Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по две касационни жалби, подадени от дирекция "ОДОП" - [населено място] при ЦУ на НАП и от [фирма] с ЕИК[ЕИК] против решение №4121/15. 06. 2015 г. на Административен съд София - Град, I отделение, 19 състав, постановено по адм. д. № 3611 по описа за 2014 г. на този съд.
Дирекция "ОДОП" - [населено място] при ЦУ на НАП обжалва първоинстанционното решение в частта, отменяща РА №[ЕГН]/14. 08. 2013 г., поправен с РА №1354384/20. 09. 2013 г., издадени от орган по приходите при ТД на НАП - [населено място], който РА №[ЕГН]/14. 08. 2013 г. е изменен и частично потвърден с решение №418/04. 03. 2014 г. от директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП -С., в частта, в която е отказано право на признаване на данъчен кредит по фактури, издадени от [фирма] и от "Гуми Е." Консорциум Д., както и в частта, в която за [фирма] са установени допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО отм. за 2003 г. в размер на 142 374, 80 лева и на дружеството - жалбоподател е признато правото на данъчен кредит по фактурите, издадени от [фирма] и от "Гуми Е. Консорциум" Д., признато е за недоказано оспорването на документи от страна на ответника, представени от оспорващия с молба под опис от 26. 06. 2014 г. и са приети като доказателства по делото, както и в частта, с която дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП - С. е осъдена да заплати на [фирма] разноски по делото в размер на 3527, 28 лева. От съдържанието на КЖ може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила, необоснованост.
Според касатора са нарушение разпоредбите на чл. 170 и чл. 174 ДОПК, респективно при спор за законосъобразност на РА актът с който е установено погасеното по давност задължение не следвало да бъде отменен на това основание. Д. субект трябвало да установи и докаже реалното настъпване на данъчното събитие. В този смисъл касаторът се позовава на практика на С.. Ревизираното лице не доказало, че стоката "ганулат" е получена и използвана. В констативният протокол не било посочено количеството. Оспорването на протокола, както и на исканията било доказано. В пътните листа липсвало име на клиента. Не било изяснено предаването на гумите.
Касаторът моли чрез юрк. А. за уважаване на тази КЖ, за отхвърляне КЖ на дружеството и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
[фирма] с ЕИК[ЕИК] обжалва първоинстанционното решение в частта, отхвърляща жалбата на дружеството срещу РА №[ЕГН]/14. 08. 2013 г., поправен с РА №1354384/20. 09. 2013 г., издадени от орган по приходите при ТД на НАП - [населено място], който РА №[ЕГН]/14. 08. 2013 г. е изменен и частично потвърден с решение №418/04. 03. 2014 г. от директора на Д "ОДОП" при ЦУ на НАП - [населено място], в останалата част, както и в частта, осъждаща [фирма] с[ЕИК] да заплати на Д "ОДОП" при ЦУ на НАП - [населено място] разноски в размер на 5244 лева. В КЖ се твърди, че решението в обжалваните части е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила, необоснованост.
Предмет на доставките са координална машина 2Г 450 и магнитен дефектоскоп с размагнитващо устройство, приложима е разпоредбата на чл. 24, ал. 2 ЗЗД. За предаването са представени протоколи от 06. 12. 2005 г. и от 05. 12. 2005 г., сключени с [фирма], както и договор от 30. 11. 2005 г. ведно с приложение. Изслушани са заключения по СТЕ и ССчЕ. Установена е наличността на магнитния дефектоскоп. Доказана е последващата реализация на координалната машина 2Г 450. Касаторът също се позовава на практика на С..
Според пълномощника на дружеството давностният срок за задълженията, представляващи корпоративен данък - за д. п. 2004 г. е изтекъл, поради което не се дължат и акцесорните лихви. Касаторът моли за пререшаване на делото в тези части и съответната частична отмяна на РА.
Представителят на В. дава заключение за допустимост на двеже КЖ, които са неоснователни.
Върховният административен съд, състав на О. отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, правилността на съдебното решение на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното:
Касационните жалби са подадени в срок и от страни по делото, поради което са допустими. По същество КЖ на Д "ОДОП" при ЦУ на НАП - [населено място] е неоснователна, а КЖ на [фирма] е основателна. Административният съд е установил следното:
По ЗДДС: [фирма] е издало на [фирма] фактури с номера 00000365/14. 12. 2005 г. и 00000364/06. 12. 2005 г., имащи за предмет доставките на координална машина и магнитен дефектоскоп с размагнетизиращо устройство. Ревизираното лице е представило договор от 30. 11. 2005 г. с приемо - предавателни протоколи от 06. 12. 2005 г. и уведомление от доставчика към [фирма]. Събрани са документи за последваща облагаема доставка на координалната машина към [фирма]: фактура от 07. 12. 2005 г., договор от 01. 12. 2005 г. и протокол от 07. 12. 2005 година, както и цесия от 04. 01. 2007 година. На [фирма] е направена насрещна проверка в която изпълнителният директор е обяснил, че транспортирането и разтоварването на актива е осъществено с технически средства на купувача.
Приходният орган е отказал правото на приспадане на данъчен кредит заради липсата на опис на машините по вид, стойност и технически параментри, респективно липсата на индивидуализация чрез вид, модел и фабричен номер. Изслушано е основно и допълнително заключение по ССчЕ. Съдът е кредитирал заключението. Във връзка с доставката на магнитен дефектоскоп са изслушани две заключения по СТЕ, също кредитирани от съда.
Според съда обаче няма безспорни доказателства за придобиване на координалната машина с оглед липсата на нейната индивидуализация. Посочено е, че тези мотиви са относими и към непризнаване правото на данъчен кредит по доставката на магнитния дефектоскоп. Не било доказано използването на веща в икономическата дейност на РЛ. Съдът е пеценил оспорването на писмените документи за недоказано, но е посочил, че с тях не се установяват доставките на машините, респективно законосъобразно е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите.
С процесният РА е отказано правото на данъчен кредит в размер на 87 785, 70 лв. за данъчни периоди м. февруари, м. март, м. май, м. юни, м. юли, м. септември, м. октомври и м. декемвпри 2007 г.; м. януари 2008 г., от март до юни 2008 г. по ДФ, издадени от [фирма] и описани в акта, имащи за предмет доставките на "гранулат". По време на ревизията са представени договор от 05. 02. 2007 г., три броя споразумителни протоколи за прихващане на вземания, приемо - предавателни протоколи за стари гуми, като основна суровина за производството на гранулат, решение №00 - ДО - 228 -00/29. 01. 2007 г. на М - во на околната среда и водите, договор № 5873/14. 02. 2007 г., подписан с предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда. За доказване кардовата и техническа обезпеченост са депозирани инвентарен опис на Д., заверени копия на рекапитулация за заплати, копие от договор от 01. 05. 2007 г. за наем на производствени халета в [населено място], Завод за преработка на стари автомобилни гуми, копия на годишни отчети за оползотворяване на отпадъци и копия на отчетни книги за третирани отпадъци за 2007 и 2008 години, справки за произведен и реализиран гранулат, писмено обяснение за формиране себестойността на стоката, договор за наем от 01. 05. 2007 г. за цех "Екструдерен участък", цех "Преработка на пластмаси" и хале, Завод за преработка на стари автомобилни гуми в [населено място]. Установено е, че [фирма] има заведени товарни автомобили "Мерцедес 508 Д", "Мерцедес 210" с местонахождение в [населено място]. П. доставчик [фирма] е предоставило договор за доставка от 26. 02. 2007 г. на стари гуми, приемо - предавателен протокол от 29. 05. 2007 г., решение №00 - ДО - 228 - 00/29. 01. 2007 г. на МОСВ за дейности по събиране, транспортиране, временно съхранение и оползотворяване на отпадъци, вкл. стари гуми, инвентарна книга за притежавани МПС и писмени обяснения. Приходният орган е отказал правото на приспадане на данъчен кредит поради нереалност на доставките. Не са признати и пътните листи.
Съдът е кредитирал заключението по ССчЕ в тази му част, посочил е, че пътните листи са относими към договора от 21. 03. 2005 г., касаят транспорта на гранулата от халетата в [населено място] до складовата база на жалбоподателя в [населено място]. Кредитирани са и показанията на св. Ст. К., потвърждаващи осъществяването на процесните доставки.
