Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. А - директор на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“, град Пловдив против решение № 664/23. 10. 2020 г. на Административен съд – Хасково, постановено по адм. дело № 805/2019 г., с което е отменен ревизионен акт № Р-16002618005607-091-001/20. 03. 2019 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив.

В касационната жалба са посочени нарушения на съдопроизводствените правила за разпределение на доказателствената тежест в процеса, установена от презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК и при изключване на представените в ревизионното производство доказателства на хартиен носител от „Е. Е“ ООД. В тази връзка, касаторът твърди, че в процесния случай от насрещната страна не е направено искане за представяне на оригинали или официално заверени преписи от товарителниците за изпращане на стоките чрез куриер на основание чл. 183 ГПК и не е открито производство по оспорване на истинността на документите по реда на чл. 193 ГПК. От заключението на съдебно – графологическата експертиза е установено, че всички подписи в оригиналните документи, представени от дружеството – куриер са подписани от ревизираното лице.

Според касатора спорът в конкретния случай е дали лицето да бъде обложено със сумите, посочени в оригиналите на документите, изпратени от третото лице в хода на съдебното производство или със сумите, посочени в РКО и разписки, представени от „Е. Е“ ООД в ревизионното производство. Посочва, че приложеният по делото CD-R, представен от куриера при ревизията, представлява приносител на електронни документи по смисъла на чл. 141 АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, в който се съдържа информация подписана с електронен подпис на служител на куриерската фирма. Именно тази информация е доказателственото средство, въз основа на което са формирани правните изводи на органите по приходите за осъществени доставки.

Като съществено процесуално нарушение посочва и отказът на първоинстанционния съд да уважи искането на административния орган за назначаване на съдебно – графологическа експертиза на основание чл. 201 ГПК, което е довело до постановяване на решение при неизяснена фактическа обстановка.

Искането е за отмяна на решението. Претендира разноски.

Ответникът – Б. Б., от гр. Х., чрез адвокат В. Ч. оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение. Претендира разноски.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Предмет на оспорване пред Административен съд – Хасково е бил ревизионен акт, в частта, в която на Б. Б. от гр. Х. са установени задължения по ЗДДС в общ размер на 78 268. 21 лева и лихви в размер на 25 273. 54 лева. Ревизията е проведена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, поради наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК – данни за укрити приходи или доходи, от продажби на стоки (дрехи и резервни части за МПС) чрез куриер „Е. Е“ ООД срещу получени наложени платежи, парични пощенски преводи, както и банкови преводи. Констатациите на органите по приходите за укрити приходи или доходи, са основани на представени от „Е. Е“ ООД справки за изпращани пратки със стоки и получени наложени платежи с подател Ю. С. и тел. [номер], в таблица на Microsoft Excel и zip file съдържащ снимки на документи, показващи изплащането в брой на наложен платеж – папка rko и парични преводи – папка post_dc. Според дружеството – куриер, в базата му данни съществува клиентски картон на Ю. С. с посочено ЕГН и тел. [номер]. От представения препис от клиентския картон при ревизията е установено, че Б. Б. е пълномощник на титуляра.

Органите по приходите са приели, че ревизираното лице като получател на сумите, е носител на данъчното задължение, независимо от факта, че изпращач на част от пратките е Ю. С., негов брат. Прието е, че е осъществявана независима икономическа дейност по смисъла на ЗДДС и Б. Б. е достигнал оборот за задължителна регистрация по този закон съгласно чл. 96, ал. 2 ЗДДС, за периода от м. 09. 2013 г. до м. 05. 2014 г. – 53 146. 00 лева, поради което е следвало да подаде заявление до 14. 06. 2014 г. На основание чл. 102, ал. 3, т. 2 ЗДДС е начислен ДДС за периода от 01. 07. 2014 г. до 31. 12. 2017 г. върху определената по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК данъчна основа, представляваща сбор от приходите от продажби на стоки, получени по банкова сметка и от наложени платежи, изплатени от дружеството – куриер при спазване на правилото по чл. 67, ал. 2 ЗДДС.

За да отмени ревизионния акт в оспорената част за установените задължения по ЗДДС, съдът е приел, че представените писмени доказателства и постъпилите на електронен и хартиен носител данни от „Е. Е“ ООД за получени суми от продажби, съставляват индиция за укрити приходи или доходи по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, но в хода на съдебното производство са оборени констатациите на органите по приходите за формиран облагаем оборот за задължителна регистрация по ЗДДС. В мотивите си съдът е посочил условията по чл. 95 и чл. 96, ал. 2 ЗДДС, при които възниква задължение за регистрация по ЗДДС на лицата по чл. 3 ЗДДС, установени на територията на страна и извършващи облагаеми доставки по смисъла на чл. 12 ЗДДС, представляващи независима икономическа дейност, без значение на целите и резултатите от нея. Изложил е и последиците от неизпълнение на това задължение, предвидени в чл. 102 от ЗДДС и начисляването на ДДС в хипотезата на чл. 102, ал. 3, т. 2 ЗДДС.

Според първоинстанционния съд, оспореният ревизионен акт не съдържа анализ на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 ДОПК за определяне на данъчната основа по ЗДДС. Заключението на органите по приходите за извършени от ревизираното лице сделки по занятие и реализирани приходи от продажби на стоки, е направено въз основа на информация, предоставена от трето неучастващо в производството лице, в обобщен вид – чрез таблици с информация за товарителници и история на пратки, както и въз основа на снимки на копия от разходни касови ордери (РКО) и разписки за доставка на пощенска пратка/пощенски запис, част от които представени на хартиен и на оптичен носител. Съдът е посочил, че ревизиращите органи не са извършили самостоятелни констатации на описаните в справката факти и обстоятелства. Приели са, че тези факти са се осъществили единствено въз основа на представените им таблици с информация за товарителниците и информация за изпратени пратки през клиентския картон на Ю. С., както и въз основа на заверени с „вярно с копието“ снимки от РКО разписки за доставка на пощенска пратка/пощенски запис и разходни касови ордери

Нечетливите снимки на документи, приложени в преписката със заверка „вярно с копието“, според съда не могат да служат като годно доказателствено средство по ДОПК. Невъзможността за извършване на проверка на истинността на тези документи, поради непредставянето им в годен за целта вид, има за последица несъобразяването им при формиране на фактическите и правни изводи по спора. По делото не са представени в оригинал или в заверен препис товарителниците, както и документите за изплащане на наложените платежи от „Е. Е“ ООД. По реда на чл. 192 ГПК, по искане на жалбаподоталя, от дружеството – куриер са представени в оригинал 46 броя на РКО и разписки за доставка на пощенска пратка/пощенски запис, които според съда удостоверяват реализиран доход за 2015 г. – 5 600 лева, за 2016 – 8352 лева и за 2017 г. – 13 102 лева. Съдът е кредитирал така представените оригинали и е приел, че установеният размер на дохода не формира облагаем оборот по чл. 96, ал. 2 ЗДДС за задължителна регистрация по ЗДДС.Он е извод, че не се доказва реално осъществяване на сделките, описани в справката на „Е. Е“ ООД, освен тези, за които по делото са представени оригинални документи. Доказателствената тежест на органите по приходите не е изпълнена.

Според съда в случая не е налице и хипотезата на чл. 184 ГПК – представяне на електронен документ, тъй като относимите към спора документи – товарителници, РКО и разписки за доставка на пощенска пратка/пощенски запис не са електронни такива, за да бъде възможно и допустимо възпроизвеждането им на хартиен носител, представен като заверен препис.

По отношение на представените снимки и заверените им копия, съдът е съобразил и заключението на съдебно – графологическата експертиза, според което фотокопията на документите не са годни за почерково изследване.

По тези съображения съдът е обосновал краен извод, че констатациите в ревизионния акт относно размера на приходите от продажби са опровергани, не се установява оборот по-висок от 50 000 лева, не е възникнало задължение за регистрация по чл. 96, ал. 1 ЗДДС за ревизираното лице и основание за облагане с ДДС по чл. 102, ал. 3, т. 2 ЗДДС. Решението е правилно постановено.

Не са налице посочените в касационната жалба съществени нарушения на съдопроизводствените правила при събирането и преценката на доказателствата по делото.

Възражението за нарушение на чл. 183 ГПК, е неоснователно. Нормата се отнася до представянето на документи по делото и предвижда, че те могат да се представят в заверен от страната препис, но при поискване, тя е длъжна да ги представи в оригинал или в официално заверен препис. В конкретния случай искане на основание чл. 183 ГПК от страна на жалбоподателя не е направено по делото пред първоинстанционния съд. Доказателството му искане е събиране на оригинали на документи от трето неучастващо в процеса лица по реда на чл. 192 ГПК. Това обстоятелство не променя крайните изводи на съда за липса на годни писмени доказателства, които да удостоверяват реализирането на приходи от продажби чрез „Е. Е“ ООД в размера, посочен в ревизионния акт. В хода на ревизията не са събрани писмени доказателства за продажбите и получените парични суми от наложени платежи и пощенски записи – заверени от страната преписи от РКО и разписки за изплащане на суми. Такива доказателства не са представени с административната преписка и в съдебното производство от касатора. В хода на ревизията от „Е. Е“ ООД е представен оптичен носител на данни (справки и снимки), който е веществено доказателство по смисъла на чл. 71 ДОПК. Предвидените в чл. 183 ГПК и в чл. 193 ГПК процесуални средства за защита касаят доказателствената сила на представените от страните документи, не и на веществените доказателства.

По отношение на разпечатаните фотокопия на снимки от диска, правилно съдът е съобразил заключението на съдебно – графологическата експертиза, според което те са негодни за почерково изследване. Съдът не е допуснал нарушение на чл. 195 и чл. 201 ГПК, като е оставил без уважение искането на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“, гр. П. за допускане на повторна съдебно – графологическа експертиза. В определението от 10. 06. 2020 г. са изложени подробни съображения, че не са изпълнени условията за назначаване на повторна експертиза, както и че експертизата, приета в с. з. на 26. 05. 2020 г. е дала отговор на въпросите, поставени от ответника. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че в резултат на това процесуално действие делото не е изяснено от фактическа страна.

Съдът е установил релевантните за спора факти и е приложил правилно доказателствената тежест в процеса. Законосъобразен е изводът, че са установени данни за укрити приходи от продажби по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, които представляват основание за прилагане на особения ред по чл. 122 и сл. ДОПК. В съответствие с чл. 124, ал. 2 ДОПК е приел, че жалбоподателят, чрез събраните по реда на чл. 192 ГПК оригинали на документи, е оборил констатациите в ревизионния акт относно размера на получените от ревизираното лице суми от продажби на стоки чрез „Е. Е“ ООД. Само въз основа на данните от таблиците, представени от дружеството – куриер, без да са събрани по надлежния ред документите, въз основа на които тези таблици са съставени, не може да се приеме за доказано извършването на облагаеми доставки и размера на формирания оборот от продажба на стоки. Принципът за обективност по чл. 3, ал. 3 от ДОПК изисква истината за фактите да се установява по реда и чрез средствата, предвидени в ДОПК.

При установените по делото факти относно размера на получените суми, законосъобразно съдът е приел, че не е налице облагаем оборот по чл. 96, ал. 2 ЗДДС, който да поражда задължение за регистрация по този закон и не са налице основанията за облагане с ДДС, предвидени в чл. 102, ал. 3, т. 2 ЗДДС.

Следва да се допълни, че в хода на ревизията не е изяснено и качеството, в което на Б. Б. е получавал сумите, изплатени от „Е. Е“ ООД. Органите по приходите не оспорват обстоятелството, че пратките, описани в справките на дружеството - куриер са изпращани от името на Ю. С., брат на ревизираното лице. От представения клиентски картон е видно, че клиент на „Е. Е“ ООД е Ю. С., а Б. Б. е пълномощник. Съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗЗД последиците от правните действия, които пълномощникът извършва, възникват направо за представлявания. При тези данни, органите по приходите е следвало да изяснят дали сумите са получени по пълномощие или в лично качество от ревизираното лице. В хода на ревизията не е извършена насрещна проверка на Ю. С., чийто адрес в Германия е бил известен на органите по приходите и не са искани писмени обяснения и документи от това лице за извършени от него продажби на стоки. От друга страна фактическите констатации в ревизионния акт, издаден на Б. Б. се основават изцяло на доказателства, събрани при проверка за установяване на факти и обстоятелства по отношение на Ю. С., в това число данните, представени от дружеството - куриер и писмени обяснения на клиенти, получатели на пратки от Ю. С..

На основание чл. 218, ал. 2 АПК в размера на облагаемия оборот, определен при ревизията са включени и суми, платени чрез банков превод по банкова сметка на ревизираното лице в Банка ДСК АД от Е. Е ООД, от З. и С. З., Е. К., С. Д., С. М., Г. Б.. Съдът не е обсъдил това обстоятелство в мотивите си, но допуснатото нарушение не променя изводите му по приложението на чл. 96, ал. 2 ЗДДС, тъй като по делото не е установено, че така постъпилите суми са свързани с продажби на стоки, чрез Е. Е ООД, извършени от ревизираното лице. Според приложеното в административната преписка банково извлечение, основанието за получаване на сумите е внос, плащане по разплащателна сметка и др., които не могат да се обвържат по време и по стойност с конкретни продажби на стоки чрез посочения куриер.

По изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение, с което е отменен ревизионния акт в оспорената част на определените задължения по ЗДДС, е валидно, допустимо и правилно постановено и следва да се остави в сила.

При този изход на спора следва да се присъдят разноски на ответника по касация в размер на 3 650 лева на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК. Възражението на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е в минималния размер по чл. 36, ал. 2 ЗА, е неоснователно.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 664/23. 10. 2020 г. на Административен съд – Хасково, постановено по адм. дело № 805/2019 г.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на Б. Б. от гр. Х. сумата 3 650 лева разноски за касационното производство.

Решението е окончателно.