О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1898

гр.София, 15.04.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борис Р. Илиев

ЧЛЕНОВЕ: Ерик Василев

Яна Вълдобрева

като разгледа докладваното от Б. И. ч. гр. д.№ 1345/ 2025 г. за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на С. А. Д. срещу определение на Върховен касационен съд, III-то гражданско отделение, № 1140 от 11.03.2025 г. по гр. д.№ 4208/ 2023 г., с което е върната подадената от С. Д. частна жалба вх.№ 3821/ 28.02.2025 г. и уточнение към същата вх.№ 3998/ 05.03.2025 г. срещу постановеното от същия съд по същото дело по реда на чл.247 ГПК определение № 904/ 25.02.2025 г. за поправка на очевидна фактическа грешка в определението по чл.288 ГПК, постановено от същия съд по същото дело, под № 2067/ 25.04.2024 г.

Жалбоподателката поддържа, че съдът неправилно интерпретирал изложените факти, не взел предвид представените доказателства и оставил неяснота относно това по повод коя точно очевидната фактическа грешка е молбата й с правно основание чл.247 ГПК. В предишните съдебни актове по делото съдът погрешно твърдял, че с обезпечителната заповед от 20.01.2016 г. било „спряно“ и. д.№ 55/ 2015 г. на ЧСИ Е. Д.. Тази обезпечителна заповед била приложена по и. д.№ 85/ 2016 г. на ЧСИ Е. Д. и не можела да има действие по друго изпълнително дело. Самата обезпечителна заповед била издадена в нарушение на закона, поради което определението, с което било постановено издаването й, било нищожен съдебен акт. Нищожна била и самата обезпечителна заповед и тя не можела да породи правни последици. Затова моли обжалваното определение да бъде отменено.

Върховният касационен съд намира частната жалба за допустима, но разгледана по същество, тя е неоснователна.

За да постанови обжалваното определение, другият състав на ВКС по гр. д.№ 4208/ 2023 г. приел, че решението или определението за поправка на очевидна фактическа грешка, може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване актът, обект на поправка, съгласно чл.247 ал.4 ГПК. Определението, по отношение на което е проведено производството по чл.247 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка, е такова за допускане на касационно обжалване по реда на чл.288 ГПК. То не попада в обхвата на визираните в чл.274 ал.1 ГПК определения, нито обжалваемостта му е изрично предвидена в закона. Поради това и определението, с което съдът се произнася относно евентуално допуснати очевидни фактически грешки в определения по чл.288 ГПК, също не подлежи на обжалване. Затова подадената срещу него частната жалба е недопустима и подлежаща на връщане.

Постановеният по тези съображения акт е законосъобразен. Не всички съдебни актове по граждански дела подлежат на обжалване, процесуалният закон ограничава достъпа до инстанционен контрол по съображения, преследващи легитимна цел и при условията на пропорционалност между поставените цели и използваните средства. Това е в компетентност на законодателя, който с разпоредбата на чл.247 ал.4 ГПК изключва от инстанционен контрол актовете, постановени в производство за поправка на очевидна фактическа грешка на предхождащи ги актове, които не са подлежали на обжалване. В конкретния случай частната жалбоподателка е искала поправка на очевидна фактическа грешка в определение на Върховен касационен съд, III-то гражданско отделение, № 2067/ 25.04.2024 г. по гр. д.№ 4208/ 2023 г., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Пернишки окръжен съд по гр. д.№ 486/ 2022 г. Определението от 25.04.2024 г. не подлежи на обжалване - този въпрос е окончателно разрешен по задължителен за всички съдилища начин с определение на Върховен касационен съд, III-то гражданско отделение, № 5554 от 02.12.2024 г. по ч. гр. д.№ 3605/ 2024 г., с което е потвърдено определение за връщане на подадената от С. Д. частна жалба срещу определението от 25.04.2024 г. А след като това определение е окончателно, на основание чл.247 ал.4 ГПК окончателно е и определението, постановено по повод искането за отстраняване на очевидна фактическа грешка в него. Същото е прието в обжалвания в настоящето производство акт, поради което той следва да бъде потвърден.

Доводите на жалбоподателката нямат никакво отношение към законосъобразността на този акт. В производството по чл.274 ал.2 изр.2 ГПК другият състав на ВКС проверява единствено правилността на процесуалното решение на предходния състав на ВКС по допустимостта на частната жалба. Никакви други актове в производството този състав на ВКС не може да контролира, той също така няма правомощия да разглежда доводи по съществото на спора.

По изложените съображения съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение на Върховен касационен съд, III-то гражданско отделение, № 1140 от 11.03.2025 г. по гр. д.№ 4208/ 2023 г.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: