Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба Г. А. в качеството му на директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика – гр. П. при ЦУ на НАП срещу решение № 1916/29. 10. 2020 г., постановено по адм. дело № 617/2020 г. по описа на Административен съд – гр. П., с което М. М. от гр. П. е отменен РА № № Р-16001618005710-091-001/15. 07. 2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. П., потвърден с решение № 570/01. 10. 2019 г. на директора на посочената по-горе дирекция за ангажиране на отговорността й на основание чл. 19, ал. 1 ДОПК за задължения на „Ма – Арс“ ООД за ДДС за периода от 01. 12. 2012 г. до 31. 05. 2014 г. и за периода от 01. 01. 2014 г. до 28. 02. 2015 г. за задължителни осигурителни вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ, като посочените задължения за ДДС и ЗОВ са в общ размер на 156 224, 51 лв. и в частта за лихви в размер от 87 728, 57 лв. В касационната жалба не са посочени конкретни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, но от изложението в нея, може да се направи извод, че се релевират оплаквания, че решението е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и за необоснованост. Сочи се, че съдът не е изложил правилно фактическата обстановка, установена от събраните доказателства, неправилно е преценил обстоятелствата по делото, а оттам и правната им квалификация, което е довело до погрешни изводи по съществото на според. Касаторът не е съгласен с приетото от съда, че ревизионният акт е незаконосъобразен и затова е отменен от съда, тъй като дружеството...