Производството е по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от М. И. А. от [населено място], чрез адвокат А. Т. против решение № 30 от 10. 06. 2015 г. по адм. дело № 93/2015 г. на Административен съд Разград. С него се отхвърля оспорването на жалбоподателката против решение № 16/16. 04. 2015г. на ръководителя на ТП на НОИ –гр. Р., с което е потвърдено разпореждане № Ра 50/20. 02. 2015г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване”. Поддържат се доводи за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се иска отмяната му. Претендират се и направените по делото разноски

Ответникът – директор на ТП на НОИ Р., в представен писмен отговор оспорва касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалбата.

Върховен административен съд, шесто отделение преценява касационната жалба за допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна и разгледана по същество за основателна по следните съображения:

Производството пред административния съд е образувано по жалба М. И. А. против решение № 16/16. 04. 2015 г. на ръководителя на ТП на НОИ – [населено място], с което е потвърдено оспореното пред него разпореждане № Ра 50/20. 02. 2015г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване”, с което на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО е прекратено правото на жалбоподателката да получава наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 21. 12. 2014 г. Съдът е приел, че оспореното пред него решение е постановено от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и норми и изискванията за форма и съдържание на административните актове. Налице са били и фактическите и правни основания, възприети и обосновали административния орган, за да...