Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на П. И. Б.- лично и в качеството си на законен представител на нейния син Г. И. Б., и на Г. П. Б., против решение № 2147/11. 12. 2014 г. по адм. д. № 1909/2014 г. на Административен съд - Бургас като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.
Ответната страна - ГД "Гранична полиция" към МВР чрез процесуалния си представител юрисконсулт Г. изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, ІІІ отделение приема, че подадената в срок касационна жалба е основателна.
С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 203 АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съдът е отхвърлил исковете на П. И. Б.- лично и в качеството си на законен представител на нейния син Г. И. Б., и на Г. П. Б. против ГД "Гранична полиция" МВР за претърпени неимуществени вреди в размер на 60 000 лв., за всеки от ищците по 20 000 лв., и имуществени вреди - в размер на 6 400 лв., претърпени от ищцата П. Б., причинени от незаконосъобразни действия на длъжностни лица на ГД "Гранична полиция".
Обсъждайки събраните по делото доказателства, административният съд е счел, че не се установяват незаконосъобразни действия или бездействия на конкретно длъжностно лице в Главна дирекция "Гранична полиция" при МВР; не састановени действия или бездействия от страна на длъжностни лице при ответника, които да са в причинно - следствена връзка с твърдените от ищците неимуществени вреди, произтичащи от незаконното извеждане на малолетното дете Г. И. извън пределите на РБ. Посочил е, че детето притежава немски детски паспорт КА№D 8921190, изд. на 07. 10. 2002г., в който е посочено, че Г. И. е [дата на раждане] в Л., видно от който като националност (гражданство) на детето е посочена Германия. В този контекст се е позовал на поставените печати от служба Регионално звено Миграция за разрешено продължително пребиваване, които съдържат не ЕГН на лицето, а ЛНЧ (личен номер на чужденец). По - нататък в мотивите си първостепенният съд е обсъдил и приложения по делото новозеландски паспорт № LA 543336/19. 01. 2011г., в който е посочена националност Нова З.. В обжалвания съдебен акт е извършена преценка за това, че редът за осъществяване на гранична проверка е регламентиран в Инструкция № Із-1405 от 24. 07. 2009г. за реда за осъществяване на гранична проверка на граничните КПП, издадена от министъра на вътрешните работи, обн. Дв, бр. 64/11. 08. 2009г., изм. и доп. ДВ, бр. 64/21. 08. 2012г. (Инструкцията), както и е съобразен безспорния между страните факт, че при извършена гранична проверка на 26. 03. 2011г. на летище Б. на граничния полицай са представени два паспорта - немски и новозеландски, видно от които детето има немско и новозеландско гражданство, но не и българско. Съдът е анализирал специалната регламентация по чл. 15, ал. 1 от Инструкцията за представяне на писмено съгласие за пътуване от отсъстващия родител/родители, настойник или попечител е приложимо само спрямо българските граждани, за което в разглеждания казус няма данни. Според съда, нормата на чл. 16 от Инструкцията, в действащата редакция към 26. 03. 11г. изключва приложението на чл. 15, ако лицето живее дългосрочно извън РБ и притежава официален документ за това, в случая новозеландски паспорт. Алтернативно, съдът е посочил, че ако се прилага реда за контрол по немския паспорт, притежателят на който се ползва от общностното право, то тогава е следвало да се извърши само минималната проверка по чл. 13, ал. 1 от Инструкцията (в редакцията към 26. 03. 11г.), като в този случай проверката в А. изобщо не е задължителна.
Гореизложеното е мотивирало административният съд да приеме, че липсват предпоставките на фактическия състав състав, който да ангажира отговорността на държавата по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ. Отделно от това, решаващият състав е посочил, че са останали изцяло недоказани твърдените физическо и психическо натоварване и душевно напрежение, отразили се неблагоприятно върху здравословното и психическо състояние на ищците: не са ангажирани доказателства - свидетелски показания, медицинска експертиза, друга медицинска документация, за претърпените неимуществени вреди.
Решението е неправилно, същото е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Преди всичко следва да се отбележи, че административният съд е допуснал съществено нарущение на процесуалните правила, като не е указал на ищците да посочат периоди на заявените искови претенции, както следва: за имуществени и неимуществени вреди за П. И. Б., предявени от нея лично и в качеството й на законен представител на малолетния И. Б. и за неимуществени вреди за всеки от ищците. наред с това, претениите за имуществени вреди не са конкретизирани - на какъв размер възлиза претенцията на П. Б., която предявява лично за себе си и, съответно, какъв е размерът на заявената претенция от името на нейния син.
