Решение №2310/11.03.2022 по адм. д. №7220/2021 на ВАС, I о., докладвано от председателя Милена Златкова

РЕШЕНИЕ № 2310 София, 11.03.2022 В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на втори март в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:М. З. ЧЛЕНОВЕ:БЛАГОВЕСТА Л. Я. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора Христо Ангеловизслуша докладваното от председателяМ. З. по адм. дело № 7220/2021

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.

Образувано е по касационната жалба на началника на отдел Оперативни дейности – Бургас в Главна дирекция „Фискален контрол” при ЦУ на НАП срещу решение № 128/28.05.2021 г. по адм. д. № 192/2021 г. на Административен съд – Сливен, с което е отменена издадената от него заповед № ФК – 105 - 0053330/24.03.2021 г. за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/.

Касаторът твърди, че обжалваният съдебен акт е неправилен като постановен в противоречие с материалния закон и е необоснован по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира неговата отмяна и постановяване на решение по съществото на спора, с което да се потвърди оспорената заповед и да му се присъдят сторените разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационна жалба – „КМ 243” ЕООД, ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. Н. З. [адрес] – не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Сливен е била заповед № ФК – 105 - 0053330/24.03.2021 г., издадена от началника на отдел Оперативни дейности – Бургас в Главна дирекция „Фискален контрол” при ЦУ на НАП, с която е наложена на „КМ 243” ЕООД ПАМ запечатване на търговски обект - бирария, находящ се в гр. Н. З. на ул. П. Е. № 1А, стопанисван от дружеството, за срок от 14 дни и забрана достъпа до него на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ДДС. ПАМ е наложена във връзка с нарушение на чл. 25, ал. 1 вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин вр. чл. 118, ал. 1 ЗДДС, изразяващо се в това, че търговецът не е издал фискална касова бележка от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство за извършена продажба на кафе, капучино и два сока на стойност 7.90 лв. Обстоятелството е удостоверено с протокол за извършена проверка серия АА № 0053330 от 19.03.2021 г. и приложените към него КЛЕН и дневен финансов отчет от същата дата.

Първоинстанционният съд е обосновал извод за допустимост и основателност на оспорването. Приел е, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма, но в противоречие материалния закон, както и с целта на закона.

Изложил е мотиви за това, че неиздаването на фискална касова бележка от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство за извършената продажба е безспорно установено чрез протокола за проверка, който е подписан както от управителя на дружеството, така и от лицето, получило плащането, без възражения. Направил е извод за това, че са доказани от административния орган предпоставките по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” за налагането на ПАМ.

За да отмени заповедта за налагане на ПАМ, административният съд е обосновал незаконосъобразност на същата, поради липсата на конкретни мотиви за срока на мярката от 14 дни. Според него мотивите са общи и абстрактни и от тях не става ясно как органът оценява тежестта на нарушението, за да обоснове съответствието му на определения срок. Единствените конкретни обстоятелства, посочено в мотивите на заповедта относно продължителността на мярката, са тези, че среднодневният оборот на търговския обект в размер на 50 лв. е твърде занижен, както и наличието на публични задължения на дружеството в размер на 623.91 лв. Според съда административният орган не е доказал твърдението си, че среднодневният оборот е занижен, а наличието на публични задължения е неотносимо обстоятелство.

Настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно по изложените в него подробни мотиви, които по аргумент на чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК не следва да бъдат преповтаряни.

Правилни са изводите на първостепенния съд, че срокът на ПАМ не е мотивиран с конкретни факти и обстоятелства, безспорно доказани от издателя на акта. Според чл. 169 АПК, озаглавен „Съдебен контрол и оперативна самостоятелност” при оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове. При определяне продължителността на срока на наложената ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” ЗДДС „запечатване на обект” административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, тъй като законодателят му предоставя възможност да избере между няколко възможни решения, всяко от които е в различна степен целесъобразно. В случая той определя срока на продължителност на ПАМ в рамките на максимално допустимия от закона, който е 30 дни.

Според ТР № 4 от 22.04.2004 г. по т. д. № 4/2002 г. на Общо събрание на съдиите от Върховния административен съд, въпреки предоставеното от закона право на действие при оперативна самостоятелност, неизлагането на мотиви по въпроса защо е избрано едно от няколкото възможни законосъобразни решения, съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е основание за отмяната на акта. Актът се проверява по съдебен ред за неговата законосъобразност, а тя освен преценката дали органът не е нарушил съответните законови рамки, включва и отговор на въпроса дали той не е упражнил превратно така предоставеното му право на оперативна самостоятелност и съответства ли взетото решение на целта на закона.

Единственственото конкретно и относимо обстоятелство, посочено в мотивите на заповедта във връзка с определяне продължителността на срока, е това за среднодневния оборот и наличието на публични задължения. Правилно е приел съдът, че при работно време от 11 ч. до 14 ч. на търговския обект необосновано е твърдението на издателя на акта, че среднодневният му оборот е занижен, т. е. въведената в него организация на работа е насочена към неотчитане на продажбите и поради това следва да се промени. То не е подкрепено с каквито и да било доказателства или сравнение с реализиран и отчетен такъв от други търговски обекти, предоставящи на клиентите си същите или сходни стоки.

При проверката е констатирано, че в рамките на работния ден в търговския обект чрез фискалното устройство е отчетен оборот в размер на 94 лв., колкото са и наличните в касата. Стойността на покупката, за която не е издаден фискален бон, не е обсъдена в мотивите на заповедта във връзка с определянето на срока на ПАМ.

С оглед изложеното правилен е изводът на съда, че срокът е необоснован и данните по делото не сочат на създадена в обекта организация за неотчитане на приходите от продажби, за промяната на която е необходимо време именно от 14 дни, противно на приетото от административния орган.

По така изложените съображения настоящият тричленен състав на Върховния административен съд намира, че като е отменил оспорения административен акт Административен съд - Сливен е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 128/28.05.2021 г. по адм. д. № 192/2021 г. на Административен съд – Сливен.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Милена Златкова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Б. Л. п/ Полина Якимова

Дело
  • Милена Златкова - председател и докладчик
  • Полина Якимова - член
  • Благовеста Липчева - член
Дело: 7220/2021
Вид дело: Касационно административно дело
Отделение: Първо отделение
Страни:
Достъпно за абонати.

Цитирани ЮЛ:
Достъпно за абонати.
Ключови думи
Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...