Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:А. Д. ЧЛЕНОВЕ:Д. Ч. И. С. при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдиятаИ. С. по адм. дело № 7202/2021

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 182, ал. 6 от Закона за съдебната власт (ЗСВ).

Образувано е по жалба на К. Д. против решение по т. 17.2. от протокол № 24 от проведено на 22.06.2021 г. дистанционно заседание на Съдийска колегия (СК) на Висшия съдебен съвет (ВСС), с което на основание чл. 182, ал. 5 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) е отхвърлена жалбата й срещу недопускането й до участие в конкурса за първоначално назначаване на длъжност „съдия“ в административните съдилища, обявен с решение на СК на ВСС по протокол № 12/13.04.2021 г. По наведени доводи за неправилност на решението като постановено при неправилно приложение с приложимите материално правни разпоредби се иска отмяната му.

Ответникът – СК при ВСС не взема становище по жалбата.

Върховният административен съд (ВАС), състав на Шесто отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С решение по т. 26. 1 от Протокол № 12 от проведеното на 13.04.2021 г. дистанционно заседание на ВСС е обявен на основание чл. 180, ал. 1 и чл. 178, ал. 1 ЗСВ конкурс за първоначално назначаване и заемане на 31 длъжности „съдия“ в административните съдилища, като съобщение за това е направено в ДВ бр. 32/16.04.2021 г.

Със заявление рег. Индекс ВСС – 7443/29.04.2021 г. жалбодателката Димитрова е подала заявление за участие в конкурса, като е представила документите, посочени в т. 26.2 от същия протокол.

Не е спорно по делото, а и от представените доказателства се установява, че Димитрова има висше образование по специалността „право“, което е завършила на 16.11.2012 година, както и че е придобила юридическа правоспособност на 12.07.2013 година. Безспорно е установен и стажът й като юрисконсулт за времето от 15.07.2013 г. до датата на подаване на документите за участие в конкурса - 29.04.2021 г. в размер на 7 години, 9 месеца и 14 дни, както и фактът, че за времето от 22.04.2013-14.07.2013 г. същата е заемала длъжност „правен съветник“ в еднолично дружество с ограничена отговорност.

С оглед на така установените факти, при извършената проверка на документите по реда на чл. 182, ал. 1 ЗСВ Комисията по атестирането и конкурсите (КАК) към СК при ВСС със свое решение на проведеното на 14.06.2021 г. заседание по протокол № 20 утвърждава списъците с допуснати и недопуснати кандидати в конкурса, като приема, че Димитрова следва да бъде в списъка за недопуснати кандидати за участие в конкурса, тъй като по отношение на нея не са налице предпоставките по чл. 164, ал. 4 ЗСВ – няма 8 години юридически стаж, изискуем за заемане на длъжностите по обявения конкурс за „съдия“ в Административен съд, като излага мотиви за това.

Решението на КАК е обжалвано от Димитрова пред СК на ВСС, която с обжалваното пред настоящия състав решение я отхвърля.

Предвид така установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт по реда на чл. 168 АПК съдът намира следното.

Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149 АПК, срещу подлежащ на обжалване валиден административен акт, а разгледана по същество е неоснователна.

Оспореният акт е издадена от СК при ВСС, която е компетентният орган, съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 5 ЗСВ и е издаден в предвидената от закона форма – същият е мотивиран, съобразно изискванията на чл. 34, ал. 3 ЗСВ и съдържа изискуемите в чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, предвид липсата на изисквания извън посочените в чл. 34, ал. 3 ЗСВ за неговата форма и същият е обявен на интернет страницата на ВСС на 25.06.2021 г.

При постановяването на акта са спазени предвидените в чл. 182 административнопроизводствени правила.

Спорният по делото въпрос е дали решението е постановено при правилно приложение на материалния закон.

Настоящият състав намира, че решението е законосъобразно. Юридическата професия е от категорията на регулираните, като за заемането на длъжностите съдия, прокурор и следовател е необходимо лицето на първо място да е има висше образование по специалността Право, на второ да е преминало стажа, определен в този закон и да е придобило юридическа правоспособност, както и да отговаря на останалите изисквания, посочени в т. 3- 6 на цитирания текст.

За заемане на длъжността „съдия“ в административен съд кандидатът следва да има най-малко 8 години стаж, който по смисъла на чл. 164, ал. 8, предл. първо ЗСВ е този, който е придобит на длъжност или професия, за която се изисква висше юридическо образование. В тази насока следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл. 297, ал. 1 ЗСВ, предвиждаща, че завършилите висше образование по специалността Право придобиват юридическа правоспособност след 6-месечен стаж като стажант-юристи и полагане на изпит. Следователно законодателят предвижда освен придобиване на образователна степен и допълнително условие за придобиване на стаж като юрист, а именно наличие на придобита правоспособност.

В конкретния случай спорният въпрос дали стажът на жалбодателката на длъжността „правен съветник“, за която по представената длъжностна характеристика, връчена й на 19.04.2013 г. се изисква висше образование степен магистър по специалност право следва да се признае за стаж по смисъла на чл. 164 ЗСВ настоящият състав намира, че правилно е решен от СК на ВСС, като е прието, че този стаж не може да бъде приет като такъв, отговарящ на изискванията на цитираните законови разпоредби, тъй като трудовото правоотношение е упражнявано от жалбодателката преди същата да е придобила изискуемата се правоспособност.

При това правилно в мотивите към решението е прието, че единственото изключение от това изискване е предвидената в ал. 9 на чл. 164 ЗСВ възможност при провеждане на стажа, като стажант-юрист по смисъла на чл. 297 ЗСВ, лицето да е работило по трудово правоотношение с Министерството на правосъдието, която хипотеза в случая не е налице.

Наведените доводи, свързани с историческия преглед на приложимите норми свързани с юридическата правоспособност и съответно стаж са неотносими в конкретния случай, доколкото стажът, относно който е спорът не попада в цитираните норми, действали от 1994 до 2013 година.

Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваният административен акт е законосъобразен, при което жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

По изложените съображения и на основание чл. 182, ал. 7 от ЗСВ, Върховният административен съд, Шесто отделение

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. Д. срещу решението по т. 17.2. от протокол № 24 от проведено на 22.06.2021 г. дистанционно заседание на Съдийска колегия на Висшия съдебен съвет, с което на основание чл. 182, ал. 5 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) е отхвърлена жалбата й срещу недопускането й до участие в конкурса за първоначално назначаване на длъжност „съдия“ в административните съдилища, обявен с решение на СК на ВСС по протокол № 12/13.04.2021 г.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Анна Димитрова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Донка Чакърова

/п/ Илиана Славовска