Производството е по реда на чл. 303

ал. 1 т. 5 ГПК.

Образувано е по молбата на Е.

Инж. В-Б. В за отмяна на основание чл. 303 ал. 1 т. 5 ГПК на влязлото

в сила решение от 17. 06. 2008 год. по гр. д. № 1422/2007 год. на Софийски градски

съд по което Е. Инж. В-Б. В е имал качеството на ответник по иск с

правно основание чл. 88 ал. 1 ЗЗД, предявен от О. к. съюз - Кърджали.

Решението, чиято отмяна се иска е

влязло в сила, като необжалвано на 21. 07. 2008 год.

Молбата за отмяна е депозирана на 17. 09. 2008 год. т. е в рамките на 3-месечния

срок по чл. 305 ГПК.

В молбата на Е. Инж. В-Б. В

се съдържат доводи за това, че призоваването му пред съда е било нередовно. По

отношение на призовката за първото с. з., върната в цялост от различен от

регистрирания адрес на управление (който не е бил променян) неправилно е бил

приложен чл. 51 ал. 4 ГПК отм., а за следващите –

чл. 41 ал. 6 ГПК. Позовава се на това, че действително живее в Б., но адресът на

ул.С г № 85 е ползван и продължава да се ползва като офис в който

през работно време има служител и на същият адрес е бил редовно призоваван,

както и че е намирал оставените от призовкаря

известия.

Ответникът по молбата за

отмяна О. к. съюз – Кърджали, чрез представено по делото писмено

възражение на пълномощника си и в с. з. изразява становище, че тя е

неоснователна и правото на участие в процеса на Е. Инж. В-Б. В не е

било нарушено. Поискал е присъждане на разноски.

Като

взе предвид становищата на страните и извърши проверка по делото на Софийски

градски съд, Върховният касационен съд – Търговска колегия приема следното:

Молбата

за отмяна е неоснователна.

Предмет

на гр. д. № 1412/2007 год. на Софийски градски съд е бил спор между О. к.

съюз-Кърджали като ищец и Е. Инж. В-Б. В като ответник.

В исковата молба, като адрес на управление

на Е. Инж. В-Б. В е бил посочен гр. С., ул.Ср № 85. Призовката за първото с. з. на 02. 11. 2007

год. е била изпратена на адреса по регистрация, но е върната в цялост с

отбелязване от призовкаря А., че В. живее в Б.

Оставила му е известие, съдържащо номера на личния и мобилен телефон.

Владимиров се обадил да каже, че отива в провинцията и след това ще се обади,

но не е сторил това. Съдът не е дал ход на делото, а е изискал удостоверението

за актуално състояние. Било е представено такова, сочещо същия адрес на

управление към 05. 11. 2007 год. Изпратените на адреса 2 призовки (и по пощата)

отново са върнати в цялост, като отбелязването върху едната е, че по сведение

на съседка от № 83 на същата улица В. живее в Б., а върху другата призовкар А. отново е посочила, че е оставил известие с

личния си мобилен телефон. Това е сторено в присъствието на свидетел Е.

Обаждане до призовкаря и съответно – получаване на

призовката от страна на В. не е последвало. Съдът е дал ход на

делото в отсъствие на ответника, прилагайки чл. 51 ал. 4 ГПК, а за следващите

съдебни заседания е бил приложен чл. 41 ал. 6 ГПК по отношение на него. Изпратено

е било съобщение за решението на същия адрес. То отново е върнато в цялост с

отбелязване, че лицето не е намерено на адреса, като по сведение на съседката

от № 33, В. продължавал да живее в Б.

Становището

на настоящата съдебна инстанция се основава на следното:

Не е

налице основанието по чл. 303 ал. 1 т. 5 ГПК за отмяна на решението. При разглеждане на делото, Софийски

градски съд не е допуснал такова

нарушение по

призоваването на Е. Инж. В-Б. Вв за гр. д. № 1412/2007 год., което да би довело до накърняване

на правото на участие в процеса. Към този период (а и към момента на депозиране на молбата по

чл. 303 ГПК),

вписаният в търговския регистър адрес на управление е бил именно посоченият по

ИМ. Призовката е

била изпратена на този адрес, като тя не е връчена, поради причината че не е

имало обозначен офис (канцелария) и съществуването на такава не е

доказано, въпреки твърдението на В. Ответникът-молител е търговец. Има валидно

регистриран адрес на управление, поради което опитът да бъдат връчвани книжа на

този адрес изчерпва задълженията на връчителя, а и на съда за издирване на друг

адрес. Независимо от това, призовкарят (макар и при

действието на ГПК отм. год.) е предприел допълнителни действия за уведомяването

на търговеца, че е страна по висящ съдебен спор. Действията са сходни с тези,

предвидени в чл. 50 ГПК отм. год., които към този момент не са били задължителни

за връчителя. Че уведомлението е достигнало до В. не само не се оспорва от

него, а има позоваване на този факт и в самата молба за отмяна. Въпреки това,

той не е предприел действия по получаване на книжата по делото и евентуално –

организиране на защитата си.

С оглед изхода

на спора, молителят ще следва да заплати на ответника по молбата О. к. с.

– Кърджали гр. К. направените по делото разноски за настоящата инстанция

възлизащи на 1200 лв., съобразно представения договор за правна защита и

съдействие и платежно нареждане за превеждане на сумата.

Предвид на

горното и като счете молбата за отмяна за неоснователна,

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на І т. о.

РЕШИ:

ОСТАВЯ без уважение молбата на Е. Инж. В-Б. В

за отмяна на основание чл. 303 ал. 1 т. 5 ГПК на влязлото в сила решение от

17. 06. 2008 год. по гр. д. № 1422/2007 год. на Софийски градски съд.

ОСЪЖДА Е. Инж. В-Б. В да заплати на О. к. с. –

Кърджали гр. К. сумата 1200 лв. (хиляда и двеста лева), представляваща

направени по делото разноски пред настоящата инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.