Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. П. Н. – административен ръководител на Районен съд [населено място], против решение № 371/18. 02. 2015 г., постановено по адм. дело № 930/2014 г. по описа на Административен съд [населено място], с което е отхвърлена жалбата й против писмо изх. № 585/15. 12. 2014 г. на заместник-председателя на Окръжен съд [населено място], издадено при условията на заместване на председателя на същия съд. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се подробни съображения, според които с оспорения пред съда акт незаконосъобразно е отказано да бъде определено допълнително трудово възнаграждение на касационната жалбоподателка за 2014 г. по съображения, че против нея имало образувано дисциплинарно производство. В жалбата се обосновава тезата, че правилото по чл. 5, ал. 2 от Правилата за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения, приети от Висшия съдебен съвет /В./, според което лице, срещу което е образувано дисциплинарно производство, няма право на допълнително възнаграждение, не следва да бъде прилагано, тъй като противоречи на целта и процедурата в глава ХVІ от Закана за съдебната власт /ЗСВ/ - чл. 312 -320, както и на презумпцията за невиновност на магистрата до приключване на дисциплинарното му производство с окончателен акт. Наред с това, в случая по образуваното дисциплинарно производство с решение на В. е отказано налагане на дисциплинарно наказание, а при съдебното обжалване този отказ е потвърден. По подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, касационната жалбоподателка моли обжалваното съдебно решение на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспорения акт.
Ответникът по касационната жалба – председателят на Окръжен съд [населено място], не е изразил становище по делото.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Поддържа, че с обжалваното решение правилно е отхвърлена жалбата против оспорения акт на председателя на окръжния съд, поради това че против съдията е имало образувано дисциплинарно производство, което представлява основание да бъде отказано предоставяне на допълнително трудово възнаграждение, съгласно чл. 5, ал. 2 от Правилата за определяне на средства за допълнителни трудови възнаграждения, приети от В..
Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно.
С обжалваното решение на Административен съд [населено място] е отхвърлена жалбата на Е. П. Н. – административен ръководител на Районен съд [населено място], против писмо изх. № 585/15. 12. 2014 г. на заместник-председателя на Окръжен съд [населено място], издадено при условията на заместване на председателя на съда, с което е прието, че не са налице основания за изплащане на допълнително трудово възнаграждение на Е. Н..
За да постанови това решение първоинстанционният съд е приел, че писмото представлява подлежащ на съдебно оспорване индивидуален административен акт, който е издаден от компетентен орган при условията на заместване, съгласно заповед № 785/13. 12. 2014 г. на председателя на Окръжен съд [населено място] и предвид овластяването по силата на чл. 7, ал. 1, т. 6 от Правилата за определяне на средства за допълнителни трудови възнаграждения. Редът, начинът и източниците на средства за изплащане на допълнителни трудови възнаграждения са уредени в приетите с решение на В. по протокол № 34/27. 10. 2011 г. Правила за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения, като в чл. 5, ал. 2 от тези правила изрично е предвидено, че допълнително възнаграждение не се изплаща на лица, срещу които има образувано дисциплинарно производство. Съдът е приел за установено, че към датата на постановяване на акта има образувано дисциплинарно производство против съдия Е. Н. по дисциплинарно дело № 20/2014 г. на В., въз основа на предложение на председателя на окръжния съд, което е достатъчно основание да бъде отказано изплащане на допълнително трудово възнаграждение, според правилото на чл. 5, ал. 2. Наред с това, съдът е посочил, че последващото решение на В. по протокол № 2/15. 01. 2015 г., с което предложението на председателя на Окръжен съд [населено място] за налагане на дисциплинарно наказание на Е. Н. е отхвърлено като неоснователно, е обстоятелство, което не може да бъде взето предвид при условията на чл. 142, ал. 2 АПК, тъй като решението е прието през 2015 г., а според правилото на пар. 3 от допълнителните разпоредби на Правилата, средствата за допълнителни възнаграждения се начисляват и изплащат в рамките на одобрената за конкретната година бюджетна сметка на съответния орган на съдебната власт.
Настоящият касационен състав на съда намира, че обжалваното съдебно решение е неправилно.
Предмет на оспорването пред първоинстанционния съд е обективирания в писмо изх. № 585/15. 12. 2014 г. на заместник-председателя на Окръжен съд [населено място], издадено при условията на заместване на председателя на съда, отказ да бъде определено за изплащане допълнително трудово възнаграждение за 2014 г. на Е. П. Н. – административен ръководител на Районен съд [населено място]. Като единствено основание за постановяване на този акт в мотивната част на същия е посочено, че съгласно чл. 5, ал. 2 от Правилата за определяне на средства за допълнителни трудови възнаграждения лицето с наложено дисциплинарно наказание или срещу което е образувано дисциплинарно производство няма право на допълнително възнаграждение, а в случая има образувано такова производство против Е. Н. по дисциплинарно дело № 20/2014 г. на В..
От фактическа страна по делото е безспорно установено, че през 2014 г. Е. Н. е работила като съдия и е била административен ръководител на Районен съд [населено място]. Данни относно резултатите от работата на съдия Е. Н. през 2014 година се съдържат в две писма, изходящи от заместник-председателя на Районен съд [населено място] до председателя на Окръжен съд [населено място]: в писмо с изх. № 497/13. 12. 2014 г. /вх. № 631/13. 12. 2014 г./ са посочени разпределените, разгледани и свършени наказателни дела /разпределени новопостъпили наказателни дела - 295, разгледани в открито заседание – 361, приключили с краен съдебен акт – 301/; в писмо с изх. № 502/15. 12. 2014 г. /вх. № 633/15. 12. 2015 г./ е посочено, че през годината съдия Н. е участвала в две работни групи на национално ниво – към МП за изработване на законопроект за изменение и допълнение на ЗСВ и въвеждане на електронно правосъдие и в работна група към КАОСНОС при В. за намиране на критерии и индикатори за измерване натовареността на магистратите в страната.
Безспорно е също, че по предложение на председателя на Окръжен съд [населено място] с вх. № 11-06-308/02. 04. 2014 г., с решение на Висшия съдебен съвет по т. 22. 1 от протокол № 19 от заседание на 24. 04. 2014 г. против Е. П. Н. – председател на Районен съд [населено място], е образувано дисциплинарно производство по дисциплинарно дело № 20/2014 г. С решение по т. 46 от протокол № 2 от заседание на 15. 01. 2015 г. на В. е отхвърлено предложението на председателя на Окръжен съд [населено място] за налагане на Е. Н. на дисциплинарно наказание за това, че е нарушила т. 8. 1 от раздел ІІІ от Кодекса за етично поведение на българските магистрати /КЕПБМ/, съставляващо нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 3 ЗСВ, като неоснователно. Това решение на В. е оспорено пред съда от вносителя на предложението, като с решение № 5976/25. 05. 2015 г. по адм. дело № 1553/2015 г. на ВАС, шесто отделение, жалбата е отхвърлена, а с решение № 14164/22. 12. 2015 г. по адм. дело № 8731/2015 г. на ВАС, петчленен състав, решението на тричленния състав е оставено в сила. Последното обстоятелство е възникнало след обявяване на настоящото дело за решаване, поради което се посочва само за яснота и пълнота на изложението. Настоящият състав намира, че крайният резултат от посоченото съдебно производство е без значение в конкретния случай, по съображения, които ще бъдат изложени по долу. Освен това, доколкото страните по настоящото производство са страни и в производството пред ВАС по оспорване на решението на В. по дисциплинарно дело № 20/2014 г. /адм. дело № 1553/2015 г. на тричленен състав на шесто отделение и адм. дело № 8731/2015 г. на петчленен състав/, то резултатът от производството несъмнено е известен на страните, а решенията на ВАС са обявени на официалната страница на ВАС под съответния номер на делото и са общодостъпни.
В тази връзка, настоящият съдебен състав намира, че от съществено значение за решаването на конкретния правен спор са следните обстоятелства, които са безспорни между страните и които се извеждат от съдържанието на разменената кореспонденция между заместник-председателя на Районен съд [населено място] и председателя на окръжния съд /писма изх. № 503/15. 12. 2014 г. и изх. № 502/15. 12. 2014 г., представляващи част от преписката по делото/, както и от мотивите на решение № 5976/25. 05. 2015 г. по адм. дело № 1553/2015 г. на ВАС, шесто отделение, които, както вече се посочи са известни на страните по настоящото дело, тъй като те са били страни и по посоченото дело на ВАС:
Производството по дисциплинарно дело № 20/2014 г. на В. е образувано по предложение на председателя на Окръжен съд [населено място] за налагане на дисциплинарно наказание на Е. П. Н. – административен ръководител, председател на Районен съд - [населено място], за това, че е нарушила т. 8. 1 от раздел ІІІ от КЕПБМ, съставляващо дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 3 ЗСВ. Предложението е обосновано със становището на Комисията по професионална етика при Окръжен съд [населено място] по протокол № 2 от 18. 07. 2013 г., обективирано в решение на комисията, с което е прието, че е налице допуснато нарушение на т. 8, т. 1 от раздел ІІІ на КЕПБМ, което от своя страна е обосновано със съдържанието на писмо № 199 от 13. 06. 2012 г., отправено от Е. Н. като административен ръководител на Районен съд [населено място] до административния ръководител на Апелативен съд [населено място], както и на писмо изх. № 248 от 20. 07. 2012 г. от Е. Н. до съдия И. /съдия в Районен съд [населено място]/. Изложеното в предложението на председателя на Окръжен съд [населено място] твърдение за допуснато нарушение на етичните правила, което е посочено като основание за налагане на дисциплинарно наказание на Е. Н., е обосновано с преценката на Комисията за професионална етика при Окръжен съд [населено място], за това, че е налице недопустимо поведението на председателя на Районен съд [населено място] по отношение на съдия И., с което той е поставил под съмнение основанието за отсъствие на този магистрат и е извършил проверки относно редовността на представените болнични листове при наличие на категорични данни за тежка бременност, предхождана от други медицински процедури. Следователно, дисциплинарното производство е образувано за поведение /действия/ на Е. Н., осъществено през 2012 г. /когато са разменени посочените по-горе писма изх. № 199/13. 06. 2012 г. и изх. № 248/20. 07. 2012 г./, което е обсъдено от Комисията от професионална етика при Окръжен съд [населено място] през 2013 г. и за което е изготвено становището на последната по протокол № 2 от 18. 07. 2013 г.
От правна страна, в чл. 30, ал. 1, т. 8 ЗСВ е предвидено, че Висшият съдебен съвет определя възнагражденията на съдиите, прокурорите и следователите. В ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) или в друг нормативен акт не е регламентирано изплащането на допълнителни трудови възнаграждиния на магистрати. От Висшия съдебен съвет са приети Правила за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения, с решение по протокол № 34 от 27. 10. 2011 г. /означавани по долу само като „Правилата”/. Според чл. 3 от Правилата, в органите на съдебната власт могат да се получават допълнителни възнаграждения за: 1. постигнати високи резултати – текущо, за година или за друг периоди и 2. постигнати високи резултати по конкретни задачи. В чл. 5, ал. 2 от Правилата е предвидено, че лице с наложено дисциплинарно наказание или срещу което е образувано дисциплинарно производство няма право на допълнително възнаграждение; при прекратяване на дисциплинарното производство или в случай на отмяна на същото, допълнително възнаграждение се изплаща само в рамките на бюджетната година, за която се отнася възнаграждението. В пар. 1 от допълнителните разпоредби на Правилата е посочено, че са приети на основание чл. 13 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата. В чл. 13, ал. 1 от тази наредба е предвидено, че с колективен трудов договор, с вътрешни правила за работната заплата и/или с индивидуален трудов договор могат да се определят и други допълнителни трудови възнаграждения за: 1. постигнати резултати от труда - текущо, за година или за друг период; 2. промени в условията на труд с временен характер, които водят до допълнително нервно-психическо натоварване, и в други условия, увреждащи здравето на работника; 3. участие в печалбата; 4. други; съгласно ал. 2 на същия член, с договорите и вътрешните правила по ал. 1 се определят условията за получаване и размерите на допълнителните трудови възнаграждения.
Предвид изричното позоваване на чл. 13 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата в пар. 1 от допълнителните разпоредби на Правилата на В., както и с оглед тяхното съдържание, се налага извода, че Висшият съдебен съвет е определил какви допълнителни възнаграждения могат да се получават в органите на съдебната власт – чл. 3, т. 1 и 2 от Правилата, както и условията за получаването им, а правилото по чл. 5, ал. 2 е именно такова условие.
С оспорения пред съда акт - писмо изх. № 585/15. 12. 2014 г. на зам. председателя на Окръжен съд [населено място], действащ по заместване на председателя на същия съд, е отказано определяне за изплащане на допълнително възнаграждение за 2014 година. Въпреки че в съдържанието на акта не е изрично посочено какъв е вида на допълнителното възнаграждение, чието определяне се обсъжда /измежду видовете допълнителни възнаграждения, които са посочени в чл. 3, т. 1 и 2 от Правилата/, то от данните по делото недвусмислено се налага извода, че се касае до допълнително възнаграждение по т. 1 за година /календарна година/, тъй като допълнителното възнаграждение т. 2 е за постигнати високи резултати по конкретни задачи, за каквито нито се твърди, че са налице, нито са обсъждани, а за останалите два вида допълнителни възнаграждения по т. 1 – за постигнати високи резултати - текущо и за друг период, също няма данни. Освен това, в двете писма от зам. председателя на районния съд /изх. № 497/13. 12. 2014 г. и изх. № 502/15. 12. 2014 г./ са предоставени сведения на решаващия орган – председател на окръжния съд /съгласно чл. 7, ал. 1, т. 6 от Правилата и решение на В./ за календарната 2014 година.
След като допълнителното възнаграждение, чиято дължимост е предмет на решението в оспореното пред съда писмо изх. № 585/15. 12. 2014 г. е за 2014 г., следва релевантните факти и обстоятелства за преценката дали съдията има право на такова възнаграждение, да са осъществени или възникнали през същия период. В конкретния случай поведението на Е. Н., което е квалифицирано от вносителя на предложението за образуване на дисциплинарно производство – председателят на Окръжен съд [населено място] като дисциплинарно нарушение, е осъществено през 2012 година. Към датата на постановяване на оспорения пред съда акт – писмо изх. № 585/15. 12. 2014 г., е било налице само образувано дисциплинарно производство по предложението на председателя на окръжния съд и с това формално е било изпълнено едно от отрицателните условия по чл. 5, ал. 2 от Правилата. Образуваното дисциплинарно производство обаче е за поведение на съдията, осъществено през 2012 г., тоест извън периода, за който следва да бъде направена преценката дали са налице постигнати високи резултати, за да се определи за изплащане или да се откаже допълнително възнаграждение. Това обстоятелство е от съществено значение в случая, поради това, че при наличието на образувано дисциплинарно производство няма надлежно установяване на извършено дисциплинарно нарушение, което да представлява основание за налагане на дисциплинарно наказание. Едва когато е наложено дисциплинарно наказание с влязъл в сила акт на компетентния орган /съобразно правомощията по чл. 311/, е налице надлежно установяване, че са осъществени действията или бездействията на магистрата, които се квалифицират като дисциплинарно нарушение, че са налице останалите предпоставки за ангажиране на дисциплинарната отговорност и че вида и размера на наложеното наказание съответства на критериите по чл. 309 ЗСВ. Дисциплинарното производство се образува с акт на компетентния орган по чл. 310, ал. 1 ЗСВ / в случая - Висшият съдебен съвет/ и този акт представляват само част от процедурата по ангажиране на дисциплинарната отговорност на магистрата. В производството по налагане на дисциплинарно наказание не съществува презумпция за виновност, а предложението на вносителя за налагане на дисциплинарно наказание не се ползва с презумпция за вярност на направените в него фактически констатации.
Предвид изложените съображения се налага извода, че само образуването на дисциплинарно производство против магистрата не доказва липсата на постигнати високи резултати от работата му за целите на преценката дали на същия се следва допълнително възнаграждение, когато дисциплинарното производство е образувано за действия или бездействия, извършени през период, различен от периода, за който се преценява дължимостта на допълнителното възнаграждение. Доколкото в чл. 5, ал. 2 от приетите от Висшия съдебен съвет Правила за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения, наличието на образувано дисциплинарно производство е въведено като отрицателно условие за определяне и изплащане на допълнително възнаграждение, то това условие следва да се обвърже с дължимата преценка дали са постигнати високи резултати през периода, за който се взима решение дали да се определи допълнително възнаграждение. Изразено по друг начин - когато има само образувано дисциплинарно производство, за да се откаже определянето за изплащане на допълнително възнаграждение на основание чл. 5, ал. 2 от Правилата, следва това дисциплинарно производство да е образувано за поведение на магистрата, което е осъществено през периода, за който се преценява дали се дължи допълнително възнаграждение. Различно тълкуване на това правило би довело до неоснователно лишаване на магистрата от правото му да получи допълнително възнаграждение за период от време, през който обективно е постигнал високи резултати /по смисъла на това понятие, което е вложено в чл. 3 от правилата, без да е разяснено допълнително в същите правила или в друг предварително обявен акт на Висшия съдебен съвет/. Целта на допълнителното възнаграждение е да се стимулира и възнагради целенасоченото и последователно добросъвестно изпълнение на служебните задължения на магистрата, което е довело до високи резултати в качеството и количеството на неговата работа /възнаграждението се следва за "постигнати високи резултати"/, а лишаването от такова възнаграждение само поради образуването на дисциплинарно производство против този магистрат за действия или бездействия, които дори не са осъществени през релевантния период, би означавало магистратът да бъде наказан /чрез лишаване от допълнителни финансови средства за резултатите от неговата работа/ за поведение, което не е осъществено през периода, за който се прави преценка на резултатите от работата и чиято съставомерност като дисциплинарно нарушение все още не е доказана по надлежния ред.
Предвид изложените съображения, след като в случая е било налице само образувано дисциплинарно производство за действия на съдия Е. Н., осъществени през 2012 г., то за преценката дали й се дължи допълнително възнаграждение за 2014 г., само факта на образуването на това производство е без значение. Изводът на първоинстанционния съд в обратния смисъл е постановен при неправилно тълкуване и приложение на материалния закон и затова обжалваното съдебно решение е неправилно.
На следващо място, в конкретния случай, по образуваното дисциплинарно производство, Висшият съдебен съвет не е наложил дисциплинарно наказание на Е. Н. с решение по т. 46 от протокол № 2 от заседание на 15. 01. 2015 г. Това решение е било факт към датата на произнасяне на първоинстанционния съд и този факт е бил известен на съда, видно от мотивите на съдебното решение. Първоинстанционният съд неправилно не е отчел този факт като нововъзникнал факт, който е от значение за делото, като не е съобразил разпоредбата на чл. 142, ал. 2 АПК, която предвижда, че установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. От съдържанието на чл. 142, ал. 1 АПК, според която съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, не се налага различен извод, тъй като, на първо място, в случая не се касае до съответствие с нормативен акт /”материален закон”/, а с вътрешни правила за определяне на допълнителни трудови възнаграждения в органите на съдебната власт, издадени на основание чл. 13 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, а на следващо място - не е отчетено, че установяването на нови релевантни факти в съдебното производство е допустимо съгласно чл. 142, ал. 2 АПК. Наред с това, формалната преценка от страна на първоинстанционния съд, че към датата на издаване на оспорения акт е било налице едно от отрицателните условия за определяне на допълнително възнаграждение – образувано дисциплинарно производство против съдията, без да бъде взет предвид настъпилия релевантен факт – решението на Висшия съдебен съвет, с което е отказано да бъде наложено дисциплинарно наказание по образуваното производство, е довела до издигане в правнорелевантен факт на образуването на дисциплинарно производство, дори когато то е приключило без да е наложено наказание, тоест след като е прието от компетентния орган, че поведението на магистрата, за което е било образувано дисциплинарното производство не представлява дисциплинарно нарушение. Подобно разрешение е недопустимо както от гледна точка на точното тълкуване на приложимите правни норми, регламентиращи дисциплинарното производство против магистрати, така и на принципите на административния процес за законност, съразмерност, истинност по чл. 4, 6 и 7 АПК.
Не може да бъде споделен доводът на първоинстанционния съд за неприложимост на чл. 142, ал. 2 АПК, предвид съдържанието на пар. 3 ДР на Правилата на В., тъй като последното касае начисляването и изплащането на средствата за допълнителни възнаграждения, но не и тяхната дължимост. Предмет на оспорения акт в случая е преценката за това дали на Е. Н. се дължи допълнително възнаграждение за 2014 г. и доколкото единственият мотив, за да се приеме, че такова не се дължи /според съдържанието на оспорения акт/, е наличието на образувано дисциплинарно производство против нея, то преценката за законосъобразността на оспорения пред съда акт не се разпростира върху начина на изпълнение на акта с дължимото съдържание /акт, с който се определя за изплащане допълнително възнаграждение/.
По изложените съображения, обжалваното първоинстанционно решение е постановено при неправилно тълкуване на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3, пр. първо и трето АПК и следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено решение по същество, с което да бъде отменен оспорения акт – писмо изх. № 585/15. 12. 2014 г. на зам. председателя на ОС – Благоевград, издадено по заместване на председателя на същия съд.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ
решение № 371/18. 02. 2015 г., постановено по адм. дело № 930/2014 г. по описа на Административен съд [населено място], и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ
обективираният в писмо изх. № 585/15. 12. 2014 г. на заместник-председателя на Окръжен съд [населено място], издадено при условията на заместване на председателя на същия съд, отказ да бъде определено за изплащане допълнително трудово възнаграждение за 2014 г. на Е. П. Н. – административен ръководител на Районен съд [населено място].
Решението не подлежи на обжалване.