Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) /ДОПК/, образувано по касационна жалба на [фирма], представлявано от адв. В. Хайк, надлежно упълномощена от изп. директор на дружеството С. С. М., против решение № 575/25. 03. 2015 г. по адм. д. № 818/2014 г. по описа на Административен съд Бургас с молба за отмяната му като неправилно.Претендира разноски.

Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" -Б. не взема становище.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от страна, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като я разгледа по същество, констатира:

С обжалваното решение Административен съд Бургас е отхвърлил оспорването на касатора [фирма] срещу ревизионен акт №[ЕИК]/31. 05. 2012 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП -Б., потвърден с решение № 354/17. 09. 2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" -Б. при ЦУ на НАП в частта на определените на дружеството данъчни задължения за ДДС за данъчни периоди през 2005 г, 2006 г, 2007 г, 2008 г. и 2009 г. в размер общо на 145703, 52 лв и лихва в размер общо на 68627, 69 лв. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че по конкретни фактури, издадени през ревизирания период от [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма] липсва доказана реалност на доставките по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС (ЗАКОН ЗА Д. В. Д. СТОЙНОСТ) /ЗДДС/, която липса определя ползването на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1 вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС неправомерно по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Решението...