Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите (НАП), подадена чрез юрисконсулт К., в качеството й на процесуален представител, насочена срещу Решение № 1521/ 12. 08. 2020 г. по адм. дело № 399/ 2020 г. на Административен съд– Пловдив (АС Пловдив).

В касационната жалба са изложени твърдения за необоснованост и неправилност на съдебното решение.

Касационният жалбоподател счита, че неправилно в съдебното решение се приема за неоснователно възражението за прекомерност на исковата претенция.

На следващо място изразява несъгласие с това, че съдът е присъдил законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Моли да се намали претендираното обезщетение за вреди, представляващо заплатено адвокатско възнаграждение до законоустановения минимум и да се отмени изцяло решението в частта за дължимите лихви.

Ответникът- "Д. Д." ЕООД в постъпило на 16. 03. 2021 г. писмено становище, подадено от адвокат Д., пълномощник на "Д. Д." ЕООД, счита депозираната жалба за неоснователна. Моли да се потвърди постановеното решение като правилно, обосновано и законосъобразно. Претендира да се присъдят разноски по делото.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение следва да бъде отменено в частта за размера на обезщетенията на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, които да се редуцират до минималния размер, а в останалата част съдебното решение да се остави в сила.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима.

Производството пред първоинстанционния съд се е развило по искова молба на Д. П., срещу Областна дирекция на МВР Смолян, за обезщетяване на имуществени вреди в размер на 300 лв.

С обжалвания съдебен акт АС Пловдив е ОСЪДИЛ Национална агенция по приходите - София да заплати на „Д. Д.“ ЕООД, ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: в гр. П., [улица], сумата от 1500. 00 /хиляда и петстотин/ лева, съставляваща причинени му имуществени вреди от незаконосъобразно и отменено с влязъл в сила съдебен акт Наказателно постановление № 394883-F460018/ 07. 01. 2019г., издадено от Директор на ТД на НАП гр. П., съставляващо заплатено адвокатско възнаграждение в едно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба до окончателното ѝ изплащане.

На следващо място е ОСЪДИЛ НАП да заплати на „Д. Д.“ ЕООД, сумата от 385 /триста осемдесет и пет/ лева, съставляваща разноски по първоинстанцинонното дело.

Административният съд за да достигне до този резултат е приел, че с Решение № 1413/ 25. 07. 2019г. по АНД № 2196/ 2019г. по описа на Районен съд - Пловдив - било отменено като незаконосъобразно атакуваното НП, с което на основание чл. 5, ал. 1 от Закон за ограничаване на плащането в брой /ЗОПБ/ е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 4 950 лв. /четири хиляди деветстотин и петдесет лева/ за административно нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 2, във връзка ал. 2 от ЗОПБ. С Решение № 2617/ 12. 12. 2019г. по КАНД № 2973/ 2019г. на АС Пловдив обжалваното решение на РС Пловдив е било оставено в сила.

Решаващият съд е установил, че по АНД № 2196/ 2019г. по описа на РС - Пловдив е представен Договор за правна защита и съдействие от дата 23. 04. 2019г., като в същият е отбелязано, че е договорено и изплатено в брой адвокатско възнаграждение от 850. 00 лева.

П. Аивен съд Пловдив по КАНД № 2973/ 2019г. – XXVI състав е бил представен нов сключен договор за правна защита и съдействие от 11. 11. 2019г., в който е вписано, като изплатено договореното адвокатско възнаграждение в размер на 650. 00 лева за касационната инстанция.

Съдът е намерил, че е налице първата предпоставка – незаконосъобразен акт, издаден от административен орган– НП, отменено с влязло в сила съдебно решение, постановено по АНД № 2196/ 2019 г. по описа на Районен съд– Пловдив, оставено в сила с Решение 2617/ 12. 12. 2019г. на Административен съд - Пловдив.

Преценил е, че е налице и причинена на ищеца имуществена вреда от отменения акт, както и причинна връзка между причинената вреда и незаконосъобразния акт. Процесуалната защита на нарушителя чрез ангажиране на защитник - адвокат е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от отмененото НП.

АС Пловдив е сметнал, че заплатеното адвокатско възнаграждение в размера от общо 1 500. 00 лева представлява сторените от ищеца разноски в хода на съдебното обжалване пред ПРС в размер на 850 лева и пред АС - Пловдив в размер на 650 лева, което е съобразено с Тълкувателно решение № 1/ 15. 03. 2017г., постановено по т. дело № 2/ 2016г. на ВАС.

Настоящият съдебен състав на ВАС намира касационната жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че решението е необосновано и неправилно, поради нарушение на материалния закон. Правилно адм. съд намира претенцията на присъждане на обезщетение за претърпените вреди за основателна и доказана по основание и размер.

За квалифициране на иска за вреди, като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определящо е обстоятелството, че е налице акт, който е издаден от административен орган, в резултат на административна дейност, поради което представлява властнически акт и е в резултат от санкционираща административна дейност.

Субективното право на обезщетение възниква само ако вредите са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното волеизявление на административен орган– чл. 4 ЗОДОВ. Изисква се установяване на преки вреди, които са нормално настъпваща и обусловена последица от отменения акт, т. е. които са адекватно следствие от него.

Правилно решаващият съд е установил, че незаконосъобразното наказателно постановление, издадено от НАП е отменено с влязло в сила Решение № 1413/ 25. 07. 2019г., постановено по АНД № 2196/ 2019 г. по описа на Районен съд– Пловдив, оставено в сила с Решение 2617/12. 12. 2019г. по КАНД № 2973/ 2019г. на Административен съд гр. П..

Правилно решаващият съд счита, че е налице причинна връзка между незаконосъобразното НП на администрацията и понесените вреди.

С. То решение № 1 от 15. 03. 2017 г. по Тълкувателно дело № 2/ 2016 г. на Общото събрание на Върховния административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. С оглед възприетото в този тълкувателен акт, който е задължителен за съдилищата, се налага заключение, че наказателните постановления се издават, при осъществяването на административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което причинените от дейността вреди, подлежат на обезщетяване по реда на специалния закон. При отмяната на наказателните постановления, като незаконосъобразни държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и непосредствена последица.

Основателно адм. съд е приел, че предявеният иск за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди се явява доказан. По двете дела пред РС и АС са били представени договори между адвоката и клиента, които са имали за предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност - чл. 24, ал. 1 и чл. 36 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА) (ЗА). При тях адвокатът е получил възнаграждение за положения труд, а клиентът го е заплатил в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. Същите договори са съставени в бланките на адвокатската колегия и са представени по време на съответните дела. Видно от тяхното съдържание е било договорено и платено в брой възнаграждение от 850 лв за РС и 650 лв за АС, общо в размер на 1500 лева.

В тази връзка съобразно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/ 2012 г. по Тълкувателно дело № 6/ 2012 г. на ВКС съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждение и в договора е описан начинът на плащане. В представените договори по чл. 36, ал. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА) е отбелязано извършеното плащане, което е извършено в хода на делото и е за осъществена по него правна защита. С това е доказана реално причинена вреда от отменения адм. акт, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

Неоснователно е искането на касационния жалбоподател за намаление на размера на обезщетението. Налице е обоснованост на решението при определяне размера на обезщетението.

По делото не се спори, че така уговореното адвокатско възнаграждение е било реално заплатено от ищеца. Съдът правилно е преценил, че искът е обоснован, а справедливият размер на обезщетението за претърпени имуществени вреди, е определен правилно и е съобразен с нормата на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9. 07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В пряка причинна връзка по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ с издаденото наказателно постановление, отменено от съда като незаконосъобразно, лицето е претърпяло вреди, изразяващи се в направата на разноски в размер на 1500 лева за адвокатско възнаграждение в производството по съдебно обжалване. Фиксираната сума кореспондира на правната сложност на делото и извършените процесуални действия от представителя на страната.

Неоснователно е искането на касационния жалбоподател за отмяна на съдебното решение в частта за присъдените лихви.

Правилно съдът е присъдил законна лихва върху главницата - считано от 10. 02. 2020 г. до нейното окончателно изпащане. Причинената вреда, като неприемлива за правния мир, подлежи на пълно репариране. Дължима е обезвреда на всички вреди, като следва да се обезщети изцяло вредоносния резултат - чл. 4 ЗОДОВ, чл. 51, изр. първо и чл. 86 ЗЗД (ЗАКОН ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ) (ЗЗД), във вр. с &1 ЗОДОВ. При надлежно направеното искане в исковата молба правилно административният съд е постановил присъждане на претендираната лихва по чл. 84 и чл. 86 ЗЗД.

Предвид това, решението на съда, с което е приел за основателни и доказани претендираните имуществени вреди в резултат на осъществена правна защита във връзка с отмяна на наказателното постановление е правилно и следва да остане в сила.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ, основателно се явява направеното искане от страна на ответника за присъждане на съдебно - деловодни разноски за настоящото производство в размер на 350 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1521/ 12. 08. 2020 г. по адм. дело № 399/ 2020г. на Административен съд– Пловдив.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите - София да заплати на „Д. Д.“ ЕООД, ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: в гр. П., [улица], съдебно - деловодни разноски в размер на 350 /триста и петдесет/ лева.

Решението е окончателно.