Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от И. М., приподписана от адвокат С. Т., срещу решение № 3859/14. 07. 2020 г. по адм. дело № 1610/2020 г. на Административен съд-София град, с което е отхвърлено като неоснователно искането му за обявяване на нищожност на писмо рег.№ 22-10-169/27. 08. 2014 г. на министъра на отбраната. Релевирани са доводи за неправилност на решението, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост – основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му, ведно с присъждане на разноски по приложен списък.

Ответната страна – министърът на отбраната, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ц. В., изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е допустима, а разгледана по същество – неоснователна по следните съображения:

Производството пред административния съд е образувано по искане, подадено от И. М. за обявяване нищожността на писмо рег.№ 22-10-169/27. 08. 2014 г. на министъра на отбраната. От представените по административната преписка доказателства се установява, че със заповед № ЗС-244/16. 11. 2010 г. на министъра на отбраната, И. М. е настанен в ателие от жилищния фонд на Министерство на отбраната, находящо се в гр. С.. Въз основа на заповедта е сключен договор № ВЧ-42-94/16. 11. 2010 г. за ползване на имота – частна държавна собственост.

С молба вх. № 22-10-169/04. 07. 2013 г. М., в качеството си на офицер във въоръжените сили и преподавател във Военната академия „Г.С.Р“ и с цел задоволяване на „творчески нужди“ е поискал от министъра на отбраната да му разреши да закупи ателието при условията на чл. 46, ал....