Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на първи ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Й. Д. ЧЛЕНОВЕ:ЕМИЛ ДИМ. С. при секретар Г. Л. и с участието на прокурора Даниела Божковаизслуша докладваното от председателяЙ. Д. по адм. дело № 7212/2021 Производството е по чл. 208 от АПК.

Образувано е по касационната жалба на А1 България ЕАД против решение № 2675/ 20.04.2021 г. по адм. д.№ 358/2021 г. по описа на Административен съд София - град. Иска отмяна на решението като неправилно и развива доводи за съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради необсъждане на всички наведени доводи, без да посочи кои са те, материална незаконосъобразност поради постановяване на решението на КЗЛД извън сроковете на чл. 57 от АПК, неспазване на чл. 35 от АПК поради неизясняване на обстоятелството кой е поставил подпис под договора. Твърди, че решението е и необосновано, тъй като в административната преписка има достатъчно данни за договорни правоотношения с лицето С. М. и добросъвестно обработване на личните му данни. Първоинстанционният съд не е обсъдил всички елементи на чл. 83, пар. 2 от Регламента, които да доведат до намаляване на размера на наказанието, не е отчетено липсата на вреди, наличието на множество обстоятелства, които смекчават вината на жалбоподателя. А1 България ЕАД сключва договори или в магазин на дружеството, където задължително се проверява самоличността на абоната или чрез услугата верификация от служителите на Спиди АД, които също сверяват личните данни на получателя. Затова така дадените указания от КЗЛД лишават решението от смисъл, защото жалбоподателят от много време назад извършва така даденото указание. Иска отмяна на решението.

Ответната страна Комисията за защита на личните данни не изразява становище.

Ответникът С. М. оспорва касационната жалба, тъй като е установено, че А1 България ЕАД не разполага с договор. Иска присъждане на разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от лице, за което първоинстанционното съдебно решение е неблагоприятно, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С решение № 2675/20.04.2021 г. по адм. д.№ 358/2021 г. по описа на Административен съд София - град е отхвърлена като неоснователна жалбата на А1 България ЕАД против решение № ППН-01-1010/2019/17.11.2020 г. на Комисията за защита на личните данни, с което на основание чл. 38, ал. 3 от ЗЗЛД спрямо мобилния оператор е разпоредено за нарушение на чл. 6, пар. 1 от Регламент 2016/679 на основания чл. 58, пар. 2, б. г от Регламента да съобрази операциите по обработване на лични данни с разпоредбите на Регламента като за целта при сключване и изменение на съществуващ договор с клиент, който не присъства лично на място в офис при сключване и изменение на договора, и на същия не е извършена проверка на неговата самоличност, да не активира съответната услуга, предмет на договора, преди окончателното подписване на договора или изменението на договора, или да се въведат алтернативи на тези мерки, съобразно вътрешния организационен ред на предприятието, водещи до този резултат - сигурна идентификация на физическото лице, клиент на мобилния оператор, чиито лични данни се обработват с цел предоставяне на услугата по договора.

Решението на първоинстанционния съд е правилно. Постановено е при спазване на процесуалните правила и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон.

При постановяване на първоинстанционното съдебно решение съдът е обсъдил всички установени и релевантни за спора обстоятелства. Правилна е преценката на съда, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган КЗЛД, в предписаната от закона форма и при законосъобразно проведена административна процедура, като съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Решението на КЗЛД е постановено, след като на страните е дадена възможност да изразят становище и представят писмени доказателства, предвид чл. 36 от АПК. Административният акт е издаден след разглеждане на жалбата по същество в открито заседание, съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗЗЛД и е приет единодушно от присъстващите членове на органа, формиращи кворум. Доводът за неспазен срок за приключване на административното производство по чл. 57 от АПК е неоснователен, тъй като с изтичането му правомощието на КЗЛД не се погасява и следователно неспазването му не води до извод за незаконосъобразност на издадения административен акт.

