ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 28

Гр. София, 07.01.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на девети декември две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

изслуша докладваното от съдия Зорница Хайдукова т. д. № 1817 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца, Медицински университет – Пловдив, срещу решение № 142 от 11.03.2025 г. по т. д. 691/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 719 от 20.05.2024 г. по т. д. № 75/2022 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от Медицински университет – Пловдив срещу „Дентаком“ ООД иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 112 526, 93 лв. – претендирана неустойка по договор № ОП – 17 – 2019 от 09.01.2019 г. за забавени доставки по фактура № 40445/13.02.2019 г., фактура № 41738/19.06.2020 г., фактура № 45241/18.06.2020 г. и фактура № 45456/03.07.2020 г., и са присъдени разноски по делото.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно предвид постановяването му в нарушение на процесуалния и материалния закон и с оглед неговата необоснованост. Излага, че въззивният съд не е изпълнил задълженията си да обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и да изложи самостоятелни мотиви по наведените от страните доводи и възражения. Счита, че необосновано не е придадено изискуемото правно значение на събраните по делото доказателства от разпита на св. А. и на предписанията по събрания доклад на държавния орган Агенция за държавна финансова инспекция. Оспорва като противни на закона и необосновани изводите на въззивния съд, че договорната клауза за неустойка, на която е основана исковата претенция, е противна на морала. Изтъква, че ответникът е търговец, не...