Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от постоянния секретар на Министерство на външните работи (МВнР), чрез процесуален представител, против решение № 4789/08. 09. 2020 г., постановено по адм. дело № 1957/2018 г. от Административен съд София - град. В жалбата са мотивирани подробно отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК и се иска отмяната на съдебния акт. Приложена е съдебна практика. Претендират се разноски.
Ответната страна – Х. А., чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба и намира първоинстанционното решение за правилно и обосновано. Не претендира разноски.
Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.
Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:
Касационната жалба на постоянния секретар на МВнР е процесуално допустима, подадена от лице, засегнато от неблагоприятните последици на обжалваното решение, в срока по чл. 211 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение първоинстанционният съд обявява за нищожна заповед № ЧР-95-00-433 от 28. 12. 2017 г., издадена от постоянния секретар на МВнР, с която на Х. А., на длъжност „счетоводител“ в отдел „Счетоводство“ на дирекция „Бюджет и финанси“ в МВнР е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 89, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 5, чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл), за нарушение на чл. 5, ал. 2 от Наредба за условията и реда за издаване на дипломатически и служебни паспорти от МВнР и на чл. 8, ал. 1 от Инструкция № 1 от 18. 04. 2006 г. за издаването на дипломатически и служебни паспорти от МВнР, като с тези действия виновно е станал причина да бъде уронено доброто име на МВнР.
За да постанови обжалвания правен резултат първоинстанционният съд приема, че въпросите, свързани...