Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

С решение № 44/24. 03. 2015 г., постановено по административно дело № 209/2014 г., Административен съд - Ямбол е: 1) отменил по жалба на Д. Г. Й. решение № 09-15 от 08. 10. 2014 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) - Я. и потвърденото с него разпореждане № ПП-495 от 23. 06. 2014 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Я.; 2) разпоредил изпращане на преписката на ТП на НОИ - Я. за ново произнасяне по същество, при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивната част на съдебното решение; 3) осъдил ТП на НОИ - Я. да заплати на Д. Г. Й. съдебни разноски в размер на 697, 50 лв.

Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от директора на ТП на НОИ - Я.. В жалбата и в две писмени становища, подадени от пълномощника на касатора юрисконсулт А. С., е аргументирана теза, че то е неправилно като постановено при допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 от АПК. Исканията са за отмяна на оспорения съдебен акт, отхвърляне на жалбата на Д. Г. Й. срещу процесното решение на директора на ТП на НОИ – Я., и присъждане на понесените съдебно-деловодни разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение пред двете съдебни инстанции.

Ответникът по касация Д. Г. Й. от [населено място], действащ лично и чрез пълномощника си адв.. Д Г.-Дрянова, в съдебно заседание и с писмени бележки оспорва касационната жалба и моли тя да бъде оставена без уважение като неоснователна, а решението на първоинстанционния съд да се остави в сила като правилно. Претендира и присъждане на разноските за касационната инстанция.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на атакувания с нея съдебен акт.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна.

Оспореното с нея решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт обаче страда от твърдяните от касатора пороци, наличието на които обуславя неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК.

Производството пред Административен съд – Ямбол е образувано по жалба на Д. Г. Й. против решение № 09-15 от 08. 10. 2014 г., издадено от директора на ТП на НОИ - Я., с което е оставена без уважение подадената по административен ред жалба от Й. против разпореждане № ПП-495/23. 06. 2014 г. на н-к отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ - Я., с което на жалбоподателя е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО.

За да откаже исканата от лицето пенсия, в процесното разпореждане № ПП-495/23. 06. 2014 г. ръководителят на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Я. е приел, че Д. Г. Й. не отговаря на условието на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО (в приложимата редакция до 31. 12. 2014 г.) да има сбор от осигурителен стаж и възраст - 100. Позовавайки се на данните в заявлението обр. УП-1 административният орган е приел, че към дата 17. 06. 2014 г. (датата на заявлението) заявителят има навършена възраст 58 г. и 08 месеца и придобит осигурителен стаж, както следва: първа категория – 04 години, 07 месеца и 18 дни, втора категория - 15 години, 11 месеца и 21 дни, трета категория - 11 години, 03 месеца и 01 дни, или общ осигурителен стаж превърнат към трета категория труд съгласно чл. 104 от КСО - 38 години, 11 месеца и 10 дни, и сбор от осигурителен стаж и възраст – 97.

При осъществения административен контрол жалбата на Й. не е уважена по съображения, че жалбоподателят няма изискуемия се сбор от осигурителен стаж и възраст за 2014 г. – 100, а заеманите от Й. длъжности „началник смяна в цех леярен” и „моделчик-отговорник леярска бригада” не попадат в записа по т. 4а, буква „н” от ПКТП отм. , Съгласно тази разпоредба от първа категория е положения труд до 31. 12. 1999 г. от работници непосредствено в леярското производство на черни метали по списък на професиите, утвърден от Комитета по труда и социалното осигуряване – леяр, формовчик, монтьор-настройчик на машини и съоръжения в леярските цехове и други. Директорът на ТП на НОИ – Я. е посочил, че работилите на такива длъжности ползват права по чл. 12 от ПКТП отм. , съгласно която от втора категория е труда на работници, инженерно-технически работници до началник на цех включително и от технологичния транспорт в леярското производство на черни метали, невключени в т. 4а, буква „н“ от ПКТП отм. , Административният орган е приел и, че в оспореното пред него разпореждане неправилно е зачетен трудовия стаж за периодите от 01. 03. 1990 до 28. 02. 1991 г. от втора категория, вместо от първа категория, което обаче не води до придобиване на право на пенсия. С оглед отразените в констативния протокол с вх. № П-197-2/30. 09. 2014 г. обстоятелства, Д. Й. има положен осигурителен стаж както следва: първа категория - 05 години, 08 месеца и 18 дни, втора категория - 14 години, 10 месеца и 21 дни, трета категория - 11 години, 03 месеца и 01 дни, или общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд - 39 години, 04 месеца и 22 дни, при което сбора от осигурителен стаж и възраст е 98.

След извършената проверка от разчетно-платежните ведомости на дружеството, предадени за съхранение в осигурителния архив на ТП на НОИ [населено място], констатациите са отразени в съставения констативен протокол с вх.№ П-197-2 от 30. 09. 2014 г., както следва: за периода 01. 01. 1986 г. – 31. 12. 1988 г. – в бригада „водопроводна арматура”, като за месеците януари и февруари е без длъжност, от м. март 1986 г. до 31. 12. 1988 г. на длъжност „настройчик”; за периода 01. 01. 1989 г. – 31. 12. 1989 г. - „настройчик” в бригада „спомагателни работници”; за периода 01. 01. 1990 г. – 31. 12. 1990 г. – месец януари „настройчик”, от м. февруари до м. декември включително „леяр формовчик”; за периода 01. 01. 1991 г. – 31. 12. 1991 г. - месеците януари, февруари и април - за периода 01. 01. 1990 г. – 31. 12. 1990 г., м. март и от м. май до м. август и м. декември - без длъжност, м. ноември - „отговорник леяр”, като за месеците септември и октомври 1991 г. няма предадени ведомости от осигурителя; за периода 01. 01. 1992 г. – 31. 12. 1992 г. – месеците януари, март, април, май, ноември и декември – без длъжност, м. февруари - „отговорник леяр” и от м. юни до м. октомври –„моделчик”; за периода 01. 01. 1993 г. – 31. 12. 1993 г. – месеците от януари до март и от май до октомври – без длъжност, м. април – „моделчик – отговорник леярна бригада” и м. ноември и декември –„моделчик”; за периода 01. 01. 1994 г. – 31. 12. 1994 г. – за месеците от януари до юни и от м. август до м. ноември - „моделчик”, м. юли – „отговорник - моделчик” и м. декември – „отговорник леярна бригада - моделчик”; за периода 01. 01. 1995 г. – 31. 12. 1995 г. – м. януари - „отговорник леярна бригада - моделчик ”, от м. февруари до м. април –„ отговорник моделчик” и от м. май до м. декември –„моделчик”; за периода 01. 01. 1996 г. – 31. 12. 1996 г. – от м. януари до м. юли и от м. септември до м. ноември – „моделчик”, м. август и м. декември - „моделчик – отговорник леярна бригада”.

Решението на Административен съд - Ямбол, с което жалбата на Й. до него срещу решението на директора на ТП на НОИ – Я. е уважена като основателна, е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила - недопустимо в случая събиране на гласни доказателства и техният анализ в несъответствие с надлежно събраните писмени доказателства и относимата към тях материалноправна уредба, и при неправилна интерпретация на релевантните факти, довело в крайна сметка до неправилен краен правен извод на първоинстанционния съд, че незаконосъобразно на Й. е отказано отпускането на пенсия по реда и условията на § 4, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на КСО.

Следва да се има предвид, че съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с удостоверение по утвърден образец, издадено от осигурителя, както и с данните по чл. 5, ал. 4 от КСО. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба документът по ал. 1 се издава въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд.

От първа категория труд по т. 4а, буква „н“ от отменения Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП) е положения до 31. 12. 1999 г. труд на работници непосредствено в леярското производство на черни метали по списък на професиите, утвърден от Комитета на труда и социалното осигуряване - леяр, формовчик, монтьор-настройчик на машини и съоръжения в леярски цехове и други. Трудът на работници, инженеро–технически работници до началник на цех включително и от технологичния транспорт в леярското производство на черни метали, невключени в т. 4а, буква „н“, е от втора категория по т. 12 от отм. ПКТП.

В представените от Д. Й. документи О.. УП-3 № 17/18. 09. 1990 г., издаден от З. „Г. Д.“ [населено място] и О.. № 59/19. 04. 1999 г., издаден от [фирма], [населено място], за длъжностите началник смяна в цех леярен и моделчик-отговорник леярна бригада, неправилно са предложени по т. 4а, буква „н“. Същите ползват права по т. 12 от отм. ПКТП.

Съгласно § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО до 31. 12. 2014 г. включително лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд, могат да се пенсионират при навършване на 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете при първа категория труд или 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете при втора категория труд, и ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете.

С посочената разпоредба законодателят е дал възможност на лицата, които са полагали труд с специфична вредност или тежест, да се пенсионират преди навършване на определената възраст, определена в чл. 68 от КСО възраст, ако отговарят на установените в същата норма три изисквания, Първото от тях е даденото лице да е полагало труд от първа или втора категория, второто е да има определен сбор от осигурителен стаж и възраст и последното изискване е навършване на определена възраст. Тези изисквания са кумулативно установени, поради което за да се придобие правото на пенсия, е необходимо едновременното им наличие.

Към датата на подаване на заявлението - 17. 06. 2014 г., Д. Й. няма изискуемия се сбор от осигурителен стаж и възраст за 2014 г.- 100, следователно няма право на пенсия съгласно § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО до 31. 12. 2014 г.

От данните по делото е видно, че полаганият от Д. Й. труд в периода от 01. 11. 1979 г. до 31. 10. 1985 г. в З. „Г. Д.“ [населено място] и от 01. 01. 1986 г. до 19. 04. 1999 г. в [фирма] [населено място], не може да се да се отнесе като такъв от първа категория, защото няма доказателства, че през посочените периоди Д. Й. е изпълнявал някоя от изброените по т. 4а, буква „н“ от ПКТП отм. длъжности, респ. работата му да е била свързана със същата вредности и тежест на труда (т. 67 от ПКТП, отм. ). Според т. 12 от Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране отм. , от втора категория е трудът на работници, инженерно-технически работници до началник на цех включително и от технологичния транспорт в леярското производство на черни метали, невключени в т. 4а, буква „н“ (работници непосредствено в леярското производство на черни метали по списък на професиите, утвърден от Комитета по труда и социалното осигуряване). Разпоредбата обхваща всички заети в леярското производство работници, включително в дейностите по осигуряване на производствения процес чрез ремонт и поддържане на системите за измерването на технологичните параметри, дистанционното и автоматичното управление, технологичните сигнализации и защитите на енергийните съоръжения. Но очевидно акцентът в нея е поставен върху определението „заети в леярското производство“. Поради това при спор дали трудовите функции на конкретна длъжност я определят като заета в леярското производство е необходима помощта на експерт, притежаващ необходимите специални знания за леярското производство. Свидетелски показания в тези случаи не са допустими, защото спорът е за категорията на труда - чл. 104, ал. 10 от КСО.

Във връзка с горното за пълнота на изложението трябва изрично да се отбележи, че събирането на гласни доказателства в процесния случай също е било недопустимо именно защото съгласно чл. 104, ал. 10 (Нова - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 1. 01. 2013 г.) от КСО, категорията труд, както и дейността по чл. 69 и чл. 69а не могат да се доказват със свидетелски показания. Въпреки законовата забрана за това, съдът е обсъдил и показанията на разпитаните по делото свидетели относно характера и условията на положения от Д. Й. труд. Признаването на права на други служители на същото предприятие, но изпълнявали други длъжности (формовчик–леяр и леяр на цветни метали) не обосновава извод, че положеният от Й. за посочения период труд следва да се определи като такъв от първа категория.

