Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - [населено място] при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП) срещу Решение № 5720 от 23. 09. 2014 г. по адм. дело № 6381/2012 г. по описа на Административен съд София – град, с което по жалба на [фирма] е отменен Ревизионен акт № [ЕГН] от 11. 11. 2011 г., издаден от орган по приходите в Териториална дирекция (ТД) на НАП С., потвърден с решение № 1324 от 04. 06. 2012г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - [населено място].

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната му част, като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила отм. енително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че от съвкупната преценка на доказателствата по делото не се установява посочените доставчици да са извършили процесните доставки с получател [фирма]. Поради липсата на действително извършени доставки РА се явява законосъобразен в така оспорената му част. Иска се отмяната на решението в посочената част и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна - [фирма], представлявана от адв. А. изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на решението. Претендира присъждане на разноски по делото за двете инстанции.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на О. отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София - град е бил Ревизионен акт № [ЕГН] от 11. 11. 2011 г., издаден от орган по приходите в Териториална дирекция (ТД) на НАП С. град, потвърден с решение № 1324 от 04. 06. 2012г. на директора на дирекция "ОДОП" - [населено място], с който са

установени задължения по ЗДДС в общ размер на 220 741, 76 лв. и лихви за забава общо 68 245, 82 лв., за данъчни периоди м. 02. 2008 г., м. 03. 2008 г., м. 04. 2008 г., м. 05. 2008 г., м. 06. 2008 г., м. 07. 2008 г., м. 12. 2008 г., м. 01. 2009 г., м. 03. 2009 г., м. 04. 2009 г., м. 06. 2009 г., м. 07. 2009 г, м. 08. 2009 г., м. 04. 2010 г., м. 05. 2010 г. и м. 06. 2010 г. по фактури от доставчиците [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма], и за 2009г. с отчетените разходи в общ размер 291 424, 50 лв., по 9 броя фактури, издадени от [фирма], [фирма] и [фирма]; за допълнително начислен корпоративен данък за 2008 г. и 2009 г. в общ размер на 80 913, 72 лв. и лихви общо 20 851, 65 лв. поради извършено увеличение на финансовия резултат по чл. 26, т. 2 във връзка с чл. 10 от Закон за корпоративното облагане за 2008 г. с отчетените разходи в общ размер 624 149, 32 лв. по 38 фактури издадени от [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма], и за 2009г. с отчетените разходи в общ размер 291 424, 50 лв., по 9 броя фактури, издадени от [фирма], [фирма] и [фирма].

Съдът е приел, че РА е издаден от материалнокомпетентен орган, в законоустановената форма и при липса на съществени процесуални нарушения. Формирал е извод за материална незаконосъобразност на РА като е посочил, че

всяка от процесните фактури е свързана с конкретен строителен обект, влагането на материалите и отчитането на СМР е извършено проследимо и по съответния ред с подписани протоколи за приемане образец 19. Констатирал е, че това съответства на извода в решението на директора на дирекция "ОДОП" - [населено място]

, че строително-монтажните работи, за които са издадени процесиите фактури от [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма] са обективно извършени и съществуват. Тези строителни работи са извършени предвид и доставените количества строителни материали по фактурите. Установена е безспорна връзка между доставките на СМР и строителни материали с конкретен строителен обект, от който ревизираното лице е реализирало приходи. Предвид тези изводи и редовността на воденото счетоводство от ревизираното лице, проследимостта на всеки разход за материали и СМР на аналитично ниво и отнасянето му към конкретен обект, документалната обоснованост на разходите в счетоводството на същото освен с първичен счетоводен документ и с протоколи за приемане на СМР, извършени плащания по всяка от фактурите, административният съд е приел за доказана реалността на доставките по всички фактури. Този извод първоинстанционният съд е формирал и като е преценил обстоятелството, че извършването на строителните работи на съответния обект е приемано с протоколи за вложени материали и труд. Поради това в счетоводството на ревизираното лице съществуват достатъчни доказателства за приемането и предаването на доставките по процесните фактури.

Настоящият съдебен състав намира, че решението е правилно.

Съгласно чл. 68, ал. 2 ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Данъкът е изискуем, съгласно чл. 25, ал. 6 ЗДДС, към момента на възникване на данъчното събитие и като последица от тази изискуемост, данъкът следва да се начисли. При доставка на стоки данъчното събитие настъпва към момента на прехвърляне на правото на собственост, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик по дефиницията на чл. 14, т. 1 от Директива 2006/112/ЕО/ фактическото предаване на стоката/, а при доставката на услуги - към момента на извършването им /чл. 25, ал. 2 от ЗДДС/.

За законосъобразното упражняване на правото на получател по една облагаема доставка на услуга да приспадне платения от него на доставчика му ДДС като данъчен кредит, предвид дефиницията на това понятие, съдържащо се в чл. 8, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, необходимо е по категоричен начин да се докаже, че фактурираните от доставчика услуги са реално извършени от него или негов подизпълнител. Това означава, че правото на данъчен кредит няма да възникне, а в случай, че се упражни, то ще е незаконосъобразно, ако се установи само, че услугите са договорени, съответно фактурирани, тъй като ЗДДС свързва това материално право с реалното извършване на услугата, а не само с постигнатото съгласие между страните по доставката.

Данъчнозадълженото лице, което се позовава на правото на приспадане на данъчен кредит, следва да установи реалното осъществяване на доставките и използването на техния предмет за целите на облагаемата си дейност съгласно правилата за доказване по чл. 154, ал. 1 от ГПК (Г. П. К.) (ГПК), във вр. с § 2 ДР ДОПК.

Като се съобразят горецитираните норми и доказателствената тежест съобразно общото правило на чл. 170, ал. 1 от АПК, правилен е изводът на АССГ за незаконосъобразност на РА на отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от

[фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма].

Съдът е обсъдил всички събрани по делото писмени доказателства - фактури, договори, протоколи обр. 19, приемо-предавателни протоколи като е анализирал предмета на доставките - извършване на строително-монтажни дейности за конкретни обекти и доставка на строителни материали. Приел е за доказано осъществяването на процесните доставки от посочените във фактурите доставчици - предметът на доставките е обвързан с конкретен договор; във фактурите е дадено ясно и точно описание на стопанската операция, приобщени са двустранно подписани от възложителя и изпълнителите протоколи обр. 19 за установяване завършването и заплащането на отделните видове СМР /подробно описани/, както и приемо-предавателни протоколи за доставка на конкретно посочените строителни материали; стойността по фактурите съответства на отразената в протоколите обща стойност на СМР и на строителните материали; приобщени са доказателства за възлагането на процесните ремонтни работи от главен възложител на [фирма]. Установил е, че между страните не е спорно, че

ревизираното лице е извършило плащания по всички спорни фактури и отчело фактурите като разходи в счетоводството си; че разходите са отчетени по конкретни строителни обекти, водени аналитично по обекти и доставчици; че всички доставчици са издали фактурите и са отчели същите в счетоводството си и в регистрите си по ДДС, а данъкът е включен в резултата за съответния данъчен период; че счетоводството на ревизираното лице е организирано съгласно нормативните изисквания, като позволява хронологично и аналитично проследяване на счетоводната информация за всеки един период на отчитане. Приходите и разходите са осчетоводени по партиди, което също позволява проследяване на получените материали до влагането им в съответния строителен обект, въз основа на издадени и подписани протоколи образец 19 за установяване на извършени СМР. Във всички протоколи е указан като инвеститор ревизираното лице, а изпълнител – съответния доставчик, извършил СМР, посочен е строителния обект, датата на проверката от страна на инвеститора, видовете вложени материали по количество и единична цена, данъчна основа и ДДС, общата сума на СМР, протоколите са подписани от възложител и изпълнител.

Касационната инстанция възприема мотивите на решаващия съд за материална незаконосъобразност на РА.

Основната водеща предпоставка за признаване правото на данъчен кредит е осъществяването на облагаема доставка. В процесния случай от съвкупната преценка на писмените доказателства, както и от заключението по ССчЕ, неоспорено от страните, се обосновава извод, че процесните СМР и доставката на строителните материали по фактурите, издадени от

[фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма]

се явяват изпълнени от посочените доставчици. В хода на ревизията са представени относимите за процесните доставки писмени доказателства - договори, копия от фактури, протоколи обр. 19, приемо-предавателни протоколи, договори с главен възложител, счетоводни документи на ревизираното лице, които доказателства са подробно обсъдени от първоинстанционния съд. Налице е съпоставимост между предмета на отделните фактури и придружаващите ги договори и протоколи. Освен това по категоричен начин се установява, че доставките по процесните фактури са платени от ревизираното лице, че данъкът е начислен от доставчиците, че процесните обекти са действително построени и че в тях са вложени процесните строителни материали.

Правилно и законосъобразно административният съд е посочил, че

нито един приемо-предавателен протокол, протокол образец 19, съответно документ от счетоводството на жалбоподателя, относими към процесните доставки, в това число и след изслушване на заключението на вещото лице, не е оспорен от приходните органи, не се твърди и нередовност. По тези съображения, макар и да са частни документи по смисъла на чл. 180, ал. 1 ГПК, същите са автентични като подписани от посочените за издатели лица, ползват се с формална доказателствена сила, че съответните лица са направили материализираните в същите изявления. Протоколите обр. 19 за процесните строителни обекти, обхващащи спорните фактури, съдържат данни за вида на вложените материали и труд, за количества и стойности. Съдът правилно ги е ценил като частни документи, които се ползват само с формална доказателствена сила, тъй като не фигурират сред документите /актове, протоколи/ по чл. 7, ал. 3 от Наредба №3/31. 07. 2003г. на МРРБ за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. Това обаче автоматично не означава, че процесните строителни работи не са извършени, съответно материалите не са вложени. Правилно е посочил, че видно от констатациите на вещото лице, извършеното строителство на процесните обекти е предадено от жалбоподателя на негов инвеститор. Законосъобразно е приел, че вписванията в счетоводството на жалбоподателя, преценени по реда на чл. 182 ГПК наред с всички останали доказателства, водят до извод, че отразяват действително осъществени стопански операции.

Правилно първоинстанционният съд е посочил, че приложимо в случая е разрешението, дадено с

решението от 13. 02. 2014г. по преюдициално дело М. П., С-18/13 г., по тълкуването на Директива 2006/112/ЕО. Съгласно отговора по т. 1, тази директива не допуска данъчнозадължено лице да извърши приспадане на данъка върху добавената стойност, начислен в издадените от доставчик фактури, когато, въпреки че услугата е била доставена, се установява, че тя не е била действително извършена от този доставчик или от негов подизпълнител, по-специално тъй като последните не са разполагали с необходимите персонал, материали и активи, разходите за тяхната услуга не са били оправдани в счетоводната им документация или се е оказало, че някои документи не са били подписани от посочените в тях като доставчици лица, стига да са изпълнени следните две условия — посочените обстоятелства да сочат за наличието на измама и въз основа на обективните данни, представени от органите по приходите, да се установява, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама — нещо, което запитващата юрисдикция следва да провери. Съгласно т. 3, първото изречение, е допустимио изискавен за водене на достатъчно подробна счетоводна отчетност, за целите на ДДС в съответствие с националните стандарти, но Директивата не допуска национална разпоредба, съгласно която услугата се счита за извършена на датата, на която възникват условията да бъде признат приходът от съответната доставка.

Касационната инстанция

намира, че приходните органи не доказват въз основа на обективни данни участие на ревизираното лице в данъчна измама - да е знаел или да е трябвало да знае, че с упражняването на правото на приспадане на данъка извършва или участва в извършването на данъчна измама, респективно че се цели данъчно предимство, доколкото всяка от фактурите съответства на действителна стопанска операция, свързана с икономическата дейност на същия.

Също следва да се посочи и че съгласно Решение от 06 септември 2012 г. по дело С-324/11 на С., според което Директива 2006/112/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска да се откаже правото на данъчен кредит поради това, че доставчикът за строителни услуги не е декларирал наетите от него работници, както и поради извършена от получателя на фактурата проверка дали между наетите на строежа работници и доставчика е съществувало правоотношение, без приходният орган да доказва, въз основа на обективни данни, че задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. В процесния случай по категоричен начин се установява, че всеки един от доставчиците разполага с кадрови ресурс да изпълни доставките на СМР, както и самите СМР са действително осъществени. В тази връзка неоснователни са твърденията на касатора за липса на техническа и кадрова обезпеченост на доставчиците за извършване на процесните услуги.

При установената реалност на доставките, не е било налице основанието по чл. 26, т. 2 ЗКПО във връзка с чл. 10 от ЗКПО за увеличение на финансовия резултат за процесните години. Административният съд правилно е отменил като незаконосъобразен РА досежно непризнатите разходи по спорните фактури, респективно извършеното увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2008 г. и 2009 г. на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО с разходите, които не са документално обосновани и е отменил определения корпоративен данък за довнасяне в общ размер на 80 913, 72 лв. главница и 20 851, 65 лв. лихви.

Като е достигнал до същите правни изводи, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора на касатора не следва да бъдат присъждани разноски. Такива не се дължат и на ответника, тъй като няма доказателства за реално извършени такива.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5720 от 23. 09. 2014 г. по адм. дело № 6381/2012 г. по описа на Административен съд София – град.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.