Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите, С., представляван от юрк.А., против решение № 5922/22. 05. 2015 г. по адм. д. №14879/2014 г. по описа на Върховния административен съд с молба за отмяната му като неправилно.

Ответникът, [фирма]-В. в писмена защита поддържа доводи за неоснователност на касационната жалба с молба оспореното решение да бъде оставено в сила.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като я разгледа по същество, констатира:

С обжалваното решение по оспорване на [фирма] тричленен състав на шесто отделение на Върховния административен съд е обявил за нищожен Правилник за здравословни и безопасни условия на труд в горите /необнародван/, утвърден със заповед № 99/08. 11. 2007 г. на председателя на Държавната агенция по горите /сега Изпълнителна агенция по горите/, обн. ДВ бр. 100/2007 г., поправена със заповед № 419/11. 03. 2008 г., обн. ДВ бр. 33/2008 г. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че правилникът в нарушение на чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Р.. България, чл. 78, ал. 2 АПК и чл. 37, ал. 1 от ЗНА (ЗАКОН ЗА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ) /ЗНА/ не е обнародван, предвид което създава нежелана в правния мир привидност, че има правно действие и валидно регулира съответните обществени отношения, както и, че в нарушение на чл. 276, ал. 6 от Кодекса на труда /КТ/ не е издаден от органа, който го е утвърдил.

Решението е постановено при липса на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му.

Решаващият правен извод за нищожност на обжалвания подзаконов нормативен акт, възприет при обсъждане доказателствата по делото в съвкупност с доводите на страните, е...