Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на „А. Б ДМА“ ЕООД (в несъстоятелност), гр. Н., подадена против Решение № 2295/28. 04. 2020г., постановено по адм. дело № 82/2019г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт /РА/ № Р-22221517005597-091-001/15. 05. 2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден в обжалваната част с Решение № 1729/09. 11. 2018 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ - София при ЦУ на НАП, и в полза на ответника е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 188, 90 лева.

С доводи за наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК касаторът иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА и да му се присъдят направените разноски.

Ответникът по касационната жалба – Директор на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Г. и заявява искане да бъде потвърдено първоинстанционното решение, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 189 лева.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество - основателна.

Настоящата касационна инстанция преценява решението на АССГ...