Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД, Комисията) срещу Решение № 710/21. 09. 2020 г. на Административен съд (АС) – Пазарджик постановено по адм. дело № 712/2020 г.
С обжалваното решение е отменено Решение № ППН-01-989/2018г. от 26. 03. 2020г. на Комисия за защита на личните данни, с което жалба № ППН-01-989 от 05. 12. 2018г., подадена от М. Ш., като майка и законен представител на Т. Т., срещу д-р С. Ш. е приета за основателна, като за нарушение на чл. 9, § 1 от Общия регламент за защита на данните, на основание чл. 58, § 2, б. „и“, във връзка с чл. 83, §5, б. „а“ от Общия регламент за защита на данните, на д-р С. Ш., в качеството ѝ на администратор на лични данни е наложена глоба в размер на 5000, 00 лв. и Комисията е осъдена да заплати разноски по делото.
Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно поради наличието на касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че съдът не е съобразил обстоятелството, че цитираните в решението му разпоредби от ЗЗЛД (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ) (ЗЗЛД), не са били в сила към датата на извършване и установяване на нарушението. Излага подробни съображения в подкрепа на това свое становище. Сочи, че отчетеното от съда, че Комисията в обстоятелствената част на решението си е изложила съображения, че на д-р Ш. следва да се наложи имуществена санкция, а в диспозитива на решението е наложила глоба е техническа грешка, която не води до съществено нарушение, което да е основание за отмяна на издадения индивидуален административен акт. Сочи, че съдът неправилно е приел, че Комисията е следвало да съобрази разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗЛД, относно размера на наложената глоба, тъй като тя не е била действаща разпоредба към датата на извършване на нарушението и към датата на установяването му. Твърди, че по отношение на санкцията – в случая глоба, правилно Комисията е съобразила разписаното в чл. 83, параграф 5, б. „а“ от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОРЗД, Регламент (ЕС) 2016/679). Оспорва и извода на съда, че в решението на Комисията липсвал какъвто и да е аргумент, поради каква причина, административният орган счита, че по отношение на физическото лице, санкцията от 5000 лв. се явява в малък размер. Твърди, че с оглед разпоредбата на чл. 83, параграф 2 Регламент (ЕС) 2016/679 (ОРЗД) от органа са обсъдени всички посочени в разпоредбата елементи. Моли обжалваното решение да се отмени и да се постанови друго, с което решението на КЗЛД да се остави в сила. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. А..
Ответникът по касация – С. Ш. оспорва касационната жалба по съображения изложени в съдебно заседание и в писмена защита. Претендира разноски. П. С на разноските. Ответникът по касация се представлява от адв. М..
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения.
Въз основа на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд от фактическа страна е установил следното:
Производството пред КЗЛД е започнало по жалба рег. № ППН-01-989/05. 12. 2018 г. на М. Ш. – майка на малолетния Т. Т.. Изложени са оплаквания, че във връзка с изразено от нея недоволство от педиатър по повод издадено медицинско направление на детето ѝ, д-р С. Ш. публикувала в профила си във Facebook снимка на самото направление, на което ясно се виждали личните данни на детето Т. Т.. След пет дни д-р Ш. премахнала съобщението си с направлението.
До д-р С. Ш. е изпратено Уведомление № ППН-01-989#1 от 17. 01. 2019 г. с указан срок за становище по изложените в жалбата твърдения.
Доктор С. Ш. е депозирала Отговор № ППН-01-989#3 от 30. 01. 2019 г., в който е изложила ситуацията по повод издаденото направление. Посочила, че поради негативни изказвания на граждани в отговор на публикацията на М. Ш. и публикуването от последната на имената на некоректните педиатри, сред които е нейното, решила да се защити. В състояние на афект и без никакъв умисъл публикувала направлението, за да докаже, че Ш. я обвинява неправомерно и че направлението е издадено на 13. 11. 2018 г.
На заседание на Комисията, проведено на 04. 12. 2019г., жалба рег. № ППН-01-989 от 05. 12. 2018г. е обявена за допустима, а като страни в административното производство са конституирани М. Ш. - лично, Т. Т., чрез законния си представител М. Ш. и д-р С. Ш.. Насрочено е открито заседание за 15. 01. 2020 г.
В открито заседание е предложено жалбата да бъде приета за основателна, като на д-р Ш. се наложи наказание глоба в размер на 5 000 лв.
На 26. 03. 2020 г. е постановено процесното Решение № ППН-01-989/2018 г. В мотивите на същото, след анализ на разпоредбите на чл. 4, т. 1, т. 2, т. 15, чл. 9, параграф 1 и параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/679 (ОРЗД) Комисията е приела, че д-р Ш. е администратор на лични данни. Същата е публикувала в личния си профил във Facebook снимка на направление, в което се съдържат лични данни, а имено три имена на дете, ЕГН, адрес и диагноза на малолетното дете на Ш., които попадат в обхвата на понятието „специална категория“ данни. С. К, въпреки че платформата Facebook е ползвана от д-р Ш. като физическо лице, не може да се приеме, че д-р Ш. е ползвала Facebook за лични и домашни цели, с оглед на факта, че е разпространила информация, която й е станала известна във връзка с изпълнение на служебните ѝ задължения на лекар, като съгласно Кодекса за професионална етика на лекарите в България същата е длъжна да пази лекарска тайна. Отбелязано е, че д-р Ш. не отрича публикуването на процесното направление. С. К, ирелевантни по казуса са описаните обяснения от д-р Ш., за причината за публикуване на процесното направление. Прието е, че е нарушена разпоредбата на чл. 9, параграф първи от Регламент (ЕС) 2016/679. Позовавайки се на чл. 58, параграф втори от Регламент (ЕС) 2016/679 (ОРЗД) Комисията е изложила съображения, подробно възпроизведени от решаващия съд, че следва да наложи административно наказание.
Като част от административната преписка са представени Удостоверение за раждане на Т. Т. № 684982 от 21. 07. 2007г., разпечатки от публикациите във Facebook.
Въз основа на така установените факти съдът е приел от правна страна следното:
За неоснователно е приел възражението на жалбоподателката (сега ответник по касация) относно нередовното ѝ уведомяване в хода на административната процедура. Посочил е, че призоваването на д-р Ш. по месторабота не е ограничило правото на страната на участие и защита в производството.
Приел е, че от сезирането на Комисията до постановяване на процесното решение са изминали повече от петнадесет месеца, а самото насрочване на заседанието за разглеждане на жалбата е отнело единадесет месеца на Комисията. Посочил е, че срокът по чл. 38, ал. 2 ЗЗЛД е инструктивен, но в случая следвало да бъде съобразен чл. 11 АПК, въвеждащ основен принцип в административното производство, че процесуалните действия се извършват в сроковете, определени от закона, и за най-краткото време, необходимо според конкретните обстоятелства и целта на действието или на административния акт. Позовавайки се на чл. 1, ал. 3 ЗЗЛД и липсата на посочени от административния орган причини (обективна и субективна), която да послужи като някакво логично обяснение да петкратното превишаване на определените от закона срокове за провеждане на производството, е приел, че това нарушение, което макар и само по себе си да не е достатъчно, за да обоснове незаконосъобразност на оспорения акт, следва да бъде квалифицирано като немаловажно нарушение на административнопроизводствените правила и на принципа „Бързина и процесуална икономия“.
Приел е, че нееднократно и последователно в обстоятелствената част на решението Комисията, ясно и конкретно е заявила, формираната от нея воля, че за извършеното нарушение, на д-р Ш. следва да бъде наложена „имуществена санкция“. В диспозитива на решението е наложено наказание „глоба“. Отчел е, че властническото волеизявление се концентрира в диспозитива на акта, но действително формираната воля се извлича от фактическите и правни съображения. В случая не било възможно да се формира несъмнен извод, че действително формираната от колективния орган воля е еднозначна с външно обективираната такава в диспозитива на оспореното решение.
Приел е, че административният орган е изразил воля, че санкцията следва да е в малък размер, но всъщност е наложил максимално установения в ЗЗЛД размер на наказанието. За този си извод е цитирал разпоредбите на чл. 85, ал. 3, чл. 86 ЗЗЛД, чл. 83, параграф 5, буква „а“ от Регламент (ЕС) 2016/679. Посочил е, че административният орган не е изложил каквито и да е съображения, защо счита, че размерът на санкцията следва да е 5000 лв., а не примерно 500 лв., с оглед на обстоятелството, че тя се налага на физическо лице, за което санкция от 5000 лв. повече от очевидно, ще засегне в такава сериозна част неговата имуществена сфера, че на практика ще се постави въпроса за съразмерността на наказанието с оглед осъществяването на целта на закона.
Извел е извод, че съвкупната наличност на тези нарушения, не позволявала да се формира извод, че при постановяване на административния акт, материалният закон е точно приложен и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решението е неправилно.
Фактическите установявания на съда кореспондират на събрания по делото доказателствен материал. Безспорно от доказателствата по делото се установява, че д-р С. Ш. на 19. 11. 2018 г. е публикувала във Facebook медицинско направление, съдържащо лични данни – три имена, ЕГН, адрес, диагноза на малолетно лице.
За да отмени решението на КЗЛД първоинстанционният съд е изложил съображения относно спазването на административнопроизводствените правила и наложената с решението на КЗЛД глоба на д-р С. Ш..
Изводът на съда, че е допуснато нарушение на принципа на чл. 11 АПК и на административнопроизводствените правила поради това, че производството по жалбата е продължило петнадесет месеца, е неправилен. Срокът за произнасяне на КЗЛД по подадена жалба е инструктивен, тъй като с изтичането му не се преклудира възможността на Комисията да се произнесе, а и същата дължи произнасяне по жалбата, с която е сезирана. По делото са налични доказателства, че жалбоподателката е уведомявана за напредъка за разглеждане на жалбата, в съответствие с чл. 38, ал. 2 ЗЗЛД. Налице са и доказателства, че д-р С. Ш. е уведомена за подадената жалба, предоставена ѝ е възможност да депозира своите възражения, призована е за заседанието на КЗЛД.Стелно осигурени са условия за пълноценно упражняване на правото на защита на страните по спора и продължителността на производството не го е нарушило. Правилно съдът е посочил, че призоваването на д-р Ш. от местоработата ѝ не е ограничило правото ѝ на участие и защита в производството.
