Производството е по реда на чл. 420 ал. 1 НПК.

Образувано е по искане на Главния прокурор на Р. Б за възобновяване на производството по н о х д № 175/2008 година по описа на Районен съд – Разлог, отмяна на постановеното по него определение, в частта му за одобрено на споразумение между прокурора и защитника на подсъдимия А. И. Г. от 9. 06. 2008 година и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

В искането са посочени като касационни основания тези по чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 НПК, за допуснато нарушения на материалния закон и съществено процесуално нарушение. Твърди се, че съдът одобрил споразумението по отношение на този подсъдим, го е признал за виновен по обвинението в престъпление по чл. 195 ал. 1, т. 3, пр. 1, т. 5 и т. 7 във вр. с чл. 194 и чл. 28 НК, но не му е наложил наказание, въпреки че в приложеното по делото споразумение е записано, че за извършеното престъпление следва да му се наложи наказание, на основание чл. 55 ал. 1, т. 1 НК – три месеца лишаване от свобода при общ първоначален режим за изтърпяване.

Прокурорът поддържа искането за възобновяване на наказателното производствмо, тъй като районният съд е одобрил споразумението в атакуваната част, в нарушение на закона.

Осъденият, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Служебният защитник, адвокат П от САК, назначен на осъдения от ВКС, поддържа предложението на Главния прокурор, по изложените в него съображения.

Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Искането е основателно.

С протоколно определение от 9. 06. 2008 година, влязло в сила на същата дата, постановено по н о х д № 175/2008 година, състав при Районния съд – град Р. е одобрил споразумение постигнато между районния прокурор и защитниците на подсъдимите по делото, включително и с този на подсъдимия А. Последният се е признал за виновен в извършване на посоченото в споразумението престъпление по чл. 195 ал. 1, т. 3, пр. 1, т. 5 и т. 7 във вр. с чл. 194 ал. 1 и чл. 28 НК. Съдът го признал за виновен, но в нарушение на чл. 301 ал. 1, т. 3 НПК пропуснал да отговори на въпроса подлежи ли подсъдимия на наказание и какво наказание да му определи. Това нарушение е съществено, по смисъла на чл. 348 ал. 3, т. 1 НПК - тъй като се явява съществена празнина в съдебния акт, който има силата на присъда. Поради това е ограничено правото на прокурора да постига ефекта на привличането към наказателна отговорност на дееца – да бъде санкциониран, с оглед постигане целите на наказанието по чл. 36 НК.

Отстраняването на посоченото съществено процесуално нарушение може да бъде отстранено единствено чрез възобновяване на наказателното производство и отмяна на цитираното протоколно определение, само в частта, в която е допуснато нарушението – диспозитива, с който осъденият Г. е признат за виновен, но не му е наложено наказание. Делото следва да се върне на същия съд, който в друг състав да се произнесе по въпросите за отговорността на подсъдимия А, включително и за това, подлежи ли на наказание и какво наказание да му се определи.

Водим от горното и на основание чл. 425 ал. 1, т. 1, вр. чл. 348 ал. 3, т. 1 и ал. 1, т. 2 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

РЕШИ:

ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по н о х д № 175/2008 година по описа на Районен съд – Разлог, ОТМЕНЯВА протоколно определение от 9. 06. 2008 година, в частта, с която е одобрено споразумението, постигнато между защитника на А. И. Г. и прокурора по делото и ВРЪЩА същото на Районен съд – Разлог, за ново разглеждане, само в отменената част, от друг състав, при което да се изпълнят посочените указания.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: