Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на териториалната дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) – [населено място], чрез процесуалния му представител юрк. М. К. срещу решение № 2032 от 03. 10. 2014 г. по адм. дело № 928/2014 г. по описа на Административния съд – П., с което е прогласена нищожността на оспорения от М.К.П, действащ като едноличен търговец (ЕТ) с фирма „Юг – М. Памуков“, акт за установяване на задължение (АУЗ) № 26001095342 от 22. 11. 2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – [населено място], потвърден с решение № 61 от 17. 02. 2014 г. на директора на ТД на НАП – [населено място], с който е коригирана справка-декларация на лицето по Закон за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) за данъчния период м. 12. 2010 г., с вх. № 26001095342 от 04. 01. 2011 г. за ДДС за довнасяне в размер на 234 лв. и лихва за забава в размер на 68. 68 лв.
В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че е спазена процедурата за издаване на АУЗ при наличие на материалноправните предпоставки за това – установени несъответствия в подадена от лицето СД по ЗДДС за данъчен период м. 12. 2010 г., които засягат размера на задължението, и същите не са отстранени по реда на чл. 103, ал. 1 ДОПК, след като лицето е поканено за това. Касаторът твърди, че съобразно действащата законова уредба изборът на реда за установяване на задължения за данъци и осигуровки по чл. 106 ДОПК или по чл. 108, ал....