Вярно е, че в мотивите на решението на КЗЛД е посочено, че на д-р Ш. следва да се наложи „имуществена санкция“, а в диспозитива на решението е наложена глоба. Това, противно на приетото от първоинстанционния съд, не води до извод, че не е възможно да се формира несъмнен извод, че действително формираната от колективния орган воля е еднозначна с външно обективираната в дипозитива на решението. Разпоредбата на чл. 83, параграф 5 ОРЗР, на която се е позовал административният орган, предвижда налагането на административно наказание „глоба“ или „имуществена санкция“ в размер до 20 000 000 EUR или, в случай на предприятие - до 4 % от общия му годишен световен оборот за предходната финансова година, която от двете суми е по-висока. Разграничението е с оглед субекта на отговорността – физическо или юридическо лице. Мотивите на органа свързани с причините за налагане на административно наказание са ясни и последователни, като в диспозитива на акта правилно е посочено, че на физическото лице д-р С. Ш. се налага административното наказание „глоба“. Диспозитива на решението съответства на волята на Комисията, като колективен орган, взето на заседанието на 15. 01. 2020 г. Не е налице противоречие между мотиви и диспозитив на акта, само защото в мотивите погрешно е посочено, че на лицето следва да бъде наложена „имуществена санкция“. Допуснато е нарушение, но то не е съществено.
Основателно в касационната жалба се сочи, че съдът не е съобразил обстоятелството, че цитираните в решението му разпоредби от ЗЗЛД, не са били в сила към датата на извършване и установяване на нарушението. Те са били в сила към датата на постановяване на решението. В случая КЗЛД е наложила административно наказание на основание разпоредбата на чл. 58, параграф 2, буква „и“ във връзка с чл. 83, параграф 5, буква „а“ от Регламент (ЕС) 2016/679 за нарушение на чл. 9, параграф първи от същия регламент, които разпоредби на Регламент (ЕС) 2016/679 (ОРЗД) са били действащи към датата на извършване на нарушението. Противно на приетото от съда, относно размера на наложеното административно наказание КЗЛД, е изложила съображения, като в изпълнение на изискването на чл. 83, параграф 2 Регламент (ЕС) 2016/679 (ОРЗД) са разгледани всички елементи посочени в букви от „а“ до „к“. В решението си съдът не е изложил каквито и да е съображения относно правилността на тези изводи на Комисията, вкл. относно взетото решение да бъде наложена глоба, а не корективна мярка. Изложените от решаващия съд мотиви относно приложението на чл. 85, ал. 3 и чл. 86, ал. 1 ЗЗЛД не са в резултат на преценката му за наличие на по-благоприятен закон (мотиви в тази връзка липсват). Позоваването на първоинстанционния съд на чл. 86, ал. 1 ЗЗЛД е необосновано, тъй като същият не е изложил съображения, защо счита, че нарушението неправилно е квалифицирано като такова по чл. 9 Регламент (ЕС) 2016/679 (ОРЗД)
В съдебното решение липсват мотиви относно правилността на решението на КЗЛД в частта му, в която е прието, че жалба № ППН-01-989/05. 12. 2018 г. подадена от М. Ш., като майка и законен представител на Т. Т. срещу д-р С. Ш. е приета за основателна. А за да се прецени дали този извод на Комисията е правилен, съдът е следвало да извърши преценка на оспорения пред него административен акт за съответствие с материалния закон – дали публикацията на медицинското направление е неправомерно обработване на лични данни, дали публикацията съдържа лични данни, вкл. данни за здравословното състояние и ако да, дали са неправомерно обработени, дали е нарушена разпоредбата на чл. 9, параграф първи от Регламент (ЕС) 2016/679 както е приела Комисията. Не е извършена преценка и на решението на Комисията да наложи административно наказание вместо мерките посочени в чл. 58, параграф 2 Регламент (ЕС) 2016/679 (ОРЗД)
Съдът не е извършил и преценка за законосъобразността на оспорения пред него административен акт на останалите основания по чл. 146 АПК – издаден ли е актът от компетентен орган, спазена ли е установената от закона форма, съответства ли с целта на закона.
Излагането на съображения за първи път от касационната инстанция относно основанията по чл. 146, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 би лишило страните от една инстанция по фактите и приложимото право. Поради това след отмяна на обжалваното съдебно решение, делото следва да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото, съдът ще следва да извърши преценка за съответствието на административния акт на всички основания по чл. 146 АПК, за наличието на по-благоприятен закон, а така също и относно необходимостта за конституиране в съдебното производство на лицата участвали в административното производство, в съответствие с чл. 153, ал. 1 и чл. 154, ал. 1 АПК.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 226, ал. 3 АПК по разноските за настоящото производство ще следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, пето отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 710/21. 09. 2020 г. на Административен съд – Пазарджик постановено по адм. дело № 712/2020 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд при спазване на указанията дадени с настоящото решение.
Решението е окончателно.