Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Б. Б. с адрес в гр. П., чрез процесуален представител адвокат Д. Б. против решение № 1687 от 5. 10. 2020г. на Административен съд Пловдив по адм. дело 0 772/2020г. С него се отхвърля жалба срещу решение № 2153-15-48 от 25. 02. 2020г. на директора на ТП на НОИ, с което е оставена без уважение жалба срещу разпореждане № [ЕГН] по протокол № Р01106/19. 12. 2019г. на ръководител на „ПО“, с което на основание чл. 75 КСО и чл. 30, ал. 3 НПОС е възобновена и намалена личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 2. 11. 2019г. като неоснователна.

Поддържат се доводи за неправилност на решението, поради необоснованост и нарушение на материалния закон отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му.

Ответникът, директорът на ТП на НОИ Пловдив чрез процесуален представител юрисконсулт взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:

Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираното решение на директора на ТП на НОИ Пловдив. Възраженията са за незаконосъобразност с искане за отмяната му. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. От фактическа страна е установено, че с ЕР на ТЕЛК от 6. 11. 2019г. при преосвидетелстване на жалбоподателя са определени 50% ТНР с дата на инвалидизиране 24. 10. 2013г. и срок на инвалидността 1. 11. 2022г. С разпореждане от 19. 12. 2019г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ Пловдив на основание чл. 75 КСО и чл. 30, ал....