Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на „Грейнстор Бг”ЕООД срещу Решение № 729 от 14. 04. 2020 год. по т. д.№ 5217/2019 год. на Софийски апелативен съд.

С това решение съставът на САС е потвърдил Решение № 135 от 29. 07. 2019 год. по т. д.№ 7/2019 год. на Врачанския окръжен съд. С него е отхвърлен предявеният от „Грейнстор Бг”ЕООД срещу Трудово-производителна земеделска кооперация „Импулс” [населено място] иск с правно основание чл. 92 ал. 1 ЗЗД за сумата 43500 лв. Присъдил е разноски в полза на ответника.

По реда и в срока на чл. 287 ал. 1 ГПК ответникът по касация ТПЗК”Импулс” е представил писмен отговор в който се съдържа становище, че липсват предпоставки за допускане на касационен контрол. Няма искане за присъждане на разноски.

Искът се основава на неизпълнение на сключен на 09. 08. 218 год. договор за продажба на 500 т. пшеница. Твърдението на ищеца-купувач е, че пшеницата е следвало да бъде предадена в периода 09. 08. 2019 – 19. 08. 2019 год. в склад на ответника-продавач в [населено място], където да бъде натоварена на камиони на ответника. Няма спор, че пшеницата не е предадена и плащане от страна на приобретателя няма. С клаузата на чл. 7 б.”а” от договора е постигнато съгласие, че при прекратяването на договора, неизправната страна дължи неустойка в размер на 30%от недоставеното количество. Предхождащо предявяването на иска изявление за разваляне на договора няма, като в депозираната на 10. 01. 2019 год. искова молба се съдържа искането тя да има и предназначението и на такова.

Ответникът е оспорил иска, като се е позовал на това, че той е изправна страна по договора. Ищецът е този, който не е уведомил продавача съгласно чл. 4. 1 от договора, не е изпратил камиони за товаренето на пшеницата, не е извършил плащане (авансово или към момента на доставката) съгласно уговореното в чл. 6. 2 от договора.

За да отхвърли иска, първоинстанционният Врачански окръжен съд е приел, че ищецът не е изпълнил задълженията си за предварително уведомяване на продавача за готовност да получи стоката, както и, че е бил неизправен при плащането.

Сезиран с въззивната жалба на „Грейнстор Бг”ЕООД, за да потвърди първоинстанционния акт, съставът на САС се е позовал на това, че с договора страните изрично са уговорили времето, мястото и начина за предаване/приемане на стоката, поради което изискването на чл. 320 ал. 2 ТЗ не се прилага. Неосигуряването на транспортни средства от страна на купувача е осуетило изпълнението на продавача. Обстоятелството, че продавачът не е издал данъчна фактура не го прави неизправен, тъй като издаването на такава е свързано с момента на предаването на стоката. Установено е по делото, че трайната практика на кооперацията е била за издаване на проформа фактура преди доставката, която да е основание за авансово плащане (няма спор, че такова не е постъпило). Данъчна фактура се издава при получаване/натоварване на стоката и плащането по нея е основание да бъде допуснато извозването и. Пи условие, че транспортни средства от страна на купувача не са осигурени и до натоварване не се е стигнало, неиздаването на данъчна фактура от продавача не съставлява неизпълнение.

Касационната жалба е напълно бланкетна. Конкретни доводи по чл. 290 ал. 2 ГПК в нея не се съдържат. Посочена единствено квалификацията о чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.

В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК е посочен чл. 280 ал. 2 ГПК. Едва в него касаторът е въвел оплакванията си, които се свеждат до обсъждане на събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства и се позовава на чл. 281 т. 3 ГПК.

Становището на ВКС-Търговска колегия е, че касаторът неправилно счита за тъждествени основанията за касиране на решението по чл. 281 т. 3 ГПК и основанието по чл. 280 ал. 2 ГПК – хипотеза „очевидна неправилност” на въззивния акт. Т.е., че с въвеждането на основанието по чл. 280 ал. 2 ГПК, законодателят е изоставил факултативността на касационния контрол, ако касационното основание на което се позовава жалбоподателят е по чл. 281 т. 3 ГПК.

Както многократно е имал случай да посочи ВКС, очевидна неправилност по смисъла на чл. 280 ал. 2 ГПК би била налице, ако въззивното решение постановено грубо нарушение на правилата на формалната логика, в него липсва обсъждане на тезите на страните или на доказателствата или има логическа несвързаност на мотивите, поради което не е възможно формулирането на правен въпрос съгласно изискването на чл. 280 ал. 1 ГПК. В случая, тази предпоставка за допускане на факултативния касационен контрол не е налице.

С оглед изхода на спора, разноските за касационното производство остават в тежест на страните така, както са направени.

Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т. о. ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 729 от 14. 04. 2020 год. по т. д.№ 5217/2019 год. на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.