Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на "ПОЛИ 91 - СЛ" ЕООД, притежаващо [ЕИК], със съдебен адрес гр. В., ул. "К. Б I, №11а, адв. И. И., против Решение № 139/30. 07. 2020 г. на Административен съд - Видин, първи административен състав, постановено по адм. д. № 209 по описа за 2019 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № Р - 04000418005685 - 091 - 001/27. 02. 2019 г. на органите по приходите при ТД на НАП - В. Т, потвърден с Решение № 65/27. 05. 2019 г. на директора на Д "ОДОП" - В.То при ЦУ на НАП, с който на "ПОЛИ 91 - СЛ" ЕООД, е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 19791, 37 лв. и са начислени лихви по ЗДДС в размер на 4692, 40 лв. за данъчните периоди, както следва: месеците 03, 04, 05, 06 и 07. 2015 г., м. 02, 03, 09, 10, 11 и 12 за 2016 г. и м. 01, 02, 03, 04, 05 и 06. на 2017 г., както и са определени допълнително суми за плащане на корпоративен данък за 2015 г. и за 2016 г. в общ размер на 4858, 16 лв. и са начислени лихви в размер на 1067, 32 лева. В полза на дружеството са присъдени разноски в размер на 1442, 27 лева. Касаторът твърди, че съдебното решение е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, т. к. е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Счита, че административният съд не е изяснил напълно фактическата обстановка, в резултат на което е формирал неверни правни изводи. Според касатора съдът не изследвал събраните доказателства и не ги обсъдил съвкупно във връзка с неговите възражения. Доказано било реалното извършване на процесните доставки. Моли за пререшаване на делото и присъждане направените разноски.
Ответникът по КЖ - Д "ОДОП" - В. търново при ЦУ на НАП е оспорил жалбата с доводи, изложени в писмен отговор на гл. юрк. В. В.. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на ВАП дава заключение за неоснователност на КЖ.
Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прецени касационната жалба като процесуално допустима, защото е депозирана от страна по делото и в срок. Разгледана по същество КЖ е основателна.
По делото е установено следното: "ПОЛИ 91 - СЛ" ЕООД е извършвало през ревизирания период дейност в обект, представляващ магазин за търговия на дребно с хранителни стоки - "Фреш" в гр. С., р - н Лозенец, ул. Й. С", № 6а. На основание чл. 70, ал. 5 вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС е отказано правото на данъчен кредит на РЛ, както следва: По една фактура, издадена от "Т. К" ЕООД за д. п. м. 03. 2015 г.; По пет фактури, издадени от "Ай Т. Б" ЕООД за д. п. 04, 05, 06 и 07. 2015 г. с предмет "стоки"; По три фактури, издадени от "Интралот БГ" ЕООД за м. 02 и м. 03. 2016 г. с предмет "стоки"; По десет фактури, издадени от "Е. В" ЕООД за периодите - м. 09. 2016 г., м. 01, 03, 04, 05, 06. 2017 г. с предмет - "услуга", "услуга съгласно договор" и "съгласно договор"; По две фактури, издадени от "Джъст билдинг" ЕООД за периода м. 10. 2016 г. с предмет "стоки"; По една фактура, издадена от "Ем Спейс" ЕООД за периода м. 11. 2016 г. с предмет "стоки"; По една фактура, издадена от "М. Г М" ЕООД за периода м. 12. 2016 г. с предмет "услуга"; По една фактура, издадена от "С. П" ЕООД за м. 02. 2017 г. с предмет "услуга". Приходните органи са констатирали недоказано изпълнение на процесните доставки от изпълнителите, които не разполагали с материално - техническа и кадрова обезпеченост. Събрани са договори, приемо - предавателни протоколи, фактури и фискални бонове. Поради оспорване на протоколите са разпитани в качеството им на свидетели П. В. - представител на "М. Г М" ЕООД и А. В. - представител на "С. П" ЕООД.
Изслушано е заключение по ССчЕ, което съдът е кредитирал, приемайки за недоказано реалното извършване на спорните доставки. Според административният съд законосъобразно е увеличен ФР на "ПОЛИ 91 - СЛ" ЕООД, на основание чл. 26, т. 2 вр. с чл. 10, ал. 1 ЗКПО. Съдът се е мотивирал, че фактурите не документират реална доставка и счетоводния разход не е документално обоснован.
Върховният административен съд в настоящият си тричленен състав на Осмо отделение преценява обжалваното съдебно решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон, макар съдебният акт да е много подробен и обстоен. Съдът е разгледал събирането на доказателства по време на ревизията, обсъдил е констатациите на приходните органи, гласните доказателства от съдебното производство и отговорите от вещото лице Х. Д. - Т. по ССчЕ. Открито е производство по чл. 193 ГПК, разпределена е доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК и е цитирана практика на СЕС.Аистративният съд е анализирал приемо - предавателните протоколи, в които липсвала необходимата конкретизация по отношение на място, транспортно средство, авторство на подписите. Подкрепил е изводите си с показанията на свидетелите, които не са потвърдили подписите в протоколите. Не е дал вяра на обясненията на представителя на жалбоподателя, че стоките - рекламни материали, са били реализирани веднага и е счел, че фактурите са издадени с цел злоупотреба, за която РЛ не е могло да не знае. Основал е прилагането на чл. 70, ал. 5 ЗДДС, осчетоводяването на процесните доставки е обсъдено като косвено доказателство за действителното извършване на доставките, но в случая първичните счетоводни документи не отразявали вярно и честно обективираните в тях стопански операции.
Касационната инстанция установи, че по делото са събрани писмени доказателства, например: Договор за проект за реклама, сключен между "ПОЛИ 91 - СЛ" ЕООД - възложител и "Е. В" ЕООД - изпълнител за изработването на рекламни материали: Календар - стенен, работен, трисекционен - 1000 броя с единична цена 2, 30 лв.; Химикал - пластмасов - 1000 броя с ед. ц. 1, 20 лв.; Джобен календар - 1000 броя, с ед. ц. 0, 61 лв.; Бележник - 2000 броя с ед. ц. 1, 52 лв.; Рекламни флаери - 29450 броя с ед. ц. - 0, 80 лв.; Рекламни брошури - 17410 броя с ед. ц. 1 лев, (л. 7 и 8 папка том 2). Съставени са приемо - предавателни протоколи, в които стоките са описани по същия начин, като в протоколите се съдържа информация за количеството и единичната цена. В този смисъл е възможно обвързването на договорите с протоколите и процесните фактури, още повече, че за изследваните данъчни периоди по делото липсва информация да е упражнено правото на данъчен кредит за същите доставки от други субекти или стоките да са доставяни от други търговци.
В първоинстанционното съдебно производство са оспорени само приемо - предавателните протоколи, без фискалните бонове, като съдът се е позовал основно на показанията на двамата свидетели. В. е отрекла да е нейн подписа, положен в протокола, но е предположила, че той е на лицето М. В. с която са работили съвместно и която е имала пълномощно да представлява "М. Г М" ЕООД.Сременно свидетелят е категоричен, че последното дружество е имало сключен договор за изработка на рекламни материали с "ПОЛИ 91 - СЛ" ЕООД, като стоките са изработени именно от "М. Г М" ЕООД. В. е описала точно рекламните материали - "рекламни брошури и флаери", които са изработени чрез копирния център на книжарница "Мания" в София с рекламна цел за хранителния магазин на " ПОЛИ 91 - СЛ" ЕООД и са им предадени от "М. Г М" ЕООД в магазина, находящ се в кв. "Витоша". В. е обяснила в съдебното заседание, че сама е изработила проекта, който не е сложен, съставлява флаер в който са записани адреса на магазина. Доставчикът "М. Г М" ЕООД е изработил и брошури с адреси и промоции, които са раздавани на клиенти в квартала. Свидетелят е потвърдил факта на издаване процесните фактури и плащането по тях, в подкрепа на което са наличните по делото фискални бонове, както е заявил, че многократно е ходил в магазина на РЛ. Свидетелят А. Р. е отрекла да е подписала протокола "за предал", предявен й в с. з., но е отговорила на съда, че е бил сключен договор за изработване на рекламни материали с "ПОЛИ 91 - СЛ" ЕООД, като материалите са изработени в гр. С. за магазина за хранителни стоки на РЛ. Видно е, че в чл. 2 на приемо - предавателните протоколи е записано, че приемащата страна е приела предаденото от предаващата страна без възражение по отношение на количество и качество. От заключението на в. л. по ССчЕ става ясно, че в стойностно отражение спорните доставки са намерили отражение в счетоводството на "ПОЛИ 91 - СЛ" ЕООД.
Съвкупната преценка на гласните и писмените доказателства обосновава извода за доказано извършване на процесните доставки от доставчиците в полза на РЛ. По отношение на липсата на задължение за жалбоподателя да доказва наличието на материално - техническа и кадрова обезпеченост на доставките, е налице практика на СЕС, обективирана в решения по дела С - 80/2011 и С - 142/2011 година, цитирани от административния съд.
Процесната ревизия е повторно, като в отменителното решение № 177/13. 09. 2018 г. на директора на Д "ОДОП" - В.То е отбелязано, че ревизиращият орган е задължен да установи обективните обстоятелства, въз основа на които може да се заключи, че задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане е част от данъчна измама, извършвана от доставчика или от друг стопански субект нагоре по веригата доставки. Посочено е да бъдат спазени указанията, дадени от ИД на НАП в негово писмо изх. № 20 - 00 - 134/21. 06. 2013 г., както относно правилната преценка на фактите и правилното им квалифициране като някоя от хипотезите на липса на облагаема доставка и/или данъчна злоупотреба. В последващото Решение № 65/27. 05. 2019 г. на директора на Д "ОДОП" - В.То при ЦУ на НАП, (стр. 9), е записано че използването от РЛ на документи, несъдържащи всички реквизити, ведно с липсата на съпътстващи документи, означава, че дружеството не е взело всички разумни мерки да избегне въвличането си в схема за злоупотреба с ДДС и, че пряко е взело участие в такава. Както се отбеляза по - горе обаче, по делото е установена възможността за обвързване на информацията, съдържаща се във фактурите, с тази от договорите, протоколите и счетоводството на РЛ.Сременно не са доказани конкретни факти, които да мотивират извод за наличие на данъчна измама, при документиране на разглежданите доставки.
Касационната инстанция не споделя мотивите на административния съд във връзка с преобразуване ФР на "ПОЛИ 91 - СЛ" ЕООД в посока на увеличение с разходите по спорните доставки. Преобразуването е извършено само на основание чл. 26, т. 2 вр. чл. 10 ЗКПО, като по - горе настоящият съд изложи мотиви за доказването по делото на реално осъществени стопански операции, документирани с първични счетоводни документи. Вярно е, че съгласно констатациите на в. л. по ССчЕ доставените стоки са заприходявани стойностно, но не и по количество и размер, но този факт е относим към преценката на евентуално обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК. Процесната ревизия е възложена по общия ред.
Първоинстанционното решение трябва да бъде отменено, след което да се отмени и обжалвания РА.
Разноски: С оглед на резултата по делото и направеното искане, в полза на "ПОЛИ 91 - СЛ" ЕООД следва да се присъдят разноски за двете инстанции общо в размер на 1033 лева.
Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 139/30. 07. 2020 г. на Административен съд - Видин, първи административен състав, постановено по адм. д. № 209 по описа за 2019 г. на този съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ РА № Р - 04000418005685 - 091 - 001/27. 02. 2019 г. на органите по приходите при ТД на НАП - В. Т, потвърден с Решение № 65/27. 05. 2019 г. на директора на Д "ОДОП" - В.То при ЦУ на НАП, с който на "ПОЛИ 91 - СЛ" ЕООД, е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 19791, 37 лв. и са начислени лихви по ЗДДС в размер на 4692, 40 лв. за данъчните периоди, както следва: месеците 03, 04, 05, 06 и 07. 2015 г., м. 02, 03, 09, 10, 11 и 12 за 2016 г. и м. 01, 02, 03, 04, 05 и 06. на 2017 г., както и са определени допълнително суми за плащане на корпоративен данък за 2015 г. и за 2016 г. в общ размер на 4858, 16 лв. и са начислени лихви в размер на 1067, 32 лева.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите - гр. С. да заплати на "ПОЛИ 91 - СЛ" ЕООД, притежаващо [ЕИК], със съдебен адрес гр. В., ул. "К. Б I, №11а, адв. И. И., сумата в размер на 1033 лева - разноски по делото за двете инстанции. Решението е окончателно.