Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма], седалище и адрес на управление [населено място], [улица] срещу Решение №62 от 14. 05. 2015 г. на Административен съд, [населено място], постановено по административно дело №581/2014 г., в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу чл. 69а, ал. 1, 4 и 7 от Наредба за определянето и администрирането на местни данъци, такси и цени на услуги на територията на [община].

Касационният жалбоподател - [фирма], счита решението в обжалваната част за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно приел, че визираното в чл. 69а, ал. 1 от Наредба за определянето и администрирането на местни данъци, такси и цени на услуги на територията на [община] (Наредбата) не е условие за освобождаване от съответната такса в нарушение на закона. Прави подробен семантичен анализ на израза „при условие“ и обосновава извод за въвеждане не на ред, а на условие. Сочи, че съдържанието на чл. 69а, ал. 4 от Наредбата не само не е необходимо, но и противоречи на закона, тъй като правото да се извършват проверки произтича от закона, а не от изричното волеизявление на проверяваното лице. Съгласието или несъгласието няма да породи никакви правни последици, поради което е необосновано и незаконосъобразно. Счита, че чл. 69а, ал. 7 от Наредбата не е правопогасяващо обстоятелство за правото на лицето да се освободи от заплащане на такса за услуга, която не е ползвана.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени чл. 69а, ал. 1, 4 и 7 от Наредбата. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. Д. И., Адвокатска колегия, [населено място].

Ответникът по касационната жалба – Общинският съвет К., счита същата за неоснователна. Правилно съдът приел, че...