Производството е по чл. 290 ГПК.

Допуснато е касационно обжалване на решение №2002/20г. на СГС ІV- Д състав, с което е отхвърлен иска на В. Р. М. срещу Л. С ЕАД за плащане на 20160лв. на основание чл. 222, ал. 3 КТ във връзка с чл. 54. 1, ал. 3 Колективния трудов договор (2015г.). Обжалването е допуснато по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК въз основа на въпроса относно задълженията на въззивния съд да се обоснове за приетите по делото факти и тяхната правна кварификация, във връзка с оплакването на ищеца, че съдът е отхвърлил иска му по чл. 222, ал. 3 КТ във връзка с чл. 54. 1, ал. 3 КТД(2015г.), поради това, че не се е присъединил към КТД, но е отказал да се произнесе по възражение на ищеца, че не е бил уведомен за сключването на нов КТД.

Трайна е практиката на ВКС по формулирания въпрос, че въззивният съд е длъжен да се обоснове за установените релевантни факти и тяхната правна квалификация чрез обсъждане на доказателствата по делото, доводите на страните и тълкуване на приложимата правна норма (чл. 236, ал. 2 ГПК). Когато предмет на делото е право на обезщетение, уредено в Колективен трудов договор, освен факта на присъединяване към КТД по 57, ал. 2 КТ, релевантно за делото е и обстоятелството дали работодателят е изпълнил задължението си за информиране по чл. 58 КТ. Това е така, защото при недобросъвестно (умишлено) неизпълнение на задължението по чл. 58 КТ от работодателя, присъединяването по чл. 57, ал. 2 КТ може да се счита за извършено на основание чл. 25 ЗЗД. Правото на обезщетение, уредено в КТД, е по принцип поставено под условие - работникът или служителят, който не е член на синдикалната организация, подписала КТД, да е извършил присъединяване по чл. 57, ал. 2 КТ. На основание чл. 25 ЗЗД, когато работодателят умишлено не е изпълнил задължението си по чл. 58 КТ - да информира работниците и служителите за сключения нов КТД, то условието, в случая присъединяването, следва да се счита за сбъднато, защото работодателят има интерес от неосъществяване на условието. Затова въззивният съд е длъжен, при въведено обстоятелство за неизпълнение на задължението по чл. 58 КТ, да укаже на страните за необходимостта да сочат доказателства за този факт, да разпредели доказателствена тежест, и след това да обоснове фактическите си изводи чрез обсъждане на доказателствата и доводите на страните.

Правният спор между страните е възникнал от твърдения на ищеца, че има право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ във връзка с чл. 54. 1, ал. 3 от КТД (2015г.) в размер на брутното трудово възнаграждение за 15 месеца, а не за 6 месеца, както е по закон, защото не е бил уведомен за сключването на нов КТД и допълнително, защото се е бил присъединил към стария КТД от 2013г., което автоматично го присъединявало към новия КТД. Във връзка с последния довод, се позовава на чл. 54. 3 КТД(2015г.), според който правото на обезщетение се ползва при условие, че работникът или служителят е бил присъединен за срок то 12 месеца към стария или новия КТД. В срока за отговор работодателят е възразил, че ищецът не се е присъединил към КТД от 2015г., поради което искът му е неоснователен.

Въззивният съд е отхвърлил иска като е приел, че новият КТД няма действие за ищеца, защото не се е присъединил към него, а нормата на чл. 54. 3 КТД е тълкувал като създаваща нова предпоставка за възникване на обезщетение в по - голям размер, а именно срокът за присъединяване да е повече от 12 месеца по новия или предходния КТД. Според въззивния съд тази норма не дерогира чл. 4. 3 КТД и чл. 57, ал. 2 КТ, които определят действието на новия КТД спрямо лицата, които са членовете на синдикланата организация, сключила договора и присъединилите се по чл. 57, ал. 2 КТ. От друга страна въззивният съд е отказал да се произнесе по довода на ищеца, че не е бил уведомен за сключването на нов КТД.

В касационната жалба са наведени доводи, че неправилно е тълкувана нормата на чл. 54. 3 КТД и неправилно е прието като ирелевантно възражението на ищеца, че не е бил уведомен за сключването на нов КТД.

Настоящият състав на ВКС счита, че въззивният съд правилно е тълкувал нормата на чл. 54. 3 КТД систематично във връзка с чл. 4. 3 КТД, която урежда нова предпоставка за правото на обезщетение при пенсиониране - срок от 12 месеца за присъединяване, а не отменя и не създава нови условия за присъединяване в смисъл, че присъединени към стария КТД автоматично са присъединени към новия КТД. Аргумент за този извод е и съображението, че КТД не може да отмени императивната норма на чл. 57, ал. 2 КТ, която възприема принципа, че присъединяването на работниците и служителите към нов КТД става доброволно, а не принудително и автоматично въз основа на извършено присъединяване към предходен КТД.

Неправилно обаче въззивният съд е приел, че възражението на ищеца за липса на информиране по чл. 58 КТ, е ирелевантно. Напротив, задължението за плащане на обезщетение по чл. 54. 1, ал. 3 КТД (2015г.) е поставено под условие - в случай, че работникът или служителят се е присъединил към КТД. Когато работодателят недобросъвестно е създал пречки за сбъдване на условието, като в конкретната хипотеза не е изпълнил задължението си по чл. 58 КТ, ще е налице фактическият състав на чл. 25 ЗЗД, който урежда фикцията, че условието се е сбъднало, т. е. работникът се е присъединил, защото работодателят има интерес от несбъдване на условието.

Относно този релевантен факт въззивният съд не е указал на страните, че не сочат доказателства, не е разпределил доказателствена тежест в смисъл, че ищецът носи тежестта да докаже недобросъвестното (умишлено) неизпълнение на работодателя, а работодателят е длъжен да докаже, че е изпълнил задължението си по чл. 58 КТ. Не са изложени мотиви за това дали фактът е доказан или не. Поради това въззивното решение следва да се отмени като неправилно, заради нарушение на съдопроизводствените правила. А за събиране на доказателства относно факта дали ищецът е бил информиран за сключения нов КТД, делото следва да се върне на нов състав на въззивния съд за изпълнение на указанията, дадени по - горе.

Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №2002/20г. на СГС ІV- Д състав и връща делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: