Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Агенция „Митници“ срещу решение № 130 от 06. 07. 2020 г., постановено по адм. д. № 591/2019 г. по описа на Административен съд – Ловеч (АС - Ловеч).

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответникът – Д. Щ., чрез адв. Т., в писмено възражение срещу касационната жалба, оспорва същата. Моли обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, състав на трето отделение намира касационната жалба за допустима - подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна.

С решение № 130 от 06. 07. 2020 г., постановено по адм. д. № 591/2019 г. на АС – Ловеч, съдът е осъдил Агенция „Митници“ да заплати на Д. Щ. сумата от 652 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № 63 от 29. 03. 2018 г., издадено от началника на М. С; осъдил е Агенция „Митници“ да заплати на Д. Щ. разноски по делото в размер на 100 лева /депозит за вещо лице и държавна такса/; осъдил е Агенция „Митници“ да заплати на адвокат Г. Т. от САК адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева за осъществена по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА) адвокатска защита и съдействие.

За да постанови този резултат, съдът е приел за установено, че с НП № 63/29. 03. 2018 г., издадено от началника на М....