Производството е по реда на чл. 346, т. 1 от НПК.

Образувано е по повод на постъпил касационен протест с допълнение към него от прокурор при варненската апелативна прокуратура срещу присъда № 11 от 30. 10. 2020г., постановена по ВНОХД № 281/20г. по описа на Варненския апелативен съд, с която е отменена присъда № 40 от 30. 06. 2020г. по НОХД № 25/20г. на Варненския окръжен съд и подсъдимият Т. М. В. е признат за невиновен в това на 28. 06. 2019г. в [населено място], като съизвършител с Д. Х. Д., без надлежно разрешително да е държал високорисково наркотично вещество – 0. 79гр. марихуана на стойност 173. 80лв, и е оправдан по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК.Пстанционната присъда е потвърдена в частта, с която подсъдимият е бил признат за невиновен и оправдан по обвинението за държане на веществото с цел разпространение.

С протеста са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Иска се отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Твърди се неправилна интерпретация на установените чрез експлоатация на специални разузнавателни средства факти, както и неправилно разбиране за съучастието, като задружна престъпна дейност.

В съдебно заседание представителят на Върховна касационна прокуратура не поддържа протеста.

Подсъдимият и защитникът му молят присъдата да бъде оставена в сила.

Върховният касационен съд, след като се запозна с доводите на страните, и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:

Протестът е неоснователен.

Освен подсъдимия Т. В., като обвиняеми по делото са били привлечени още две лица. Д. Д. е обвинен за съучастие, като съизвършител в същото деяние, а П. Д. – за разпространение на наркотика, предмет на обвинението на В. и Д., както и за държане на други количества и видове високорискови наркотични вещества. Наказателното производство срещу Д. и Д. е прекратено на 12. 12. 2019г. с одобрено споразумение по реда на гл. ХХIХ от НПК.

При съпоставка на изложените в протеста доводи с мотивите към присъдата, както и от изрично заявеното съгласие с установените факти, следва извод, че оплакванията не се отнасят до процеса на събиране и проверка на доказателствата, а до тяхната правна оценка. Въззивният съд е възприел напълно фактическите твърдения на прокуратурата, а именно, че В. и Д. били съквартиранти и приятели, и че В. бил близък с Д. и го запознал и с Д.; че Д. снабдявал Д. и В. с наркотици, които те употребявали лично или предоставяли на други лица, сред които била и св.К.; че било обичайно да си купуват кокаин преди да излязат вечер на дискотека и да го употребят заедно в заведението. Няма спор и по приетите за установени действия на В. и Д. на инкриминираната дата: Вечерта възнамерявали заедно да отидат в клуб „С.“ и си направили резервация. Подсъдимият В. провел два телефонни разговора със св.Д., за да уговори среща. Когато пристигнали на място с автомобила на В., св.Д. отишъл при Д. и да закупил наркотик от него. Към подсъдимия и св.Д. се присъединила и св.К.. Когато тримата пристигнали пред квартирата, ги задържали, а пликчето с кокаин било намерено у св.Д.. При претърсването на жилището на В. и Д. била открита електронна везна със следи от кокаин.

Въз основа на така описаните в резюме факти, прокурорът от апелативна прокуратура поддържа тезата за „заедност“ и твърди, че В. неправилно е оправдан, след като е съпричастен към осъществяване на деянието. Изразеното в протеста становище не може да бъде споделено. Въззивният съд правилно е преценил, че произнасянето по непредявени обвинения е процесуално недопустимо, а това, че в миналото подсъдимият е купувал наркотици от св.Д., че ги е употребявал, носил в заведения и предоставял на други лица, е категорично извън конкретното обвинение.

Доводите в протеста, касаещи събитията от инкриминираната дата 28. 06. 2019г. също са неоснователни.

По-специално внимание следва да бъде отделено на оценката на конкретно предприетите действия от страна на подсъдимия. Прието е за установено, че именно той е уговорил времето и мястото на срещата със св.Д., както и че е откарал с автомобила си св.Д. до мястото, където е осъществена покупката. Доколкото описаното поведение на В. е субективно и обективно насочено към улесняване на покупката на наркотично вещество, то носи белези на помагачество към осъщественото от Д. придобиване, но обвинение за такава форма на изпълнително деяние липсва. В. е привлечен да отговаря за държане, а не за придобиване, като извършител, а не като помагач. Съвместното осъществяване на държане, представлява поведение, чиято външна изява съществено се отличава от подпомагането при придобиване, следователно служебната преквалификация е процесуално недопустима.

Към осъщественото от св.Д. държане, В. няма съпричастност. Фактическата власт върху веществото е била установена самостоятелно от друго лице и упражнявана изцяло от него. Св.Д. е държал кокаина в левия джоб на панталона си, в калъфче с личните си документи. Твърдението, че подсъдимият е имал намерение да употреби наркотика съвместно с приятеля си и св.К. по-късно в клуба, не би могло да обслужи тезата за съвместно държане. Подбудите, мотивите и намеренията са несъставомерни субективни елементи, които са напълно ирелевантни без престъплението да е обективно осъществено.

Аргументите, че подсъдимият се е проявявал като „уличен дистрибутор на наркотични вещества“ и това обстоятелство рефлектира върху степента на обществена опасност на извършителя, не следва да бъдат обсъждани. Обстоятелствата, които са от значение за отговорността на подсъдимия, съобразно чл. 102, т. 3 от НПК подлежат на оценка само след установяване на обстоятелствата по т. 1 на същата разпоредба, когато се установи, че подсъдимият е участвал в престъплението, а настоящият случай не е такъв.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че актът на въззивния съд не е формулиран прецизно, без това да съставлява касационно основание. Първоинстанционната присъда е следвало да бъде отменена изцяло, а не частично. Апелативният съд е проверил решение на окръжния по повдигнато едно обвинение, и е преценил правилността му, както в частта относно деянието, така и досежно правната квалификация. Първият съд е приел, че Т. е осъществил инкриминираното деяние, изразяващо се в държане на високорисково наркотично вещество, но поради липса на специалната цел на държането – за разпространение, служебно е приложил закон за по-леко наказуемо престъпление, без съществено изменение на фактите. Обвинението представлява съвкупност от обстоятелствена част и правна квалификация, то е единство от факти и право. В конкретния случай оправдателният диспозитив на първоинстанционната присъда, не би могъл да бъде потвърден като самостоятелна част от акта, тъй като се отнася само до правото, но не и до обстоятелствата.

Водим от горното, и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,

РЕШИ:

Оставя в сила присъда № 11 от 30. 10. 2020г., постановена по ВНОХД № 281/20г. по описа на Варненския апелативен съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.