Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на кмета на община Р., чрез своя пълномощник срещу решение № 1790/16. 10. 2020 г. по адм. д. № 3776/2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – Е. К., чрез процесуалния си представител, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за недопустимост на касационната жалба или алтернативно - за нейната неоснователност.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт. Възраженията за необжалваемост на заповедите за премахване на преместваеми обекти по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗУТ, както и мотивите на съда за окончателност на решението поради разпоредбата на чл. 215, ал. 7, т. 4 ЗУТ не се споделят от настоящата инстанция. Оспорената заповед е издадена с правно основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, които заповеди подлежат на касационен контрол, независимо дали разпореденото за премахване с тях строителство в съдебното производство се установи, че представлява преместваем обект или не.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба на Е. К. срещу заповед № ДЗ-232/21. 11. 2019 г. на кмета на община Р., с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ й е наредено да бъде премахнат констатирания незаконен строеж.

С обжалваното решение съдът е отменил административния акт.

За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи:

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен...