Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на председателя на Комисията по чл. 23 от ЗНЧ (ЗАКОН ЗА НАРОДНИТЕ ЧИТАЛИЩА) при община К. срещу решение № 1557 от 17. 07. 2019г., постановено по адм. д. №750/2019г. по описа на Административен съд - Пловдив. Релевира оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна.

Ответникът по касационната жалба – Народно читалище 20 април 1876 г., счита решението за правилно и обосновано. Твърди, че касационната жалба е недопустима и неоснователна. Претендира разноски.

О. Н читалище Св. Св. Кирил и Методий 1914 г., Народно читалище Светлина 2013 г., Народно читалище Просвета 1927 г., Народно читалище Развитие 2016 г., Народно читалище В. Л 1900 г., Народно читалище Н. Й. В 1906 г., Народно читалище Х. Б 1936, Народно читалище Самообразование 1923 г., Народно читалище Х. Б 1989 г., Народно читалище Светлина 1931 г., Народно читалище В. Л 1928 г., Народно читалище В. Л 1861 г., Народно читалище Б. К 1908 г., Народно читалище Х. Б 1869 г., Народно читалище Пробуда 1899 г., Народно читалище Пробуда 1933 г., Народно читалище Наука 1907 г., Народно читалище Звездица 1898 г., Народно читалище В. Л 1927 г., Народно читалище Х. Б 1928 г., Народно читалище Сеяч 1938 г., Народно читалище Просвета 1963 г., Народно читалище Пробуда 1927 г., не изразяват становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за допустимост на обжалваното съдебно решение и за неговата правилност. Моли решението на АС – Пловдив да се остави в сила.

Касационниата жалба е подадени в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна в проведеното пред Административен съд – Пловдив съдебно производство, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна.

Производството пред АС – Пловдив е било образувано по жалба на Народно читалище 20 април 1876 г. против решение на Комисията на община К. за разпределение на държавна и общинска субсидия за 2019 г. на народните читалища от община К.. Решението е било прието от Комисията по чл. 23 от ЗНЧ, назначена със Заповед № РД-138/30. 01. 2019 г. на кмета на О. К, натоварена да извършва разпределение на годишната субсидия за народните читалище на територията на община К., обективирано в Протокол от 30. 01. 2019 г. С решението си АС – Пловдив се е произнесъл по същество по жалбата на Народно читалище 20 април 1876 г. срещу решението за разпределение на държавна и общинска субсидия за 2019 г. на народните читалища от община К., прието от Комисията по чл. 23 от ЗНЧ, като го е отменил.

Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е било решението по т. 2 от Протокол от 30. 01. 2019 г. на Комисията по чл. 23, ал. 1 от ЗНЧ (ЗАКОН ЗА НАРОДНИТЕ ЧИТАЛИЩА) (ЗНЧ), назначена със заповед № РД-138-236/30. 01. 2019 г. на кмета на община К., с което е извършено разпределение на държавната субсидия за 2019 г. между читалищата на територията на община К.. Първоинстанционният съд като е съобразил практиката на Върховния административен съд и е приел за допустима жалбата на Народно читалище 20 април 1876, основано 1854 г. – гр. К. срещу решението по т. 2 от Протокол от 30. 01. 2019 г. на Комисията по чл. 23, ал. 1 ЗНЧ я е разгледал по същество на спора. Съдът е установил, че при разпределянето на предвидените по държавния и общинския бюджет средства за читалища по реда на чл. 23 ЗНЧ назначената Комисия е следвало да приеме правила за работа, с които за регламентира процедурата и критериите за разпределение на бюджетните средства, след като нормативи и механизъм за разпределението им не е бил разработен, съгласно чл. 22, ал. 1 ЗНЧ. Приел е, че в тежест на Комисията е било задължението да формира такива критерии, които да изпълняват ролята на точен регулатор на изнесените сведения за дейността на читалищата чрез тяхното сравняване и съпоставяне.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Съгласно чл. 22, ал. 1 ЗНЧ предложенията за годишната субсидия за читалищата по общини, нормативите и механизмът за нейното разпределяне се разработват от Министерството на културата съгласувано с областните администрации и общините. Административният съд е обсъдил събраните доказателства в административната преписка и обосновано и правилно е приел, че по делегация от закона са изготвенти Указания за дейността на комисиите, извършващи разпределение на годишната държавна субсидия за читалищата по чл. 23 ЗНЧ, с които се уреждат условията и редът за разпределение на годишната държавна субсидия за народните читалища по общини. Правилно е посочено, Комисията по чл. 23 ЗНЧ се състои от по един представител на общината и по един представител на всяко читалище. ”Комисията работи по одобрени вътрешни правила за своята работа, съобразени с настоящите указания, относно организацията и методиката за прилагане на Критериите за разпределение на субсидията за народните читалища на територията на общината. На първото заседание на комисията всеки един от присъстващите председатели /представители/ на читалищата от общината следва да представи информация по изброени показатели : отговаря ли читалището на изискванията на чл. 9 ал. 8 и чл. 10 ЗНЧ; отговаря ли читалищната библиотека /ако я има/ на изискванията на чл. 8 от ЗОБ (ЗАКОН ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ БИБЛИОТЕКИ); информация във вр. с изпълнение на изискванията заложени в чл. 26 ал. 1 и ал. 2, чл. 26а ал. 1 и ал. 4 от ЗНЧ. Кметът на общината предоставя на комисията анализ на изпълнението на годишната програма за развитие на читалищната дейност в общината, за планираните в общинския бюджет средства, предвидени за читалищна дейност. Комисията съставя протокол от своята работа, подписан от всички нейни членове. Протоколът се предоставя за одобрение пред кмета на общината. Кметът на общината сключва договор с всяко едно читалище, в който се посочва размерът на субсидията, която му се отпуска от държавния и общински бюджет за съответната финансова година. Критериите за разпределението на годишната държавна и общинска субсидия за читалищна дейност / са част от указанията – в сила от одобряването им на 22. 01. 2015г. – А/ Актуално състояние на читалището като сдружение и културен център с материално-технически възможности за предоставяне на услуги /брой регистрирани членове, събран членски внос; брой посетители на предоставени от читалището услуги; проведени събрания – общи и на настоятелството; извършена пререгистрация на читалището в определения в ЗНЧ срок; субсидирана численост на читалището в предходната година; общ бюджет на читалището за предходната година; материално-техническа база на читалището; управленска инициатива при стопанисване на читалищната собственост и др.; наложени санкции на читалището по чл. 31, 32 и 33 от ЗНЧ/; Б / Дейност на читалището в предходна година / осъществена библиотечно-информационно дейност – чл. 37 от ЗОБ (ЗАКОН ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ БИБЛИОТЕКИ); нематериално културно наследство – съхранение и предаване на традиционна култура, участие в националната система „Живи човешки съкровища-България”; езикови школи, клубове, кръжоци и др.; поддържане и доказани изяви на художествените състави; организиране и участие в празници, фестивали, събори, изложби, творчески вечери, граждански инициативи и др.; нови дейности, заложени в програмата на читалището – работа по проекти, осъществено сътрудничество с други културни институции; доброволческа дейност на читалището, работа с различни възрастови групи и др./; В / Представяне и защита на предложената от всяко читалище програма, в изпълнение по чл. 26а ал. 1 ЗНЧ, съобразно посочените в т.Б критерии, вкл. разкриване и на нови дейности; Г / Допълнителни : комисията приема посоченото поименно повишение на субсидираната численост на конкретни читалища, чиито молби са одобрени от министъра на културата; при разпределението се запазват субсидираните бройки, получени от национални програми; средствата се предоставят на читалищата за самостоятелно управление, съгл. чл. 23 ал. 1 ЗНЧ.

Съдът обосновано и правилно е приел, че Комисията е приела разпределението на бюджетната субсидия по отделни читалища, без ясен и точен механизъм за оценяване на читалищата, че е неясно как са били определени субсидиите за всяко едно читалище и конкретно защо за жалбоподателя не са разпределени субсидии в претендирания размер за 3, 5 субсидирани бройки, респ. е отнета 1, 5 от субсидията, въпреки че читалището е извършвало дейност, което е установено и от одитния доклад. Правилно е посочено, че с обжалвания акт е разрешен финансов въпрос при липса на ясни фактически и правни критерии за взетото решение, поради което правният извод, че административния акт е немотивиран, се явява обоснован е правилен. Обоснован е изводът, че решението в оспорената му част не може да бъде проверено за законосъобразност - за съответствие с правила за работа на комисията и критерии за разпределение на субсидиите тъй като размерът на субсидията за читалище може да е по-голям, по-малък или еднакъв с този от предходната година, като това зависи от резултатите, които читалището би получило съобразно възприетите от Комисията критерии, а такива не са били приети, но не и от предходния размер. С оглед на изложеното, решение № 1557 от 17. 07. 2019г., постановено по адм. д. №750/2019г. по описа на Административен съд - Пловдив следва да се остави в сила като обосновано и правилно и на осн. чл. 221 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1557 от 17. 07. 2019г., постановено по адм. д. №750/2019г. по описа на Административен съд - Пловдив. Решението не подлежи на обжалване.