Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцедуалния кодекс /АПК/ вр. с чл. 160, ал. 6 от Дънечно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, образувано по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" С. при ЦУ на НАП, представляван от юрк. И., надлежно упълномощена, против решение № 483/29. 01-.2015 г. по адм. д. 1387/2014 г. по описа на Административен съд София-град с молба за отмяната му като неправилно.

О. [], представляван от адв. Х., поддържа становище за неоснователност на касационната жалба, моли оспореното решение да бъде оставено в сила, претендира разноски за настоящата инстанция.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като я разгледа по същество, констатира:

С обжалваното решение по оспорване на [фирма] Административен съд София град е отменил ревизионен акт № [ЕГН]/12. 07. 2013 г., издаден от главен инспектор по приходите при НАП, ТД -С., потвърден изцяло с решение № 55/13. 01. 2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" -С. при ЦУ на НАП. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че доставките по процесните фактури, издадени от "Транс ойл [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма] са реални, предвид което органът по приходите незаконосъобразно е отказал на оспорващия правото му на данъчен кредит и коригирал годишния финансов резултат за периода на ревизита, начислявайки допълнително задължение за ДДС и за корпоративен данък, ведно с лихвите в съответния размер.Този решаващ правен извод съдът е възприел въз основа на писменото заключение на назначената по делото съдебно счетоводна експертиза и представените от оспорващия допълнителни писмени доказателства.

Решението е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК.

Предмет на доставките по процесните фактури са течни горива /бензин и дизел/, родово определени вещи собствеността върху които се прехвърля с факта на предаването им /чл. 24, ал. 2 от ЗЗД (ЗАКОН ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ) /ЗЗД/. Установяването на този факт е от решаващо значение за признаване реалността на доставката като правопораждащ правото на данъчен кредит факт, настъпил в търговските отношения на страните по сделката - доставчик и купувач.

Търговската дейност /пускане и реализация на пазара/ на течни горива е регулирана от специфична правна уредба, създаваща възможност за проследяване движението на тази стока по документи. Касае се за акцизна стока, за която на датата на освобождаването й за потребление възниква съгласно чл. 20, ал. 1 от ЗАкц отм. (ЗАКОН ЗА АКЦИЗИТЕ) и данъчните складове /ЗАДС/ задължение за заплащане на акциз, който се начислява с акцизен данъчен документ, съставен по образец приложение № 14 към чл. 80, ал. 1 ППЗАДС с отразена в него информация за дата и място на издаване, превозвач и рег. номер на транспортно средство, данни за получателя, място на доставка и разтоварване, идентификационен номер на обекта -бензиностанция, резервоар и пр.

Разпоредбите на чл. 4, ал. 2, чл. 10 и чл. 12, ал. 2 и ал. 3 от Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина на техния контрол /ДВ бр. 66/2003 г./ вменява в задължение на лицата, които пускат течни горива на пазара да съставят декларация за съответствие с изискванията за качество за всяка партида, а за лицата, които разпространяват такива горива да предоставят заверено копие от декларацията за съответствие на разпространяваната партида като задължително вписват в нея количеството и лицето, на което течното гориво се предоставя за последващо разпространение, съхранение, използване, датата и номера на документа за експедиция, като отразяват номера и датата на декларацията във всички придружаващи горивото документи. Съгласно чл. 84, ал. 7 ЗАДС акцизният данъчен документ се издава на датата на която акцизните стоки са освободени за потребление по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗАДС, а декларацията за съответствие с изискванията за качество отразява всички последващи промени при реализиция на горивото, предвид което последната представлява документ с основно доказателствено значение при проследяване движението на този вид стока. Както се посочи по-горе касае се за прехвърляне правото на собственост върху родово определени вещи, чиято индивидуализация настъпва с предаването им. Отбелязването за предаване именно на горивото по декларацията за съответствие с изискванията за качество има доказателствена стойност на прехвърляне собствеността върху стоката и е от съществено значение при решаване спора относно реалността на доставката по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС. Доколкото в ревизирания период са съставяни фактури и приемо-предавателни протоколи същите не са достатъчни за обосноваване реалност на доставките на течни горива по смисъла на цитираната разпоредба, изразяваща се в установяване прехвърлянето на правото получателя да се разпорежда със стоката като собственик. Извън обстоятелството, че проверяваното лице е имало възможност да представи посочените по-горе документи, изискуеми по ЗАДС и цитираната наредба, съдът е следвало изрично да укаже приобщаването им в случай, че са налични, към материалите по делото или да поиска изричното становище на оспорващия по липсата им.

Изводите за основателност на оспорването, възприети преимуществено върху констатациите на съдебно счетоводна експерпиза са неправилни. Данъчната фактура представлява частен данъчен свидетелстващ документ и не се ползва с материална доказателствена сила при преценка реалността на доставката, независимо, че е издадена от определен доставчик, отразена е в дневниците му за подажба и справка-дакларация. С други думи - данъчната фактура не доказва, независимо от вписванията в нея, че доставката е действително извършена и то от посочения в нея доставчик и че съдържанието й съответства на обективната действителност. Ето защо при извършване на ревизиите органите по приходите извършват проверки относно други факти и обстоятелства, които имат пряко или косвено значение при преценка реалността на доставките.

Извън това представените фактури и приемателни протоколи са обсъдени общо в мотивите, без мотивировка въз основа на какви установявания съдът отнася съответен протокол към конкретна фактура, не са съобразени и несъответствията на отразеното в някои от тях количество гориво с фактурираното такова.

Основателно е позоваването на касационния жалбоподател за необходимостта от установяване доколко доставчиците са били изрядни от гледна точка изискването на чл. 3, ал 3 от Наредба № Н-18 от 13. 12. 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства за монтиране на нивомерна система на ползваните от доставчиците и оспорващия резервоари, респ. обстоятелствата относно отчет и контрол на количествата, товарени в ползваните специализирани автомобили. Тези обстоятелства, извън евентуалната административна отговорност, могат да бъдат индиция за реалност на доставките, или липсата на такава.

По изложените съображения обжалваното решение, с което оспорването е уважено като изцяло основателно, се явява неправилно, постановено при неизяснена фактическа обстановка с оглед вида на предметната на доставките стока и законоустановения начин на индивидуализацията й, поради което същото следва да бъде отменено и, предвид забраната по арг. от чл. 222, ал. 2 АПК за установяване на нови обстоятелства в касационната инстанция, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд съобразно изложеното по-горе, като се произнесе, съгласно чл. 226, ал. 3 АПК и по отношение претендираните в настоящата инстанция разноски.

Така мотивиран, на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 483/29. 01. 2015 г., постановено по адм. д. № 1387/2014 г. по описа на Административен съд София-град и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд с дадените в мотивите указания. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Особено мнение: