Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Агро плам 88“ Е[Фирма 1] срещу решение №91 от 13. 04. 2020 г. по в. т.д.№644/2019 г. на АС Варна. С обжалваното решение е потвърдено решение №68 от 15. 05. 2019 г. по т. д.№228/2018 г. на ОС Добрич, с което е отхвърлен предявеният от „Агро плам 88“ Е[Фирма 1] срещу „Стойчеви 57-62“[Фирма 1] иск по чл. 92 от ЗЗД за сумата от 27 350 лв., договорна неустойка по договор от 08. 01. 2018 г.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като в изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържат селективните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК: 1. Възможно ли е кредиторът да бъде принуден да приеме нещо различно от договореното, след като е безспорно установено, че престираното от длъжника по договора е непригодно за задоволяване на нуждата, поради която е сключен договорът - така, както разпореждат инстанциите. 2. Представлява ли виновно поведение доставянето на оферираната с една оферта стока, разминаваща се с тази оферта по технически възможности на изделието. 3. Когато на кредитора се предлага да приеме нещо различно от договореното, поради доставката на стока, различна от договорената и той прекрати договора, дължима ли е неустойка за разваляне, когато е визирана в самия договор.

Ответникът по касация „Стойчеви 57-62“[Фирма 1] заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на разноски.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените доводи, намира следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че основният спорен въпрос по делото е доставена ли е договорената вещ от ответника на ищеца. Анализирайки подробно становищата на страните, показанията на разпитаните свидетели и заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ, съдът е намерил за неоснователни твърденията на ищеца, че му е предлагано да закупи друга машина с различни технически характеристики, да анексира договора и да се предвиди по-дълъг срок за изпълнение, т. е. да приеме нещо различно от договореното за изпълнение. Достигнал е до извод, че ответникът е доставил на ищеца вещта Пръскачка MGM 3 000N – 18, предмет на процесния договор /видно от международна товарителница от 05. 06. 18 г., пакетен лист №2400084/05. 06. 2018г. и фактура №21180070/05. 06. 2018 г. получената техника е именно договорената такава - MGM 3000N -18/, като същата е била с техническите характеристики, договорени от страните /в договора и в приложение 1 към него/, още повече, че единствено изпратената от ответника до ищеца оферта, е получена след подписването на договора, а и липсва клауза от договора, препращаща към нея. Изложил е съображения, че липсва и надлежно уведомяване на продавача за недостатъци на вещта, съгласно изискването на чл. 1 ал. 7 от договора, а при липсата на такова незабавно уведомяване страните са се договорили, съобразно чл. 324 от ТЗ, че вещта се смята за одобрена, освен за скрити недостатъци. В този смисъл и тъй като независимото разгъване на крайните секции на щангите на процесната вещ, няма характеристиката на „скрит недостатък”, а и липсва писмена покана за изпълнение по смисъла на чл. 10 ал. 3 от договора, не може да бъде направен извод за виновно неизпълнение на задълженията на продавача по доставка на договорената вещ, поради което и липсва основание за разваляне на договора от страна на ищеца и ангажиране на отговорността на продавача за заплащане на неустойка по чл. 10 ал. 3 от процесния договор.

Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато.

С формулираните от касатора въпроси, израз на поддържаните от него в инстанциите по същество тези, се предпоставя становище, каквото въззивния съд не е изразявал – че кредиторът ищец следва да приеме доставката на вещ, различна /по отношение техническите й характеристики/ от оферираната от ответника и договорена с договора между страните. Такива изводи изобщо не се съдържат в обжалваното решение – както бе посочено по делото е установено, че ответникът е доставил на ищеца вещта Пръскачка MGM 3 000N – 18, предмет на процесния договор, като същата е била с техническите характеристики, договорени от страните. Всъщност с въпросите си касаторът оспорва правилността на изводите на въззивния съд, която правилност обаче, извън въведеното с ал. 2 на чл. 280 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност /каквато не се твърди в случая/, не е предмет на проверка в настоящия стадий по селектиране на касационните жалби. В този смисъл въпросите на касатора не отговарят на общото изискване на чл. 280, ал. 1 от ГПК – да обуславят решаващата воля на съда /още повече, че изводът на въззивния съд за липса на основание за разваляне на договора от страна на ищеца, респ. за неоснователност на иска, е направен и поради неспазване от ищеца на изискването на чл. 1, ал. 7 от обвързващия страните договор/, поради което касационно обжалване не може да бъде допуснато.

Ответникът по касация претендира разноски, но предвид липсата на доказателства за извършването им, такива не му се следват.

Мотивиран от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №91 от 13. 04. 2020 г. по в. т.д.№644/2019 г. на АС Варна.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.