. Факт, който не се оспорва от касатора.

Видно от изложеното касаторът е задължено за такса битови отпадъци – компонент поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, лице.

Що се отнася до размера на определената такса съдът правилно приел, че представените от ответника по делото платежни нареждания с наредител касатора ясно и недвусмислено доказват, че заплатените на 14. 07. 2009г. суми са за погасяване на задължението на такса битови отпадъци за първото и второто тримесечие на 2009г. Правилен е и извода на съда, че органът неправилно приложил разпоредбата на чл. 169, ал. 3 във вр. с ал. 5 ДОПК, редакция към процесния период. Тогава, когато лицето е длъжник по няколко публични вземания, които не е в състояние да погаси едновременно до започване на принудителното им събиране може да заяви кое от тях погасява. В случая касаторът се възползвал от това си право и изрично заявил, че погасява задължение за такса битови отпадъци за първо и второ тримесечие на 2009г. С оглед на факта, че две суми в размер на по 3 545, 38 лв. са постъпили на 14. 07. 2009г. по сметка на общината, следва, че от задължението на касатора за таксата за поддържане на чистотата в териториите за обществено ползване за 2009г. в размер общо на 13 990, 44лв. към 14. 07. 2009г. 7 090, 76лв. са платени.

Вярно е, че с оглед на чл. 15, ал. 1 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Л. таксата за битови отпадъци се заплаща в сроковете, определени за данък недвижими имоти. Съгласно действалата към процесния период разпоредба на чл. 28, ал. 1 ЗМДТ данъкът върху недвижимите имоти се плаща на четири равни вноски до 31 март, до 30 юни, до 3 септември и до 30 ноември за годината, за която да дължими. Това означава, че дължимата от касатора такса е следвало да бъде платена на четири равни вноски, т. е. по 3 497, 61 лв. съответно до визираните в чл. 28, ал. 1 ЗМДТ срокове. Първата вноска е била платена със закъснение от 01. 04. 2009г. до 14. 07. 2009г., за което се дължи лихва в размер на 129, 05 лв. Втората вноска е платена със закъснение от 01. 07. 2009г. до 14. 07. 2009г., за което се дължи лихва от 16, 65лв. Третата и четвъртата вноски не са платени.

Фактически сумата, заплатена от касатора на 14. 07. 2009г. (3 545, 38 лв.) представлява дължимата такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване за съответния тримесечен период (3 497, 61 лв.) и сумата за същия този период за сметосъбиране и сметоизвозване (47, 77 лв.). При определена с решение №217 от 29. 01. 2009г. на общинския съвет такса за сметосъбиране и сметоизвозване на съд с вместимост 120 л. при честотата 52 пъти годишно – 191, 10 лв. е видно, че дължимата на всяко тримесечие вноска е 47, 77 лв. (191, 10 лв. : 4 вноски = 47, 77 лв.). Поради по-късното предоставяне на съд за събиране на отпадъците между касатора и органа по приходите е постигнато споразумение и определен размер на таксата за 2009г. е не 191, 10 лв., а 150, 68 лв. Доколкото страните не спорят, че задължението от 150, 68 лв. е погасено от касатора на 21. 10. 2010г. и за него с акта не е начислявана лихва, то разликата от 95, 54 лв. представляваща остатък от внесената на 14. 07. 2009г. сума за погасяване на задължението за първото и второто тримесечие следва да се отчете при определяне на задължението за третото тримесечие (3 497, 61 лв. за първото тримесечие и 3 497, 61 лв. за второто тримесечие = 6 995, 22лв. дължими такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване при внесени 7 090, 76 лв. остава разлика от 95, 54 лв.). С оглед на това от дължимите от касатора такси за третото тримесечие в размер на 3 497, 61 лв. следва да се приспадне внесената на 14. 07. 2009г. сума в размер на 95, 54 лв. и задължението за третото тримесечие да бъде 3 402, 07 лв. Дължимата за него лихва за забава е в размер на 471, 38 лв. считано от 01. 10. 2009г. до 26. 01. 2011г. Четвъртата вноска – в размер на 3 497, 61 лв., не е внесена от касатора и за нея той дължи лихва в размер на 419, 19 лв., считано от 01. 12. 2009г. до 26. 01. 2011г.

При така установените платени задълженията на касатора за такса битови отпадъци остава задължение за 6 899, 68 лв. – от общо определеното задължение в размер на 13 990, 44 лв. платени на 14. 07. 2009г. 7 090, 76 лв. Лихвата за това задължение е в размер общо на 1036, 27 лв. Над тези размери оспорения акт за определяне на задължения по декларация е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

Съдът, като не установил тази незаконосъобразност на оспорения акт, резултат на неправилното прилагане от органа по приходите на чл. 169, ал. 3 ДОПК постановил в тази част неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа и правна страна. В хода на съдебното производство съдът не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила и не е необходимо да се установяват факти, за които събирането на писмени доказателства не е достатъчно. С оглед на това и в съответствие с изложеното по-горе досежно размера на дължимото от касатора задължение за такса битови отпадъци за 2009г. съдът следва да отмени акт №17 от 26. 01. 2011г. в частта, в която на „Осъм“ АД са определени за 2009г. задължения за такса битови отпадъци в размер над 6 899, 68 лв. и лихви за забава в размер над 1 036, 27 лв. В останалата част, с която съдът отхвърля жалбата на касатора срещу акт №17, съдебното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ

решение №102 от 18. 06. 2012г. на Административен съд, гр. Л., постановено по административно дело №151/2011г. в частта, в която съдът отхвърлил жалбата на „Осъм“ АД срещу акт за установяване на задължения по декларация №17 от 26. 01. 2011г. на орган по приходите в община Л., с който на „Осъм“ АД е определено задължение за такса битови отпадъци за 2009г. в размер над 6 899, 68 (шест хиляди осемстотин деветдесет и девет) лв. и лихви в размер над 1 036, 27 (хиляда тридесет и шест) лв. и вместо него

ПОСТАНОВЯВА

:

ОТМЕНЯ

акт за установяване на задължения по декларация №17 от 26. 01. 2011г. на орган по приходите в община Л., с който на „Осъм“ АД е определено задължение за такса битови отпадъци за 2009г. в размер над 6 899, 68 (шест хиляди осемстотин деветдесет и девет) лв. и лихви в размер над 1 036, 27 (хиляда тридесет и шест) лв.

ОСТАВЯ В СИЛА

решението в останалата частта.

РЕШЕНИЕТО

не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Т. В.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ И. Р./п/ С. Я.

С.Я.