Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място],чрез адв.. Д срещу решение № 381/26. 02. 2015 г., постановено по адм. дело №2167/2014 г. по описа на Административен съд-Варна. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение– отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК,като се излагат доводи за конкретните налични документи по доставките и тяхната удостоверителна сила за реалност на доставките.Твърди се, че не е съобразена липсата на установявания за данъчна измама по смисъла на Директива 2006/112/ЕО и практиката на С. по съединени дела С-80/11 и С-142/11.Излагат се доводи и за неправилно квалифициране на разходите за ремонт и закупена техника като дълготраен нематериален актив и съответно –неправилно прилагане нормите на ЗКПО.Претендира се отмяна на решението със законните последици.

Ответникът директор на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” /ОДОП/-В. не ангажира становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се потвърди решението като обосновано и правилно.

Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор против Ревизионен акт /РА/ №[ЕИК]/24. 03. 2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - В., в частта, потвърдена с Решение № 271/16. 06. 2014 г. на директора на Дирекция “ОДОП”– В., с който на [фирма] са определени задължения по ЗДДС за м. 08. 2008г. и м. 09. 2008 в общ размер на 17 600 лв - главница и 10 491, 68 лв -лихва и задължения по ЗКПО за 2008г. в размер на...