Съдът не е обсъдил задълбочено, предвид установяване на твърдените от ищците факти, писмените доказателства по делото в светлината на доводите за незаконосъобразно бездействие от страна на длъжностно лице от ГД "Гранична полиция". Решаващият съд не е изложил съображения по доводите на ищцовата страна досежно констатациите от извършената служебна проверка в Г.- Летище Б. за нарушаването на специалните правила за някои категории лица от Приложение VІІ от Регламент (ЕО) 562/2006 (Ш. граничен кодекс). Като доказателство по адм. д. № 2331/13г. по описа на АС - Бургас е приложено Писмо на Директора на Регионална дирекция "Гранична полиция"- до Г. П. Б. с рег.№ 15033/20. 09. 2011г., в което е посочено, че "в разглеждания случай полицай Х. не е извършила гранична проверка на малолетното лице в съответствие с горепосочените специални правила, като не е установила налице ли е родствена връзка между BAKALOW и придружаващия го мъж ARDERN GARY J., с което е нарушила чл. 87 от ППЗМВР и чл. 15 от Инструкцията; не е установила и обстоятелства относно влизането и престоя на малолетното лице И. Б. в страната, както и документа, с който е влязъл, в нарушение на чл. 9 от Инструкцията, за което ще й бъде наложено дисциплинарно наказание".
Предвид изложеното, в горепосоченото писмо до единия от ищците се съдържа признание на администрацията за наличие на незаконосъобразно бездействие от страна на компетентното длъжностно лице, но това обстоятелство нито е съобразено от съда, нито е релевирано в мотивите на обжалвания съдебен акт, въпреки изричните изявления и доводи на ищците в тази насока.Като не е съобразил горните обстоятелства, съдът не е дал и обоснован, основан на съвкупен анализ на доказателствата по делото, отговор на оплакването на ищците, че граничният служител не е изпълнил задължението си да приложи чл. 13, ал. 2, т. 1 от Инструкция № Із-1405 от 24. 07. 09г. Даденият отговор от съда на горепосочения съществен за правилното решаване на делото въпрос, е фрагментарен, формиран при изолиран анализ само на определени факти.
Една от кумулативно обективно и субективно съединените претенции е тази на П. И. Б. за репариране на претърпени имуществени вреди в размер на 6 400 лв. за заплатени самолетни билети, както следва: за наложително пристигане в България за даване на показания след съобщението за отвличането на детето, както и за разходи във връзка с репатрирането на детето от Нова З. до България.
И двамата ищци са претендирали неимуществени вреди, претърпени от преживяното психическо напрежение и душевни травми в резултат на липсата на каквато и да било известност досежно местонахождението на детето в продължение на един значителен период
В мотивите на съдебното решение съдът не се е произнесъл по същество по спорните въпроси относно твърдяните вреди, но въпреки това е формирал краен извод за неоснователност на предявените искове. Съгласно чл. 12 от ГПК съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, според чл. 235, ал. 2 ГПК съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, а според чл. 236, ал. 2 ГПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства и обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал.
Обжалваното решение не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му.
В изпълнение на задължението си по чл. 9, ал. 3, вр. чл. 203 от АПК съдът е следвало да укаже на ищцовата страна за необходимостта на установяване на спорните обстоятелства, включително за възможността от събиране на гласни доказателства и изслушване на съдебно - медицинска експертиза за установяване на претърпените неимуществени вреди. Съдът не следва да основава изводите си на предположения, а въз основа на събраните по делото доказателства следва да извърши обоснован извод по съществото на спора дали исковите претенции са доказани по основание и размер или не.
Несъбирането на относими доказателства и необсъждането на доводите на ищците - жалбоподатели в настоящото производство, са съществени процесуални нарушения, довели до постановяване на решение при неизяснена фактическа обстановка и нарушено право на защита, които налагат отмяна на решението
като неправилно - постановено при съществени съдопроизводствени нарушения и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - Бургас, при което да се съобрази изложеното по - горе в мотивната част на настоящия съдебен акт.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция разноски не следва да бъдат определяни, а направените и претендирани, подлежат на присъждане по реда на чл. 226, ал. 3 от АПК.
Ето защо и на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК Върховният административен съд РЕШИ: ОТМЕНЯ
решение № 2147/11. 12. 2014 г., постановено по адм. д. № 1909/2014 г. по описа на Административен съд – Бургас, VІІІ-ми състав. ВРЪЩА
делото за ново разглеждане от друг съдебен съставна Административен съд - Бургас. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Особено мнение: