Производството е по реда на чл. 307 ГПК.

Образувано е по молба на Д. Й. П., Д. Д. Д. и Р. Д. П. за отмяна на влязло в сила решение № 111/23. 07. 2020 г., постановено по гр. д.№ 2694/2019 г. от състав на ІV гр. отд. на ВКС.

Ответникът по молбата я оспорва, с писмен отговор, като в открито съдебно заседание поддържа становището си, чрез своя процесуален представител.

Молбата се основава на разпоредбата на чл. 303, т. 4 ГПК.

С решение № 111/23. 07. 2020 г., постановено по гр. д.№ 2694/2019 г. са отхвърлени субективно съединените искове на Д. Й. П., Д. Д. Д. и Р. Д. П. с правно основание чл. 200 КТ против „Дентален център – 1“ С., като неоснователни.

Съдът е приел с решението, че самоубийството / suicidium/ е акт, при който човек умишлено причинява собствената си смърт. Умисъл у работника причиняването на увреждането е налице, когато има интелектуалното и волево съдържание, определено в чл. 11 от НК - увреденият е съзнавал какви са последиците от него деянието и е искал настъпването на тези последици.Съгласно разпоредбата на чл. 201 ал. 1 КТ отговорността на работодателят се изключва при вреди от трудова злополука, ако пострадалият е причинил умишлено увреждането. Прието е, че настоящият случай е такъв, с оглед на което предявените искове по чл. 200 ал. 1 КТ са изцяло неоснователни. Съдът е обсъдил посочените решения на административен съд, посочени като основания да се приеме, че е налице противоречие по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК - решение № 13861/18. 11. 2010 г по адм. дело № 5405/2010 г на ВАС, Шесто отделение е оставено в сила решение № 1 от 3. 2.2010 г по адм. дело № 112/2009 г на Административен съд-Сливен.С последното е отменено решение № 7/10. 4.2009 г на директора на РУ „Социално осигуряване“ [населено място] за отхвърляне жалбата на ответниците по касация против разпореждане № 89/24. 2.2009 г, с което злополуката не е била призната за трудова. Безспорно е било установено, че с влязло в сила експертно решение №....../11. 2.15 г на НЕЛК смъртта на П. е приета за трудова злополука, поради наличие на причинна връзка между условията на труд и настъпилата тежка реактивна депресия, довела до смъртта й.

Отмяната на влязлото в сила решение на ВКС се търси, на основание противоречие между възприетото с решенията на административните съдилища, с които е потвърдено експертно решение №. .../11. 2.15 г на НЕЛК, с което смъртта на П. е приета за трудова злополука, поради наличие на причинна връзка между условията на труд и настъпилата тежка реактивна депресия, довела до смъртта й.

Налице е фактическият състав на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата. Противоречие между две съдебни решения има тогава, когато те се отнасят до един и същи спорен предмет, но го установяват различно, като различието е в диспозитивите относно съществуването или несъществуването на субективното гражданско право. В този случай е налице тъждество в предмета на двете дела, който чрез решенията става и техен предмет. Законът изисква противоречие между решенията, т. е. между диспозитивите на съдебните актове, а не между мотивите на двете решения. Разглежданият фактически състав е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата, но и когато са разрешени по различен начин правните въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо. Основанието на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК ще е налице, когато разрешаването на спора по единия иск - обусловената претенция имплицитно съдържа в себе си произнасянето по другия иск - обуславящата претенция и разрешенията по обуславящия спор си противоречат. За да възникнат предпоставките по разпоредбата, трябва да е налице съвпадение между страните, както и да съществува обективно тъждество на производствата, но за разлика от хипотезата, при която обективното тъждество на производствата е резултат от еднаквите спорни предмети, в разглеждания случай обективният идентитет не се изразява в еднакъв предмет на делата, те имат различни спорни предмети, но предметът на обусловеното дело инкорпорира в себе си този на обуславящото дело. Въпреки различието в спорните предмети, между диспозитивите на двете решения възниква съотношение по силата, на което предметът на единия диспозитив имплицитно се включва в предмета на другия диспозитив. Разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо по постановеното преди него /преди решението, чиято отмяна се иска/ влязло в сила решение по преюдициалното правоотношение, което му противоречи. Предметите на двете решения са в съотношение, при което правото по обусловеното решение е мълчаливо отречена правна последица от предмета на решението по обуславящия иск.

В конкретния случай липсва соченото противоречие, доколкото двете производства имат различен предмет – гражданския иск по чл. 200 КТ разрешава спор относно наличието на предпоставките за присъждане на обезщетение за претърпени вреди, резултат от претърпяна трудова злополука, а административния спор има за предмет разрешаването на спора, дали злополуката има трудов характер, т. е. дали тя е трудова. Диспозитивите на двете решения не водят до съотношение, по силата на което предметът на единия диспозитив имплицитно се включва в предмета на другия диспозитив, напротив, двете решения съдържа произнасяне с диспозитив, който не се включва в предмета на другия. Освен различния предмет на спора, различния диспозитив, следва да се отбележи, че с решението си, ВКС не е отрекъл трудовия характер на злополуката, напротив – посочил е това изрично в мотивите си, но правните изводи, довели до отхвърлянето на исковете са различни от спора относно това, дали злополуката е трудова или не, спор, по който се е произнесъл административния съд. Мотивите за произнасянето на административните съдилища не могат до доведат до търсеното противоречие.

Предвид изложеното, молбата за отмяна на влязлото в сила решение на ВКС следва да се остави без уважение, като неоснователна.

С оглед изхода на спора, в полза на ответника по молбата за отмяна на влязло в сила съдебно решение следва да се присъдят направените за това производство съдебни разноски в размер на 7 800 лева, представляващи заплатено от страната адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, състав на ВКС

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на Д. Й. П., Д. Д. Д. и Р. Д. П. за отмяна на влязло в сила решение № 111/23. 07. 2020 г., постановено по гр. д.№ 2694/2019 г. от състав на ІV гр. отд. на ВКС.

ОСЪЖДА Д. Й. П., Д. Д. Д. и Р. Д. П. всеки един от тях да заплати по 2600 /две хиляди и шестстотин/ лева на „Дентален център – 1 С.“ ЕООД, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Решението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.