Обоснован и в съответствие с доказателствата по делото е изводът на съда, че е доказано по безспорен начин наличието на неправомерно обработване на лични данни на жалбоподателя, доколкото не са налице допустимите условия в разпоредбата на чл. 6 от Регламент (ЕС) 2016/679. Касаторът „А1 България“ не е разполагал с надлежно подписано съгласие за обработване на данните на Манасиев, не се установява по делото наличието на подписван договор за предоставяне на услуги, нито доказателства, обосноваващи някое от посочените в Регламента основания за законосъобразно обработване на личните данни на лицето.

Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдът е нарушил материалния закон, като е приел, че Регламентът е приложим за настоящия случай. Регламентът действа в Р. Б. считано от 25.05.2018 г., като в него липсва разпоредба за обратно действие на материалноправните му норми. З. Р. е приложим спрямо онези юридически факти, които са настъпили след влизането му в сила. Същият обаче е приложим и в случаите, когато тези факти продължават своето проявление в действителността и след влизането му в сила. В настоящия случай е установено, че нарушението е започнало на 23.10.2017 г., като са издавани фактури до 15.04.2018 г., за който период от време защитата на правата на физическите лица при обработване на личните им данни е регламентирано от ЗЗЛД. Извършени са обаче операции по съхранение и употреба на лични данни с предаването на личните данни на С. М. на 19.01.2019 г. и на 17.04.2019 г. на Ф. П. К. с цел събиране на парични задължения, т. е. след влизането в сила на Регламента. Доколкото неправомерното обработване на личните данни е прекратено след 17.04.2019 г., осъществявано е чрез съхранение и употреба на лични данни без съгласието и знанието на лицето и без наличие на условия, които правят обработването допустимо, правилно и административният орган и първоинстанционният съд са приели, че нормите на Регламента са приложими. Съобразно приложимото към случая право в мотивите на решението на КЗЛД са изложени подробни съображения за приложената като най-ефективна, целесъобразна и съобразена с принципа на пропорционалност принудителна мярка, израз на предоставеното на КЗЛД корективно правомощие, спрямо допуснатото нарушение на правата на едно физическо лице при обработване на личните му данни – три имена, ЕГН, адрес. Обработването е продължило около 1 г. и 8 м., не са претърпени вреди, а администраторът на лични данни е предприел действия за прекратяване на обработването на данните след подадена молба. При избора на мярката по чл. 58, § 2, б. „г“ от Регламент № 2016/679 тези факти са взети предвид. Съдът е споделил правните изводи на КЗЛД и изложените съображения като логични и в съответствие с тежестта и продължителността на извършеното нарушение на лични данни по чл. 6, пар.1 от Регламент 2016/679, на което съответстват чл. 4, ал.1, т. 2 и т. 3 от ЗЗЛД, действали за периода до 25.05.2018 г.

Следва да се има предвид, че принудителната административна мярка не е наказание, както твърди касационния жалбоподател, поради което вината е неотносима за прилагането й. Важното за случая е липсата на договор с мобилния оператор, чието е задължението да представи доказателства за сключен такъв със С. М..

Решението на съда, с което е отхвърлена жалбата на „А1 България“ ЕАД срещу Решение № ППН-01-1010/2019 от 17.11.2020 г. на КЗЛД, с което са дадени разпореждания на основание чл. 58, пар. 2, б. г от Регламент 2016/679, е правилно и същото следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора следва да се присъдят направените от ответника С. М. разноски за настоящата съдебна инстанция в размер на 500 лева, платени по банков път на 9.06.2021 г.

На основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2675/ 20.04.2021 г. по адм. д.№ 358/2021 г. по описа на Административен съд София - град.

ОСЪЖДА А1 България ЕАД, ЕИК[ЕИК], гр.София, ул.Кукуш №1, да заплати С. М., гр .София, [адрес], направените пред настоящата съдебна инстанция разноски в размер на 500 /петстотин лева/ лв., представляващи адвокатски хонорар. Решението е окончателно .

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Йовка Дражева

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Е. Д. п/ Камелия Стоянова