Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 9429/01. 12. 2020 г. по регистъра на ВКС /Върховен касационен съд/, подадена от И. В. И. срещу определение № 327 от 13. 11. 2020 г. по гр. дело № 887/2020 г. на ВКС, III г. о. /гражданско отделение/, с което се връща жалбата на И. В. И. с вх. № 461 от 13. 02. 2020 г. срещу решение на Висш адвокатски съвет от 10. 01. 2020 г. по преписка № 3141/2019 г. в частта, с която е оставено в сила решение № 255 от 31. 12. 2019 г. на Адвокатския съвет при Бургаска адвокатска колегия.

От Висшия адвокатски съвет чрез адвокат С.Т е постъпил писмен отговор в срока по чл. 276 ГПК, в който се поддържа становище за неоснователност на частната жалба.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

За да върне частната жалба с вх. № 461 от 13. 02. 2020 г. на И. В. И. срещу решението на Висшия адвокатски съвет от 10. 01. 2020 година по преписка № 3141/2019 г. в частта, с която е оставено в сила решение № 255 от 31. 12. 2019 г. на Адвокатския съвет при Бургаска адвокатска колегия, съставът на ВКС, III г. о. е приел, че посоченото решение не подлежи на обжалване пред съд.

Този извод е направен в съответствие с правната уредба, съдържаща се в ЗАдв /Закона за адвокатурата/, която регламентира актовете на Висшия адвокатски съвет, които подлежат на съдебен контрол за законосъобразност пред ВКС. Разпоредбата на чл. 7 ЗАдв предвижда, че на обжалване пред ВКС подлежат актовете на Висшия адвокатски съвет по ал. 4 вр. чл. 6, ал. 2 от същия закон. Обжалваното пред предходния състав на ВКС решение е постановено от Висшия адвокатски съвет, като с него е оставено в сила решение № 255 от 31. 12. 2019 г. на Адвокатския съвет при Бургаска адвокатска колегия, с което е оставено без уважение искане за временно преустановяване упражняването на адвокатска професия по молба на И. В. И. на основание чл. 22, ал. 1, т. 1, вр. чл. 23, ал. 1 ЗАдв. Видно от редакцията на чл. 22, ал. 3 ЗАдв., постановените по т. 1 на ал. 1 от същата разпоредба решения са изключени от предметния обхват на процедурата по обжалване по чл. 7 ЗАдв. Затова ВКС в настоящия си състав приема, че решението на Висшия адвокатски съвет от 10. 01. 2020 г. по преписка № 3141/2019 г. в частта, с която е оставено в сила решение № 255 от 31. 12. 2019 г. на Адвокатския съвет при Бургаска адвокатска колегия, с което е оставено без уважение искане за временно преустановяване упражняването на адвокатска професия по молба на И. В. И. на основание чл. 22, ал. 1, т. 1, вр. чл. 23, ал. 1 ЗАдв. не подлежи на обжалване пред ВКС.

Разбирането на жалбоподателя за нищожност и недопустимост на обжалваното определение са обосновани с доводи за това, че „състав на III г. о. се произнася по дело на IV г. о.“. Тези доводи са неправилни. От данните по делото се установява, че с определение № 121 от 29. 05. 2020 г. първоначално определеният да разглежда делото състав на IV г. о. се е отвел на основание чл. 22, ал. 1, т. 5 ГПК поради участие на двама от членовете му в гр. дело № 4796/2018 г., приложено към настоящото.. С разпореждане № 58 от 02. 06. 2020 г. на Заместник председателя на ВКС и ръководител на Гражданска колегия е разпоредено извършването на ново електронно разпределение на принципа на случайния подбор, като с протокол от същата дата /л. 47 от гр. дело № 887/2020 г. на ВКС/ делото е преразпределено на нов докладчик - съдия Е. Т., който заседава в състав от III г. о. Изложените обстоятелства са процесуални действия по администриране на производството и нямат отношение към основанията за нищожност, процесуална недопустимост и неправилност на определението на предходния състав на ВКС. Настоящият състав на касационната инстанция констатира, че при постановяването на обжалваното определение не са допуснати нарушения, които биха обусловили изводи за нищожност или процесуална недопустимост. Решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, постановено е в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от членовете на състава, участвали в разглеждане на делото, като има съдържание на мотивите и диспозитива, изразяващо ясно правораздавателната воля на съда. Затова определението е валиден съдебен акт. Същото определение е постановено при наличието и надлежното упражняване на правото на жалба, поради което е процесуално допустим акт. При постановяването му не са допуснати нарушения на закона, поради което, определението е правилно и следва да бъде потвърдено.

По тези съображения, Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 327 от 13. 11. 2020 г. по гр. дело № 887/2020 г. на Върховен касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: