Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Б., чрез пълномощник адвокат П. И., против решение № 2062/16. 11. 2020 г. постановено по адм. дело № 2442/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му против Заповед РД-20-676/27. 07. 2020 г. на кмета на район „Централен“ при О.П.П се твърдения за неправилно прилагане на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради които се иска отмяна на решението.

По делото е приета за разглеждане и частна жалба от Н. Б., срещу определение № 1686/13. 10. 2020 г. постановено по адм. дело № 2442/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е оставено без уважение искането му по реда на чл. 166 АПК за спиране на допуснатото предварително изпълнение по силата на закона на оспорената от него Заповед № РД-20-676/27. 07. 2020 г.

Ответникът – кмет на О. П, район "Централен", не изразява становище и не се представлява.

Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се, че процесният недвижим общински имот се държи от касационния жалбоподател без правно основание, тъй като същият не притежава право на собственост или друго вещно право.

1. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира касационната жалба за допустима като подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна.

Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Н. Б., с доводи за незаконосъобразност на Заповед РД-20-676/27. 07. 2020 г. на кмета на...