Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на А. А. А., гражданка на С., против решение № 93 от 07. 01. 2015 год.,постановено по адм. дело № 7585/2014 г. по описа на Административен съд - София град. Касаторката твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и в нарушение на съдопроизводствените правила– касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Моли съда да отмени съдебното решение и решението на заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците и да върне делото във вид на преписка на административния орган за ново произнасяне с цел да й бъде предоставен бежански статут и/или хуманитарен такъв.
Редовно призована за датата на съдебно заседание, А. А. А. не се явява, не се представлява и не депозира писмено становище по същество.
Ответникът, зам. председателят на Д., редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по съществото на спора чрез отговор на касационната жалба или писмени бележки.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение съдът в производство по чл. 87 от ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) е отхвърлил жалбата на А. А. А., гражданка на С., срещу решение № 3858 / 02. 06. 2014 год. на заместник-председателя на Д. при МС, с което на същата е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.
За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че административният акт на зам. председателя на Д. е законосъобразен, тъй като не страда от нито един от пороците по...