Отказано е правото на данъчен кредит в размер на 53 641, 28 лв. за данъчни периоди м. декември 2005 г., м. февруари 2006 г. и от май до декември 2006 г. по ДФ, издадени от "Гуми Е." Консорциум Д., описани в РА, с предмет доставката на гранулат. По време на ревизията са събрани договор за продажба, извлечения от счетоводни регистри, оборотни ведомости, СД, Дпр., приемо - предавателни протоколи, решение № 00 - ДО - 120 - 00/19. 06. 2003 г. на МОСВ, договор №3002/10 от 14. 12. 2001 г., извлечение от осчетоводени работни заплати и рекапитулации, инвентарен опис на Д. - машини, автомобил марка "Ф. Е", мотокар и електрокар. Представен е договор за наем на производствени халета в [населено място], Завод за преработка на стари автомобилни гуми, справка за произведен и реализиран гранулат и преработени гумени отпадъци за 2005 г. и за 2006 г., документи, свързани с издаване на разрешения за площадки за събиране на стари гуми, писмени обяснения. Съдружници в консорциума са [фирма] и [фирма]. Във връзка с произхода на суровината са депозирани договор от 01. 10. 2005 г., сключен с [фирма] и договор от 23. 08. 2005 г., сключен с [фирма] за доставка на стари автомобилни гуми. И тук правото на данъчен кредит е отказано от органа по приходите поради нереалност на доставките. Административният съд е посочил в решението си, че мотивите, изложени спрямо доставчика [фирма] са относими и към доставките, извършени от "Гуми Е." Консорциум Д., който е разполагал с необходимия материално - технически ресурс. П. се е на показанията на св. К.. Поради това РА е отменен в горепосочената му част. Съдът е счел, че не е изтекла погасителната давност.
Относно задълженията за корпоративен данък в решението е прието следното:
Относно данъка за 2003 г. е изтекла погасителната давност с оглед приложимостта на чл. 53 ЗКПО отм. и на чл. 171 ДОПК.
За установените задължения по ЗКПО отм. за 2004 и 2005 г. са констатирани следните обстоятелства: Задълженото лице е подало Г. с вх. №2212 - 1165/31. 03. 2005 г., посочвайки печалба в размер на 73 289, 87 лева. При ревизията ФР е преобразуван със сумата в размер на 345 055, 51 лв., представляваща сбора от данъчните основи по фактури, издадени от [фирма], [фирма] и [фирма]. По този начин е установен ФР за 2004 г. печалба в размер на 418 345, 38 лв. и е определен дължим корпоративен данък над декларирания в размер на 67 285, 83 лева. Предмет на доставките от [фирма] са стоки по опис, приложени са описи за захар, леща, ориз, кафе и други. Дружеството има назначени 8 лица по трудов договор на различни длъжности. Предмет на фактурите от [фирма] са стоки по опис. П. са описи за боб, ориз, захар, кафе. В дружеството са назначени 9 лица по трудов договор на различни длъжности. При ревизията във връзка с доставките от [фирма] са събрани фактури, известия, платежни нареждания, фискални бонове от ЕКАФП. Съдът е посочил, че за да може плащането по доставката да се признае за разход по реда на ЗКПО отм. , респективно да се намали ФР, е необходимо установяване реалността на доставката. Обсъдени са разпоредбите на чл. 14, ал. 1 и чл. 15, ал. 2 ЗКПО отм. и е посочено, че липсват безспорни доказателства за реалността на доставките.
За данъчен период 2005 г. РЛ е подало Г., декларирайки ФР - загуба в размер на 46 818 лева. При ревизията резултатът е преобразуван със сумата в размер на 603250 лв., вследствие непризнаване на данъчния кредит по фактурите от [фирма] през м. 12. 2005 година. По този начин е установен ФР - печалба в размер на 556 432 лв. и е определен корпоративен данък над декларирания в размер на 83 464, 80 лева. Според съда при нереални доставки би се получило изкривяване на ФР в посока на отклонение от данъчно облагане, поради което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу тази част на РА. По КЖ на Д "ОДОП" при ЦУ на НАП - С.:
Оплакванията на касатора във връзка с погасителната давност са неоснователни. Щом съдът е установил нейното изтичане, той е разполагал с правомощието да отмени РА на това основание. Извън цитираните оплаквания се твърди в КЖ, че доставките от [фирма] и от "Гуми Е." Консорциум Д. са нереални. Първоинстанционният съд обаче е формулирал много подробни мотиви, които се споделят изцяло от настоящата касационна инстанция. Предмет на доставките е гранулат, за чието придобиване и използване са събрани многобройни доказателства. Налице са договори, приемо - предавателни протоколи, протоколи за получаване на стари автомобилни гуми, които представляват основна суровина за производството на гранулата. За цитираната дейност са издадени съответните решения от Министерството на околната среда и водите. Доказано е ползването на производствени халета, Д.. Установено е придобиване на суровината от предходния доставчик [фирма]. Изяснен е въпроса за транспорта чрез депозираните пътни листи и заявките за гориво. Гранулата е товарен от халетата в [населено място] до складовата база на [фирма] в [населено място]. В допълнение на данните от писмените доказателства са показанията на св. К., които са последователни, базират се на лични впечатления. Свидетелят е описал как фирмата започнала да купува гранулат - накълцани външни автомобилни гуми след 2005 г., докогато за настилка се използвала шлака от "К.". Гранулатът бил трупан в базата в големи чували до 2009 година. След наводненията през пролеттта на 2011 г. складираният гранулат бил насипан по пътищата, а така също бил използван за укрепване на сградите. Свидетелят лично е подписал с началника на базата протокол за използването на гранулата. В подкрепа на тези показания са приложените искания за отпускане на материали. Цитираните документи, обсъдени в съвкупност с останалите доказателства, установяват използването на гранулата. Липсата на заверка от Районната инспекция по опазване на околната среда на годишните отчети не налага само по себе си извод за нереалност на доставките.
В първоинстанционното решение подробно са описани документите, доказващи възможността на "Гуми Е." Консорциум Д. да осъществи реални доставки на гранулат. Депозирани са протоколи за предаване на стоката, договори за кадровата обезпеченост на доставките. Органът по приходите е изяснил придобиване на стоките от предходните доставчици [фирма] и от [фирма]. Предаване на стоките на [фирма] е с оглед реализиране на транспорта от този превозваз, което обстоятелство обосновано е съобразено от административния съд. Реализирането на превоза от друго дружество не е променило вида на доставката, като се има предвид становището на прекия доставчик "Н. КомерсЕ Е., че са съществували търговски взаимоотношения с [фирма]. По КЖ на [фирма]:
Основният спор е за установяване предаването на двете машини и прехвърляне на собствеността върху тях. Във връзка с тези обстоятелства са събрани писмени доказателства, изслушани са заключения по експертизи, но съдът е направил извод за нереалност поради недостатъчното индивидуализиране на вещите. Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 2 ЗЗД собствеността върху вещите се прехвърля щом бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова - когато бъдат предадени. В случая е налице втората хипотеза, видно от представените приемо - предавателни протоколи. В потвърждение на описаното в протоколите са договора от 30. 11. 2005 г., ведно с опис - приложението, доказващи произвеждането на машините преди 1998 година. Вещите по СТЕ са обяснили закупуването на веща като втора употреба, поради което липсва забрана за нейното реализиране на вторичния пазар в отсъствието на придружаваща техническа документация. Основателно е оплакването на касатора, базиращо се на становището на инж. П., че липсва закупуване директно от производител, тъй като цитираните предприятия не съществуват, тоест касае се за машина втора употреба, при това експертна. В подкрепа на горните изводи е обстоятелството, констатирано от в. л. Г. по ССчЕ за неустановяване на други придобити Д., сходни с двете машини. Последните са заприходени и отразени в инвентарната книга на дружеството. Заключението на в. л. следва да бъде кредитирано, тъй като е логично, изготвено е след проверка на аналитичното водене на сметка 204.
За предаване на стоките между доставчика и получателя, изводи могат да се направят освен от протоколите и на база констатациите по СТЕ. Вещите лица са извършили проверка на място при която са видяли процесната машина - дефектоскоп, намираща се в склад. Експертите са описали нейното техническо състояние като "лошо". Събрани са и доказателства за последваща облагаема доставка, тъй като координалната машина е била продадена на [фирма]. Този извод се основава на данните, съдържащи се във фактура №0...02996/07. 12. 205 г., договора за покупко - продажба от 01. 12. 2005 г. и приемо - предавателния протокол от 07. 12. 2005 година, както и ревизионните актове, издадени на доставчика. Приходният орган не е доказал хипотезата на участие в данъчна измама.
Административният съд е изложил доводи по същество във връзка с определения корпоративен данък за 2004 и за 2005 г., но не е взел предвид твърдението на дружеството за изтекла погасителна давност. Съгласно разпоредбата на чл. 141, ал. 1, т. 1 Д. (отм.) но приложим за периода 2004 г., започналата ревизия е обстоятелство, спиращо давността, но за не повече от една година. В този смисъл е доказано възражението на дружеството - жалбоподател (л. 109), че задължението за корпоративен данък за посочения период е погасено по давност. Преобразуването на ФР и определянето на корпоративен данък за 2005 г. е във връзка с непризнаване правото на данъчен кредит по фактурите, издадени от [фирма] през м. 12. 2005 г., но настоящият касационен състав на ВАС, О. отделение вече изложи мотиви за реалност на тези доставки. Оттук се налага изводът, че незаконосъобразно е преобразуван ФР в посока на увеличение, поради което и решението в частта за преобразуване на резултата за 2004 и за 2005 г. е неправилно и трябва да бъде отменено, след което да се отмени и РА.
Настоящият състав на ВАС, О. отделение отменя първоинстанционното решение изцяло в частта за разноските, като с оглед на резултата по делото в полза на дружеството следва да се присъдят общо разноски в размер на 7020 лева.
Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на О. отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
решение №4121/15. 06. 2015 г. на Административен съд София - Град, I отделение, 19 състав, постановено по адм. д. № 3611 по описа за 2014 г. на този съд В ЧАСТТА, отхвърляща жалбата на [фирма], притежаващо ЕИК[ЕИК] против РА №[ЕГН]/14. 08. 2013 г., поправен с РА №1354384/20. 09. 2013 г., издадени от орган по приходите при ТД на НАП - [населено място], който РА № [ЕГН]/14. 08. 2013 г. е изменен и частично потвърден с решение №418/04. 03. 2014 г. на директора на Д "ОДОП" при ЦУ на НАП - [населено място], В ЧАСТИТЕ, с които е отказано правото на данъчен кредит по фактури с номера 00000365/14. 12. 2005 г. и 00000364/06. 12. 2005 г., издадени от [фирма], ведно със съответните лихви; Допълнително е определен корпоративен данък за 2004 г. в размер на 67 285, 83 лв. и за 2005 г. в размер на 83 464, 80 лв., ведно със съответните лихви, както и изцяло В ЧАСТТА за разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ
РА №[ЕГН]/14. 08. 2013 г., поправен с РА №1354384/20. 09. 2013 г., издадени от орган по приходите при ТД на НАП - [населено място], който РА № [ЕГН]/14. 08. 2013 г. е изменен и частично потвърден с решение №418/04. 03. 2014 г. на директора на Д "ОДОП" при ЦУ на НАП - [населено място], В ЧАСТИТЕ, с които е отказано правото на данъчен кредит по фактури с номера 00000365/14. 12. 2005 г. и 00000364/06. 12. 2005 г., издадени от [фирма], ведно със съответните лихви; Допълнително е определен корпоративен данък за 2004 г. в размер на 67 285, 83 лв. и за 2005 г. в размер на 83 464, 80 лв., ведно със съответните лихви.
ОСТАВЯ В СИЛА
решението в останалите обжалвани ЧАСТИ.
ОСЪЖДА
Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП - С. да заплати на [фирма], притежаващо ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], район В., ж. к. Индустриална зона "О.", ул. "3020 - та", №34, ет. 6, сумата в размер на 7020 лв., представляваща разноски по делото.
Решението е окончателно.