Образувано е по касационна жалба на И. К. Н., от [населено място], против решение № 449/10. 03. 2015 г. по адм. дело № 1880/2014 г. на Административен съд Бургас.

В жалбата се поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост във връзка с изчисляване размера на пенсията му и съобразяване на представеното УП-2-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК .

Ответникът по касационната жалба - директорът на ТП на НОИ – [населено място] не изразява становище.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК , в срока по чл. 211, ал. 1 АПК . Разгледана по същество е неоснователна.

С решение № 449/10. 03. 2015 г. по адм. дело № 1880/2014 г. Административен съд Бургас е отхвърлил жалбата на И. К. Н. срещу Решение № 95- 75391-2/28. 08. 2014 година на Директора на ТП на НОИ Б., с което е оставено в сила разпореждане № 8/02. 06. 2014 г., издадено от Ръководител по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Б.. С разпореждането на основания чл. 70, ал. 1 – ал. 9 от КСО и чл. 21, ал. 1 от НПОС

е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Н., считано от 10. 03. 2014 г., като е отказано преизчисляване на пенсията по чл. 21, ал. 2 от НПОС

. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Законосъобразно органите по социално осигуряване са приели, че размерът на пенсията на жалбоподателя следва да бъде преизчислен по чл. 21, ал. 2 от НПОС. Решението е правилно.

Касационните доводи за необоснованост на съдебното решение са неоснователни. Първоинстанционният административен съд е установил правилно фактите по делото, а правните изводи са изложени ясно и последователно. Към датата на заявлението пенсията на жалбоподателя е определена от осигурителен стаж 16 г.,03м. и 01 ден от първа категория, 06 г. и 16 дни от втора категория и 04 г.,03 м. и 19 дни от трета категория. На основание чл. 104 ог. т КСО общият осигурителен стаж превърнат към трета категория е 38 години 11 месеца и 11дни. С разпореждане № 8/02. 06. 2014 г., считано от 10. 03. 2014 г. е зачетен осигурителен стаж за периода 01. 06. 2013 г. до 31. 01. 2014 г.-08 месеца от трета категория, с което положеният осигурителен стаж от трета категория е нараснал на 04 години, 11 месеца и 19 дни, а общия осигурителен стаж е нараснал на 39 години, 7 месеца и 11 дни от трета категория. В случая не са налице предпоставки за преизчисляване на пенсията, тъй преизчислението не е по - благоприятно за лицето, тъй като тъй като индивидуалният коефициент, с който е изчислен размера на пенсията е 1, 188/определен на базата на брутното трудово възнаграждение от 7200, 00 лева получено през тригодишния базисен период от 01. 01. 1978 г. до 21. 04. 1991 г./ е по-благоприятен от индивидуалния коефициент 1, 039-получен след включване на осигурителния доход за целия положен след 01. 01. 1997 г. осигурителен стаж/ в случая периода от 01. 06. 2011 г. до 31. 01. 2014 г./.

От доказателствата по делото е видно, че за периода 2009 г.- 2013 г. са издадени пет разпореждания за изменение личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на И. Н., които са влезли в сила и могат да бъдат изменяни само при наличие на основанията по чл. 99, ал. 1 от КСО. В настоящото производство не са представени нови доказателства, които да удостоверяват факти, различни от тези въз основа на които са били издадени, представените по делото и влезли в сила разпореждания на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ Б. за периода 2012- 2013 г. Жалбоподателят заявява като аргумент за незаконосъобразност незачитане на трудов стаж и получавано възнаграждение за период, през който е работил в К. А.- удостоверение № 175 от 15. 03. 1993 г. издадено от Д.”Дърводобив и строителство”-К. А.. Този документ се съдържа в пенсионната преписка и е съобразен от административния орган при измененията на пенсията на жалбоподателя. Административният орган изрично е акцентирал в обжалваното решение, че полученото месечно трудово възнаграждение е в рубли, което обстоятелство не е дало основание през 2009 г. да бъде преизчислена пенсията по този документ.

При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по

чл. 209 АПК

.

Водим от горното и на основание

чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК

, Върховният административен съд, състав на шесто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 449/10. 03. 2015 г. по адм. дело № 1880/2014 г. на Административен съд Бургас.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Особено мнение: