Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по касационната жалба на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. П., чрез процесуален представител юрисконсулт Р., срещу Решение № 4674/20. 08. 2020 г., постановено по адм. дело № 162/2020 г. по описа на Административен съд – София-град, с която е отхвърлена жалбата им срещу решение № Ж-688/11. 12. 2019 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР).Излагат се доводи за неправилност на решението, като постановено в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че операторът на електроразпределителната мрежа правилно установил липса на условия за приложение на чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ, т. к. обектът заявен за производство на електрическа енергия не представлявал сграда. Иска отмяната му, като се постанови друго, с което делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Иска присъждане на направените по делото разноски и пред двете съдебни инстанции.
Ответникът – Комисия за енергийно и водно регулиране, гр. С., в представени по делото писмени бележки чрез процесуалния си представител юрисконсулт Н. взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. По подробно изложени доводи моли жалбата да се отхвърли и да се потвърди оспореното съдебно решение. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – „Енерго БР“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Р., обл. Пловдив в представен по делото отговор на касационната жалба, чрез процесуалния си представител адв. Д. счита жалбата за неоснователна и моли решението като правилно да се остави в сила. Моли за присъждане на направените по делото разноски пред настоящата инстанция.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и счита, че решението като неправилно следва да се отмени и се постанови друго, с което да се уважи жалбата на „Електроразпределение Юг“ ЕАД срещу процесното решение на КЕВР.
Настоящият състав на Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение Административен съд – София-град е отхвърлил жалбата на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, срещу Решение № Ж-688/11. 12. 2019 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), с което на „Електроразпределение Юг“ ЕАД са дадени задължителни указания 1. В едномесечен срок след получаването на решението да издаде становище с посочени условия за присъединяване съгласно Наредба № 6, Глава пета, Раздел II: „Присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници по реда на чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ на "Енерго БР" за ФЕЦ „Енерго БР 4“ до 30 KW, заявена за изграждане по плана на гр. Р., общ. Раковски и 2. В едномесечен срок след приключване на дейностите по т. 1 да представи на КЕВР доказателства за изпълнението им.
За да постанови този резултат, административният съд приел, че решението е издадено от компетентен орган в кръга на предоставените му по закон правомощия, при необходимия кворум и мнозинство за вземане на решение, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на относимите материалноправни разпоредби.
Обосновал се е, че в конкретния случай е подадено искане до „Електроразпределение Юг“ ЕАД за проучване на условията и начина за присъединяване на обект – фотоволтаична централа, като са приложени документи подробно описани в обжалваното решение на КЕВР, поради което този случай в съответствие с правилото на чл. 91, ал. 1 от Наредбата „Електроразпределение Юг“ ЕАД е следвало да извърши проучване, да определи условията, да изготви и предостави писмено становище за присъединяване на „Енерго БР“ ЕООД. Направил е извод, че алтернативно операторът е разполагал с правото да откаже да присъедини обекта към съответната мрежа в заявения срок за въвеждане на централата в експлоатация и да предложи нов срок за договаряне. Посочил е, че противно на това дружеството жалбоподател е прекратило процедурата по присъединяване на ФЕЦ „ЕНЕРГО БР 4“, поради несъществуването на сграда, присъединена към електроразпределителната мрежа в процесния недвижим имот, като подобно основание за прекратяване на процедурата не е нормативно заложено в Наредбата. По тези съображения решаващия съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на „ Електроразпределение Юг“ ЕАД срещу процесния акт на КЕВР.
Решението е валидно, допустимо и правилно. Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за неправилност на обжалваното решение, като постановено в противоречие с материалния закон. Съдът е осъществил дължимата преценка на относимите към спора доказателства, събрани в хода на административното и съдебно производство. Въз основа на правилна преценка на относимите доказателства, съдът е извел правни изводи, които надлежно е мотивирал.
„Енерго БР“ ЕООД е подала заявление до „Електроразпределение Юг“ ЕАД за извършване на проучване на условията и начина на присъединяване на неин обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, находящ се в имот УПИ 2679, квартал № 532 по плана на гр. Р. цитирано в оспорения пред КЕВР писмен отказ, материализиран в писмо изх. № 6310/08. 08. 2019 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ разпоредбата на чл. 23 не се прилага за енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници (изм – ДВ, бр. 29, от 2012 г., в сила от 10. 04. 2012 г.) с обща инсталирана мощност до 30 kW включително, които се предвижда да бъдат изградени върху покривни и фасадни конструкции на присъединени към електроразпределителната мрежа сгради и върху недвижими имоти към тях в урбанизирани територии.
Присъединяването на обекти за производство на електрически енергия от възобновяеми източници по реда на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ, съответно реда и условията за подаване на искане за проучване за присъединяване и условията за присъединяване са уредени в Раздел ІІ от Наредба № 6 от 24. 02. 2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (Наредба № 6). Изискванията към искането за проучване на условията и начина на присъединяване са установени в чл. 88, ал. 1 от Наредба № 6, като ал. 7 дава възможност на оператора да прекрати процедурата по присъединяване на обекта тогава, когато лицето подало искането не отстрани непълнотите и несъответствията в документите или не представи допълнително изискани документи или информация. В случая обжалвания пред КЕВР писмен отказ на „Електроразпределение Юг“ ЕАД по подадено искане по чл. 87, ал. 1 от Наредба № 6 не се основава на конкретна правна норма, а единствено на обстоятелства, излизащи извън посочените в чл. 88, ал. 1 и ал. 7 от нея изисквания, а именно, че сградата в обследвания обект не е масивна, поради което не отговаря на изискванията на чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ.
Правилно съдът от първата инстанция е приел, че оспореното пред него решение е постановено при правилно приложение на закона и е съответно на целите му. Операторът на съответната разпределителна мрежа по подадено искане за проучване на условията и начина на присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници дължи преценка дали са налице условията по чл. 24, т. 1 ЗЕВИ и дали отправеното до него искане отговаря на изискванията на чл. 88, ал. 1 от Наредба № 6. В случая отказът на „Електроразпределение Юг“ ЕАД се основава на извършено нарушение на процесуалния закон, като не е изискана предварителна информация за обекта и не е дадена възможност на заявителя да я представи съгласно чл. 88, ал. 5 във вр. с ал. 7 от Наредба № 6. Законът не дава правомощие на „Електроразпределение Юг“ ЕАД да извърши преценка годността на сградата за поставяне на обект ФЕЦ. Императивната разпоредба на чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ не предвижда преценка на административния орган за характера на сградата, върху която се предвижда изграждане на обект за производство на електрическа енергия, за който обект „Енерго БР“ ЕООД е подало искане за проучване и присъединяване. Липсва и законово изискване обектът, чието присъединяване е заявено да е ползвал електрическа енергия в определен период от време. В случая искането е за обект върху сграда в урбанизирана територия, присъединена към мрежата. Обоснован е извода на решаващия съд, че пояснението в цитираната норма на чл. 24, ал. 1 - „предвиждат се да бъдат изградени върху покривни и фасадни конструкции на присъединени към електроразпределителната мрежа сгради и върху недвижими имоти“ касае изискване по ЗУТ за съоръженията вътре в обекта и мрежовият оператор няма правомощия към тях в тази част като по отношение на въпросите свързани с доказване годността на конструкцията и разрешителния режим за монтаж на ФЕЦ ЗУТ е определил ред и обхват на компетентни лица, сред които не е мрежовият оператор.
Съществуващият обект: „масивна сграда с гараж“ е захранен с електрическа енергия. Доказателствата представени по делото в тази връзка, правилно са анализирани от първоинстанционния съд и не са оспорени от страните. По делото са приети, като доказателства скица на сграда, и Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 41/02. 07. 2019 г. от които е видно, че в поземления имот е изградена масивна едноетажна сграда и гараж. Изложеното в тази връзка от административния съд в мотивите се споделя изцяло от настоящия касационен състав на ВАС, поради което на основание чл. 221, ал. 2 изреч. второ препраща към тях.
Административният съд е тълкувал и приложил правилно материалния закон, поради което решението му следва да остане в сила.
Неоснователно е касационното възражение за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради неуважаване на искането на жалбоподателя за допускане на съдебно-техническа експертиза. Представените по делото писмени доказателства в достатъчна степен изясняват спорните факти по делото и съдът правилно не е уважил искането за назначаване на експертиза. Настоящата съдебна инстанция подкрепя извода на административния орган, че само предвидените в ЗУТ специализирани органи могат да извършат прекласифициране на сградата, но не и в случая електроразпределителното дружество.
С оглед гореизложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора искането на касационния жалбоподател „Електроразпределение юг“ ЕАД за присъждане на разноски по делото е неоснователно. Следват се такива на ответника по касация, КЕВР - юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, които следва да му бъдат заплатени от касационния жалбоподател.
На ответника по касационната жалба „Енерго БР“ ЕООД, следва да се присъди сумата от 1200 лева, съгласно представени по делото Договор за правна защита и съдействие от 31. 01. 2020 г., платежно нареждане, фактура от 17. 09. 2020 г. и списък на разноските по чл. 80 от ГПК, от които се установява, че сумата е заплатена изцяло по банков път. Неоснователно е възражението на процесуалния представител на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Заплатеният хонорар е съобразен с фактическата и правна сложност по делото, като пълномощника на ответника „Енерго БР“ ЕООД, се е явил и в съдебно заседание видно от протокол от 18. 02. 2021 г. на л. 53 от делото.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4674/20. 08. 2020 г., постановено по адм. дело № 162/2020 г. по описа на Административен съд – София-град.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг“ ЕАД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Х.Г.Д“ № 37 да заплати на Комисия за енергийно и водно регулиране, БУЛСТАТ[номер], сума в размер на 100 (сто) лева, юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг“ ЕАД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Х.Г.Д“ № 37 да заплати на „Енерго БР“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Р., общ. Раковски, обл. Пловдив, ул. „Чирпан“ № 13 сумата от 1200 (хиляда и двеста) лева, представляваща направени разноски пред настоящата съдебна инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.