Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 80а от ЗДС (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ) (ЗДС).
Образувано е по жалба на П. А. А., чрез процесуалния му представител – адв. Г., срещу заповед № ЗС–354/29. 10. 2014 г. на министъра на отбраната на Р. Б с доводи, че е незаконосъобразна поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби, поради което моли да бъде отменена. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се явява лично и с процесуален представител адв. И.. Моли за присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът – министърът на отбраната, чрез процесуалния си представител – юрк. Я., оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира също и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна – Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело, чрез процесуалния си представител – юрк. Х., моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и анализира събраните доказателства в тяхната съвкупност при спазване на разпоредбата на чл. 168 от АПК, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.
С обжалваната заповед министърът на отбраната на основание чл. 80а от ЗДС (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ) е наредил да се изземе от П. А. А. от [населено място] недвижим имот – частна държавна собственост, включен във ведомствения жилищен фонд на Министерството на отбраната и находящ се в [населено място], [улица], № 2,[жк], [жилищен адрес] с полезна площ 62, 54 кв. метра. Жалбоподателят е уведомен, че сключеният с него договор за ползване под наем на недвижим имот с Министерството на отбраната № ВИ-42-1103/01. 04. 2011 г. се прекратява на основание. 23, ал. 1, т. 1 и 8 от Наредба № 22/16. 07. 2010 г. за ползване под наем на имоти от жилищния фонд на Министерството на отбраната и за изплащане на компенсационни суми на военнослужещите и цивилните служители, които живеят при условията на свободно договаряне, поради неплащане на наемната цена за повече от един месец или поради системното им неплащане в срок, а също така, че жилището не се ползва по предназначение, тъй като административният орган е приел, че с оглед промененото местослужене на А. в [населено място] не е налице жилищна нужда в [населено място]. На А. е връчено едномесечно предизвестие с рег. № 21-32-224/19. 05. 2014 г., което лично е получил и подписал на 24. 06. 2014 година. В дадения с предизвестието едномесечен срок за освобождаване имотът не е предаден доброволно, поради което е прието от органа, че са налице предпоставките за издаване на акт при условията на чл. 80а от ЗДС.
Между страните липсва спор по отношение на приложените по делото акт за държавна собственост, настанителна заповед № ЗС-892/01. 04. 2011 г. и договор за наем № ВИ-42-1103/01. 04. 2011 г., от които се установява, че процесният имот е частна държавна собственост, включен е във ведомствения фонд на Министерството на отбраната и е предоставен под наем на жалбоподателя.
Между страните не се спори също, че към момента на приключването на устните състезания по делото имотът, чието изземване е предмет на оспорената заповед, се държи от семейството на жалбоподателя, който е на щатна служба във военно формирование № 54770 – [населено място], към Министерството на отбраната.
Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност при извършената цялостна служебна проверка на законосъобразността на административния акт по реда на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира жалбата за основателна.
За да изземе с оспорения административен акт процесния държавен имот, административният орган е преценил, че същият се държи от жалбоподателя на отпаднало правно основание по смисъла на чл. 80а от ЗДС. Като такова основание е посочено, че договорът за наем е прекратен при наличието на предпоставките, предвидени в чл. 23, ал. 1, т. 1 и 8 от Наредба № Н-22/16. 07. 2010 г. за ползване под наем на имоти от жилищния фонд на Министерството на отбраната и за изплащане на компенсационни суми на военнослужещите и цивилните служители, които живеят в условията на свободно договаряне (издадена от министъра на отбраната, обн., ДВ, бр. 62 от 10. 08. 2010 г., в сила от 10. 08. 2010 г.), наричана по нататък "Наредбата". Съгласно този текст наемните отношения се прекратяват едностранно от страна на министъра на отбраната поради неплащане на наемната цена или на консумативните разноски за повече от един месец или поради системното им неплащане в срок, както и в случаите по т. 8, когато жилището не се ползва по предназначение.
Условията за настаняване в жилища, ателиета и гаражи от ведомствения жилищен фонд на Министерството на отбраната, предназначени за отдаване под наем, са изрично регламентирани в чл. 7 от Наредбата, а именно: т. 1 – да имат определена по реда на наредбата жилищна нужда в населеното място, където (служат) работят; т. 2 – да не притежават в същото населено място жилище или вила, годни за постоянно обитаване, през последните 5 години преди подаването на молбата за настаняване, с изключение на кандидатстващите за общежитие; т. 4 – в тримесечен срок от предоставянето на новото ведомствено жилище да освободят или предадат на съответната териториална дирекция на изпълнителната агенция заеманото до този момент ведомствено жилище или жилищно помещение в общежитие.
Съгласно чл. 28 от ППЗДС "Наемните правоотношения се прекратяват по реда на ЗЗД (ЗАКОН ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ) и при условията, предвидени в договора." В разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от приложения по делото договор за наем № ВИ-42-1103/01. 04. 2011 г. между министъра на отбраната и жалбоподателя Н. е предвидено, че същият се прекратява на основанията по чл. 23 от Наредба № 22/16. 07. 2010 г. на МО.
При анализа на цитираните разпоредби и при преценка на материалната законосъобразност на оспорения административен акт към момента на издаването му се налага изводът, че за да се приеме, че е отпаднало правното основание – договор за наем за държане на имота, следва наемното правоотношение да е прекратено в съответствие със закона – чл. 24 от ЗДС, чл. 28 от ППЗДС, чл. 238–239 от ЗЗД, и с договора между страните съгласно чл. 23–24 от Наредба № 22/16. 07. 2010 г. на МО.
В конкретния случай наемното правоотношение се прекратява с административен акт, който се издава в писмена форма и съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК трябва да съдържа фактически и правни основания като елементи от писмената му форма. В случая съдът счита, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалноправните разпоредби на АПК.
Административният орган, на първо място, се е мотивирал с разпоредбата на чл. 23, ал. 1 т. 1 от Наредба № 22, а именно, че договорът се прекратява поради неплащане на наемната цена или на консумативните разноски за повече от един месец или поради системното им неплащане в срок. За спорния по делото период от представените по делото доказателства – справки за направен паричен превод (стр. 32 от делото), е видно, че на 12. 03. 2014 г. жалбоподателят е заплатил наема за м. февруари, а с превод от 25. 03. 2014 г. е заплатен наемът за м. март 2014 година. От представените по административната преписка доказателства съдът установи, че по указание № РД–60–5 от 2010 г. на постоянния секретар на отбраната наемът се е заплащал от финансовите отдели на военните формирования в момента на изплащането на заплатите на кадровите военни. От разпоредбата на чл. 5 от представения по делото договор за наем е видно, че плащането на наемните вноски се извършва по банкова сметка на наемодателя от финансовия орган по месторабота на наемателя. Безспорно установено по делото е, че до м. януари 2014 г. сумите по договори за наем, сключени с Министерството на отбраната, са превеждани от финансовите отдели по места по сметка на Централното военно окръжие. За спорния по делото период м. февруари 2014 г. се установява, че въз основа на направено указание от административния орган за смяна на сметката финансовите отдели на военните формирования не са извършвали плащания по сключени договори за наем. От приложено по делото писмо № 21-32-65/10. 03. 2014 г. на Главна дирекция "Инфраструктура на отбраната", получено на 11. 03. 2014 г. във военното формирование на А. – № 54770, е видно, че наемът за м. февруари 2014 г. е преведен по сметка на дирекция "Финанси" на БНБ на 12. 03. 2014 година. Съдът счита за недоказано от административния орган посоченото основание за прекратяване на договора за наем, като причините за забавянето се дължат на действия, извършени от административния орган.
По отношение на следващото основание за прекратяване на договора за наем, посочено в заповедта, визиращо нормата на чл. 23, ал. 1, т. 8, при извършената от съда проверка се установи, че със заповед № ЗС–892/01. 04. 2011 г. в служебното жилище на МО в гр. Ш.,[жк], са настанени А., съпругата му В. Ц. А. и дъщеря му С. П. А., като в същата заповед изрично е подчертано, че настаняването е за срока на военната служба на жалбоподателя. Със заповед № ЛС-156/25. 11. 2013 г. жалбоподателят е преназначен във военно формирование № 54770, като срокът на военната му служба не е прекъснат и членовете на неговото семейство (съпруга и дъщеря), видно от представените по делото доказателства, продължават да живеят в посочения недвижим имот в гр. Ш.. В § 1 от допълнителните разпоредби на Наредба № 22/16. 07. 2010 г. на МО "семейство" са съпрузите и ненавършилите пълнолетие техни деца, ако не са встъпили в брак, както и деца, навършили пълнолетие с установена по съответния ред 71% инвалидност, имащи право на придружител. Съгласно цитираната Наредба в едномесечен срок от преместването на военнослужещия следва да му се предостави друго жилище от фонда на МО по местослуженето, в конкретния случай в [населено място], като едва тогава военнослужещият е длъжен да освободи жилището в [населено място]. Видно също така от приложените по делото доказателства е, че на А. не е предоставено друго жилище (не му е направено ново картотекиране), като неговата съпруга и дъщеря продължават да живеят в служебното жилище в [населено място].
Ето защо настоящият съдебен състав счита, че административният орган не е доказал законосъобразността на правните си действия, обективирани в акта. Жалбоподателят държи наетия имот на валидно правно основание, поради което не са налице условията за изземване на имота по реда на чл. 80а от ЗДС. В случаите, когато административният орган действа при условията на обвързана компетентност, посочените в нормативния текст условия са такива за материалната законосъобразност на административния акт. При тяхното наличие органът е задължен да издаде акта, като обезпечи законосъобразността му и намери точно приложимия спрямо релевантните факти законов текст, като спази материалноправните разпоредби и процесуалните правила по издаването на акта, и като не е изпълнил тези задължения, е налице незаконосъобразност на обжалвания административен акт, която води до отмяна на същия.
Въз основа на горното следва да се направи изводът, че заповед № ЗС–354/29. 10. 2014 г. на министъра на отбраната на Р. Б е незаконосъобразна поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. По тези съображения и с оглед чл. 146, т. 4 и 5 от АПК жалбата е основателна и следва да бъде уважена.
При този изход на спора ще следва да бъде уважено искането на жалбоподателя за присъждане на разноски в размер на 450 лв. съгласно представен по делото договор за правна защита и съдействие от 03. 11. 2014 година.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд – трето отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед № ЗС–354/29. 10. 2014 г. на министъра на отбраната на Р. Б.
ОСЪЖДА Министерството на отбраната да заплати на П. А. А. направените разноски по делото в размер на 450 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Особено мнение: