Р Е Ш Е Н И Е

№ 753

гр.С., 29. 03. 2011 г.

Върховният касационен съд на Р. Б.,

четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание

на трети ноември две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Б

ЧЛЕНОВЕ: М. П

Б. И

при секретаря Р. П и прокурора

като разгледа докладваното от Б. И гр. д.№ 1283/ 2010 г.

за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

С определение № 981/ 21. 09. 2010 г. на Върховният касационен съд, ІV г. о., по гр. д.№ 1283/ 2010 г. по жалба на Й. Т. Й. е допуснато до касационно обжалване решение на С. градски съд от 02. 02. 2010 г. по гр. д.№ 6701/ 2009 г. С него са отхвърлени предявените от касатора против „П. за п. п. – С.” при [фирма] искове с правно основание чл. 215 ал. 1 от КТ за сумите 1 118, 25 евро и 228 долара на С..

Обжалването е допуснато поради противоречивото решаване от съдилищата на въпроса могат ли работодателите да определят размер на обезщетенията при командироване, който да е по-малък от предвидения в съответната наредба на МС, издадена въз основа на законовата делегация по чл. 215 от КТ вр. чл. 228 ал. 2 от КТ. В обжалваното въззивно решение е даден положителен отговор на въпроса, а има и влезли в сила съдебни решения, в които се дава обратното разрешение.

На основание чл. 291 т. 1 от ГПК настоящият съдебен състав намира за правилна практиката, която отговаря на поставения въпрос в смисъл, недопускащ работодателите да определят размер на обезщетенията при командироване в по-малък от предвидения в съответната наредба на МС размер. За да отговори по този начин, съставът на ВКС отчита, че на въпрос, който е сходен с...