Първоинстанционният съд неправилно е приел, че са налице непълноти и противоречия на изискуемите документи, доказващи характера на изпълняваната работа. При наличие на трудова книжка и документ по утвърден образец, издаден от осигурител (чл. 40, ал. 1 от НПОС) и липса на установена загуба или унищожаване на изискуеми документи не е имало основание за субсидиарно прилагане на нормата на чл. 165, ал. 1 от ГПК (Г. П. К.) (ГПК) във връзка с чл. 144 от АПК и съдът не е следвало да допуска на това основание събиране на гласни доказателства и удостоверяване със свидетелски показания на релевантните факти. Именно осланяйки се на показанията на доведените от Й. свидетели, съдът погрешно е приел, че независимо от заеманата от него длъжност, работата му през спорните периоди е била при условията на първа категория и трудът му през периода трябва да бъде зачетен от първа категория, и съответно на същия следва да бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в хипотезата на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО.

От компетентно изготвеното заключение на назначеното от съда вещо лице по възложената му експертиза е видно, че не се установява за спорните периоди различна от зачетената с решението на директора на ТП на НОИ – Я. категория труд на Й..

Процесните административни актове са издадени при съблюдаване на изискванията по чл. 35 и чл. 36 от АПК, като са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая. Както длъжностното лице в производството по отпускане на пенсия, така и директорът на ТП на НОИ - Я. в производството по обжалване на разпореждането са направили всичко възможно чрез използване на допустимите от закона механизми да изяснят всички факти и обстоятелства от значение за случая.

Изложеното обуславя извода, че в случая липсва задължително изискуем компонент, за да се признае положения от Д. труд през спорния период за такъв от първа категория. Същите факти и обстоятелства са съобразени и от директора на ТП на НОИ - Я., чието законосъобразно решение не е следвало да бъде отменяно от първоинстанционния съд. Липсата на една от кумулативно изискуемите предпоставки по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО е пречка за придобиване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. От изложеното явства, че съдът е формулирал неправилен извод за материална незаконосъобразност на процесните по делото административни актове, поради което неправилно е уважил сезиралата го жалба.

Оспореното пред първата инстанция административно решение и потвърденото с него разпореждане са издадени при спазване на материалноправните изисквания за законосъобразност, противно на отразеното в мотивите на проверявания съдебен акт. При постановяване на решението си съдът е приложил неправилно материалния закон - т. 67 от ПКТП отм. във връзка с т. 4а, буква „н“ от ПКТП отм. , чл. 40, ал. 1 от НПОС и чл. 5, ал. 4 от КСО, и правният му извод за незаконосъобразност на процесните актове е необоснован, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК неправилното съдебно решение трябва да се отмени. Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба на Д. Г. Й. се отхвърли като неоснователна.

При този изход на спора няма основание да се уважи искането на Й. за присъждане на сторените разноски по делото за производството пред касационната инстанция, а акцесорната претенция на касатора за присъждане на деловодни разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение за осъществената защита пред двете съдебни инстанции (реализирана от надлежно упълномощената юрисконсулт А. С.), се явява основателна, и такова трябва да бъде присъдено в размер от по 350 лв. за инстанция – общо 700 лв. (дължими от ответника по касация), който размер се определя съгласно чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 44/24. 03. 2015 г. по административно дело № 209/2014 г. на Административен съд - Ямбол, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Д. Г. Й. от [населено място] против решение № 09-15 от 08. 10. 2014 г. на директора на ТП на НОИ –Я..

ОСЪЖДА Д. Г. Й. от [населено място], [улица], да заплати на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - Я., сума в размер на 700 (седемстотин) лева, за осъществената юрисконсултска защита в производството пред двете съдебни инстанции.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.