Р Е Ш Е Н И Е№ 158

гр. София, 13. 04. 2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети март през две хиляди и единадесетата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ

МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

при секретаря Ц. Н, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр. д. № 1617 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационната жалба на М. на вътрешните работи, чрез юрисконсулт М. М., против въззивното решение без номер от 16 февруари 2009 г., постановено по гр. д. № 766 по описа на Софийския градски съд за 2008 г., с което е оставено в сила решение без номер от 12 септември 2007 г., постановено по гр. д. № 23377 по описа на районния съд в[населено място] за 2006 г.

Касационният контрол е допуснат с определение № 862 от 30 юли 2010 г. поради наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос за базата за изчисляване на обезщетение при предходни освобождавания от работа при приспадане на вече получено обезщетение по чл. 261 ал. 2 ЗМВР отм. – като номинална стойност на последното получено брутно възнаграждение или като брой възнаграждения според прослужените години.

По поставения въпрос касаторът сочи, че логическото и систематическо тълкуване на нормата на чл. 261 ЗМВР отм. разпорежда при всяко освобождаване от служба еднократното парично обезщетение да се определя в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото е броят на прослужените години на служителя, като с изплащането му се погасява и правото за неговото повторно получаване; по смисъла...