Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационната жалба на министъра на финансите чрез юрк. И. Г. против решение № 12952 от 20. 10. 2020г., постановено по адм. д. № 11673 по описа за 2019г. на Върховен административен съд, Осмо отделение, с което е отменен отказ на заместник министъра на финансите Р. В.-Ж., обективиран в писмо № 26-00-871/18/13. 08. 2019 г., с който е отказано даване на предварително съгласие по оздравителен план на „БДЖ-Кончар“ АД по чл. 189 от ДОПК и е изпратена преписката на министъра на финансите за ново разглеждане на преписката по молба вх. №26-00-871/30. 11. 2018 г. на „БДЖ-Кончар“ АД.

Релевират се оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че в актът на министъра на финансите ясно са посочени както фактическите, така и правните основания за издаване на акта, съгласно изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Посочва се, че административният орган няма задължение по чл. 9, ал. 4 от АПК за оказване на съдействие на страната, тъй като в ДОПК не съществува такова изискване. Въпреки това се твърди, че доколкото добросъвестно е изпратил писмо до дружеството и съдът по несъстоятелност, безспорно е осъществил дължимото съгласно чл. 9, ал. 4 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и присъждане на разноски по делото.

Ответникът - „БДЖ-Кончар“ АД, дава становище за неоснователност на касационната жалба. В писмен отговор претендира сторените разноски пред касационната инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура представя становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна.

С обжалваното решение в производството по чл. 145...